Настъпиха Вълчите празници

Веднага след Архангеловден започват така наречените Вълчи празници.

Това е време, в което се почита вълкът. Тази традиция има много старинна основа. Вярванията на народа свързват горския звяр с отвъдния свят. Той е бил тотемно животно на прабългарите, родоначалник на управляващата династия Дуло.

От най-стари времена предците ни са вярвали, че има периоди през годината, когато разделителната линия между световете изтънява и тогава от отвъдното в нашия свят нахлуват злите сили и бродят нощем до първото пропяване на петлите, възвестяващи идването на деня и светлината. Тези времена се наричат Мръсни дни и Мратни (Вълчи) нощи.

През Вълчите нощи бродят мратници. Народното въображение си ги представя като зли духове със зелени очи и с перушина. Те морят домашните птици и причиняват вреди на животните, които човек отглежда в дома си за храна.

Вълчите нощи обхващат периода от 11 до 21 ноември и вярването ги прави по-страшно време дори от Мръсните дни, в които караконджулите и други същества на мрака нападат хората.

През Вълчите нощи човек може да се разболее от тежка незнайна болест, която причинява лудост и дори смърт. В това страшно време по улиците броди грозна стара жена, която вписва имената на грешниците в тефтера си. С дългата си тояга тя ги удря и ги разболява мигновено.

Затова през Вълчето време човекът трябва да си стои у дома. След залез слънце не бива да се излиза никъде. Това е време за лично усамотение и равносметка. Тогава се преосмисля изнизващата се година и човек се подготвя за новата.

Народът нарича този период вълчи не само заради вълчия вой, който се носи отдалеко, а и защото животното символизира нарушаването на установения ред, на закона. Затова е и цар на нощта. За да бъде омилостивен този страшен господар на мрака, народът избира ден, в който му принася жертви. Това е 14 ноември, Мратник. На деня се коли черна кокошка на прага на къщата. С перата на птицата се опушва домът, за да бягат далече страшните болести.

На 21 ноември е последния ден от Вълчите празници. Нарича се Куцулан. Посветен е на най-страшния от вълчата глутница – водачът, който в представите на народа е куц и е единак. Празникът е известен още и като Вълча Богородица. Празничността се определя както от митологичния вълчи образ, така и от реалната заплаха от хищника за хората и домашните животни.

На този ден дори не се произнася името на звяра, не се работи домакинска работа, свързана с преработка на вълна, не се шият дрехи, защото вярването гласи, че човек, облечен с дреха, шита на празника, ще бъде разкъсан от вълк. Нищо остро, което напомня вълчите зъби, не се пипа, а ножиците се връзват с червен конец, за да стоят здраво вързани вълчите челюсти.

Вълчата Богородица съвпада с важен християнски празник – Въведение Богородично, който се празнува също на 21 ноември. Оттам еднаквото наименование на двата празнични дни.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още:

Суеверията по света и у нас: поверия и поличби, които задължително се спазват

Бабини поверия: ако искате – вярвайте!

10 народни поверия, които се сбъдват. Какво ще се случи, ако…

Народните поверия за растенията в двора, някои от тях носят смърт

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook