От магия към наука: ритуали и експерименти на алхимиците

Алхимик в търсене на философския камък. Картина на Джоузеф Райт, 1771 г.

В историята са съществували множество ритуали и магически практики и някои от тях са били по-странни от други.

Докато алхимиците били заети с търсене на философския камък и еликсира на безсмъртието, някои магове експериментирали и търсели начини да открият скрити съкровища.

Казват, че в голямата Александрийска библиотека се провеждали множество изследвания, експерименти и ритуали и че някои от тях са станали причина за създаването на такива фантастични творения като сфинкса.

Множество магически ритуали

Магическите ритуали не се явяват мит, те наистина са съществували. Докато обредните ритуали се провеждали заради символичното им значение, магическите имали двойна роля – както символична, така и насочена към получаване на определен резултат и желано изменение.

В историческите документи са описани безброй магически ритуали, практики и техники, посочени са подробности: надписи, храмове, светилища и специални инструменти, предназначени за използване за такива цели. С времето се появил отделен клон в археологията, който се занимавал с търсене, изследване и интерпретиране на такива неща.

От келтите до африканските племена, от легендарните жители на Атлантида до древните египтяни, от вещиците в Европа до майсторите Ин-Ян в Китай и Япония; от алхимиците, заети с преобразуване на обикновен метал в чисто злато, до свещениците на вуду; от магьосниците и чародеите до жреците на маите и ацтеките – всички те са използвали магически ритуали в желанието да получат определена полза и да облекчат всекидневния живот.

Създаването на философския камък и безсмъртието

The Magnum Opus (велика работа) е алхимичен процес, предназначен за създаването на философския камък. Първоначалната субстанция била представена символично във формата на яйце, в което се съдържали отговорите на всички въпроси и с чиято помощ, както се смятало, обикновеният метал можел да се превърне в злато.

Смятало се, че използвайки камъка в определени специални процедури, можело да се получи еликсирът на живота, а този, който го изпие – да стане безсмъртен. Много европейски, арабски и китайски алхимици твърдели, че са го открили. В Азия, особено в Китай, много императори искали да им донесат този еликсир, за да могат да управляват своите държави вечно. Но когато еликсирът бивал донесен и изпит, те умирали. Мечтата за вечен живот не им донесла нищо освен смърт.

Алхимиците съотнасят The Magnum Opus със символичната трансмутация, чрез която човек можел да се развива духовно. И все пак те смятали, че това е физически и химически процес, протичащ благодарение на балансираното съчетание между магия и наука.

Страница от алхимически трактат от ХVI век

Първоначално процесът бил свързан с 4 цвята, всеки от които представлявал резултат от специална трансформация на всяка фаза. Нигредо (почерняване) характеризирало първата фаза. Втората фаза включвала албедо (побеляване). Третата била представена от citrinitas (жълто-бяло); и последната фаза включвала рубедо (почервеняване).

Не само мъже се занимавали с алхимия. Зосимос, писател гностик от Панополис, споменава в своите работи първата в историята жена алхимик, известна като Мария еврейката, която била добре осведомена за четирите трансформации, характеризиращи основните цветове на алхимиците.

Как да живееш вечно

Четирите цвята се получавали в резултат на определени процеси. Множество текстове, като например Tabula Smaragdina или Mutus Liber, описват тези процеси, чието количество обикновено е между 7 и 14, имало и шифровани рецепти по създаването на философския камък.

Според английския алхимик сър Джордж Рипли съществуват 12 степени на създаването на философския камък – калциране, разтваряне, разделяне, съединяване, гниене, втвърдяване, цибация, сублимация, ферментация, екзалтация, увеличение и проектиране. Различните алхимици имали различни методи.

Философският камък на Atalanta Fugiens Emblem 21

В историята е имало много алхимици, твърдели, че са открили философския камък. Един от тях бил Никола Фламел от Сен Жермен. Той купил евтино книга, написана от арабски алхимик, и успял да разшифрова тайната на илюстрациите в нея и да ги използва за създаването на философския камък. Говори се дори, че алхимикът и до днес бил жив и продължавал своята работа в тайна лаборатория.

Алхимическа водна баня, изобретена от Мария еврейката през 1528 г.

Независимо дали са открили философския камък, или не, много физични, химичви и медицински открития, които продължават да остават изключително полезни и днес, са дело на алхимици.

Ключът на Соломон

Съществува легенда, че цар Соломон успял да подчини на волята си ангели, демони и джинове. Той им давал различни задачи – от строителства на храмове до охрана на златните и диамантените мини. Казват, че Соломон можел да прави всичко това с помощта на легендарната книга Clavicula Salomonis („Ключът на Соломон“), в която се описвали ритуали и заклинания, с чиято помощ посветеният можел да вика духове.

В манускрипта „Ключът на Соломон“ е изобразена една от магическите фигури.

Казват, че в двора на Соломон хора, ангели, демони и джинове били събрани и разделени по звания и положение. Всеки играел своята роля и изпълнявал определена задача, а в случай на грешка лично се отчитал пред царя.

В книгата „Хиляда и една нощ“ се разказва за наказанието на джин, който разсърдил царя, и с магически формули, съдържащи се в книгата, той бил заточен в бутилка и хвърлен в морето.

Могъщият и мъдър Соломон

Според юдейската литература за своята скромност Соломон получил правото да командва духове и животни, тъй като в молитвите си той молел само за мъдрост, а не за материално богатство. По такъв начин демоните периодично му носели скъпоценни камъни, които увеличили богатството и славата на Соломон и царството му процъфтявало.

Освен магическата книга Соломон имал и магически пръстен, известен като печата на Соломон. Този пръстен му давал власт над демоните и дори мислели, че с негова помощ царят можел да улови и накара самия Асмодей, царя на демоните, да се подчини на волята му.

Цар Соломон и Савската царица. Картина на Edward Poynter, 1890.

В легендите се говори, че храмът на Соломон бил построен от ангели и демони. Камъните, използвани за строителството, били изрязани от Шамир – червей, способен да проникне през камък, донесен от небесата по команда на Соломон.

Соломон подчинил на волята си и двата демона Уза и Азазел и да ги накара да разкрият всички тайни, които искал да разбере. За „образователни цели“ Соломон заповядвал на демоните да вземат няколко от приятелите му на еднодневно пътешествие в ада.

Така в човешката история науката се смесвала с магията, обективните изследвания се подкрепяли от магични ритуали; държавната политика вървяла ръка за ръка със заклинания и вълшебства. Всичко това работело заедно, за да помогне на човека в постигането на неговите цели.

Дори ако философският камък или еликсирът на безсмъртието още не са открити, легендарната книга „Ключът на Соломон“ – загубена, а техниките на алхимиците – забравени, и все пак тези неща са служили като основа за открития, използвани и до днес.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

РЕАЛНИ ПРОКЛЯТИЯ, КОИТО СА ПОДЕЙСТВАЛИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook