Подводните Езера на отчаянието, където никое създание не може да оцелее

Снимка: pochivkablitz.bg

Саламурените басейни са толкова плътни, че рибите се носят по повърхността им.

Така, както има водопади под океаните, има и езера на морското дъно. Някои са отделени от останалата водна маса, благодарение на различната плътност и температура, а други заради тяхното различно ниво на соленост.

Тези солени езера с гъста вода на морското дъно имат ясно изразени брегове и повърхности и се наричат саламурени басейни. Те се срещат често в Мексиканския залив, където най-малките от тях са големи колкото локва, само метър в диаметър.

Най-големите, обаче, достигат до 20 км дължина, съобщава Amusing Planet.

В наши дни Мексиканският залив е дълбок басейн, но по време на Юрския период – преди около 150-200 млн. години, той е бил плитък и отделен от останалата част от океана. В резултат на това станал изключително солен и, когато накрая се изпарил, след него останало огромно количество сол по океанското дъно, стигащо дебелина от 8 км.

Тези солени легла все още съществуват под залива и в южните американски щати, недалеч от Арканзас. Но те били разделени на две части, когато регионът се разпаднал. Когато двете тектонски плочи се разделечили, се случило още нещо – заливът се разтегнал и така дъното на басейна пропаднало значително надолу и се отворила връзка с океана. Заливът отново се напълнил с вода.

Снимка: pochivkablitz.bg

По времето, когато заловът станал океан, соленият слой бил покрит със седиментни скали, които не позволили на солта да се разтвори, когато басейнът бил потопен. Водата донесла още скали и соленият слой се заравял все повече. Накрая лежащите отгоре скали станали толкова тежки, че счупили соленя слой отдолу и го разместили настрани. Това се нарича езерни тектонски процеси.

Най-често в края на такова движение се формират куполи, където стълбове сол се издигат над горните пластове скали и пробиват океанското дъно. Когато куполът влезе в контакт с морската вода, солта се разтваря и наоколо се формира свръхсолен басейн с вода. Това саламурен басейн.

Саламурените басейни с многократно по-солени, плътни и тежки от водата около тях. Те се образуват на океанското дъно с видими граници, наречени халоклин – мястото, където се срещат морската вода и саламурените басейни. Тези езера в океана имат същите свойства като тези на сушата. Например имат вълни, причинени от движението на морската вода, също както вятъра на сушата.

Саламурените езера са толкова плътни, че рибите и останалите морски създания се носят по повърхността им, също както хората в Червено море. Когато изследователи пратили подводници да изследват саламурените басейни, те открили, че съдовете всъщност могат да се „приземят“ на повърхността им. Само с помощта на тръстери те можели да влязат в самите басейни.

Понякога, когато соленият купол се опитва да пробие натрупаните седиментни скали, те удрят джобове със залежи на въглеводород. Саламурените езера, които се формират от тези куполи имат метан, който предизвиква бълбукане в гъстите солени води. Бреговете на тези метанови басейни често са очертани от миди, които оцеляват чрез симбиотичната връзка с една бактерия, която използва метан и го превръща в полезна въглеродна захар. Седиментът, обграждащ миденото легло, често се покрито с бактериална покривка.

Въпреки че мидите живеят добре на ръба на езерото, то самото е отровно за повечето морски създания. В тези езера няма почти никакъв кислород и са твърде солени, за да могат животните да оцелеят. Някои басейни съдържат и токсични химикали, освен метана, като водороден сулфид, които убиват всички морски съществали, влезли в контакт с тях.

Оттам произлизат и нарицателните за тези басейни – „джакузита на отчаянието“, „яма на отчаянието“ и т.н.

Свръхсолената концентрация често буквално маринова тези нещастни морски създания. Веднъж изследователи намерили рак, който бил мъртъв от 8 години, но меките му тъкани били непокътнати.

Освен в Мексиканския залив, саламурени езера могат да се намерят и в Червено и Средиземно море.

източник: pochivkablitz.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook