По действителен случай: „Усещам чуждо присъствие вкъщи“

Наша читателка от Силистра ни писа, за да сподели интересна история, свързана със свръхестествените преживявания на нея и нейното семейство. Въпреки, че всичко започва още преди нейното раждане, тя разказва, че понастоящем чувства проблем и тежест от възвърналото се присъствие от миналото и моли за помощ и съвет. Можете да оставите съветите и мненията си в коментарите, а ако можете да предложите някаква по-сериозна помощ или подкрепа, пишете ни на info@svetovnizagadki.com за да ви свържем с нея.

Публикуваме разказа без редакторска намеса:

„Историята започва доста преди да се родя. Имам сестра, която е 4 години и 3 месеца по-голяма от мен. Тя е била изключително ревливо бебе. Не е спирала да пищи нито за секунда.

Когато е била на две започва да комуникира с неин въображаем приятел на име Джони и този постоянен рев и тези писъци са приключили. Родителите ми са приели нещата доста спокойно, тъй като детската фантазия няма граници.

Сестра ми тъпо и упорито се е занимавала само с него докато един ден нещата не станали странни. Тя изпадала в истерия с писъци и рев, примерно защото Джони бил затворен от външната страна на вратата или пък защото някой иска да седне там, където стои той. Събуждала е посред нощите баба ми с викове, че Джони е на входната врата и иска да влезе. Можете да си представите какъв ужас е това за семейството ми…

Имали сме кученце в този период. Дори то е усещало странното присъствие. Един от моментите, които са ми разказвали родителите ми е бил следният: кученцето ни се е мятало със злоба и запенено към вратата и се е връщало назад квичейки от ужас, макар че там родителите ми не са виждали никого… Както всички знаем малките деца и животните усещат тези неща.

Един от шоковите моменти за майка ми е бил, когато е решила да разпита за Джони. Сестра ми е стояла във всекидневната под масата и е водила много задълбочен разговор с приятеля си, а майка ми е миела чинии на мивката. В един момент решава да зададе няколко въпроса относно това създание. Но какво точно можеш да попиташ едно 2 годишно детенце?

За да започне разговора мама се обърнала към сестричката ми и я попитала дали Джони си има ръчички при което получила отговор „разбира се, че има”, но за неин ужас решава да попита дали има и краченца при което получава отговор „не”. Стъписана от това мама попитала как тогава върви, а сестра ми започнала да гъне пръстите си по неестествен начин и казала „ето така”! Не искам да си представям просто как се е почувствала горката жена! Аз само като се сетя за разказите й и тръпки ме побиват…

Родителите ми са били свидетели на всеки един разговор на сестра ми с Джони. Учудващо е било, че тя е разговаряла с него все на странни места, като например под масата, зад вратата или до някоя стена. Мама казва, че един от разговорите на сестра ми с приятеля й никога няма да забрави. Един ден, както си стояли и си говорили с Джони/вече е била на 3 годинки/, кака ми се обърнала към мама и казала: „Аз вече не обичам Джони. Той иска да ме остави, за да стане главен мюфтия в османската църква!”

Обяснете ми от къде едно толкова малко дете ще каже такова нещо? Никога никой от семейството и познатите ни не е водил такива разговори, камо ли пък пред нея! В тези години по телевизията не се е говорило за такива неща. Аз съм на почти 24 години и още не знам точното значение на този израз… В никакъв случай не мога да кажа, че той се е опитвал да нарани сестра ми или да й направи нещо… той изключително много я е обогатявал от към знания.

Водили са я при една екстрасенска тук в Силистра и тя е казала, че кака има огромна синя аура над главата си. До колкото съм запозната това е нещо хубаво, но не съм специалист в тази област. Докато мама е била бременна с мен й се е случило нещо уникално, малко плашещо и изключително странно. Била е магнит – буквално. Всеки един метален предмет е залепвал за нея. Допирала е до ръката си от старите тежки шивашки ножици, а те са залепвали за нея сякаш са намазани с лепило.

Точно в този странен период се появява още едно същество на име Мери. Сестра ми не е била никак очарована и изобщо не я е харесала, защото тази Мери се е опитала да получи Джони само за себе си. В момента в който аз се раждам магнитния период за мама е приключил. Сякаш съм изсмукала всичко от нея. Тогава започват и караниците с Джони и Мери. От този период не зная нищо освен как са изчезнали от живота на семейството ми.

Един ден сестра ми се е обърнала и е казала, че вече не иска да вижда Джони и Мери, тъй като те са заминали за Южна Америка, за да се оженят. От този ден нататък имената им повече не са излизали от устата на вече 5 годишното момиче. На въпросите за Джони тя категорично отказвала да отговаря! Тя няма абсолютно никакви спомени за тях. Единственото, което знае са нещата, които са й разказвали родителите ни. Животът ни стана спокоен без почти никакви странни събития до момента, в който сестра ми завърши гимназия и отиде да живее в САЩ. Тогава започна един малък ужас. Крушките у дома светваха и изгасваха когато си искат. Чуваха се странни звуци из апартамента. Тук таме се появяваха перфектни кръгове от вода по пода. Редовно се случваше някой или по-скоро нещо да влиза през входната врата, имитирайки шумовете, които аз издавам, когато се прибирам в къщи: отваря входната врата, дрънчене на ключове, после шум от обувки, отваря моята стая и затваря вратата /която преди беше общата ни стая със сестра ми/, а когато отида да проверя там няма никого. Кученцето ми откачаше всеки път, щом започнеше това изпълнение.Сестра ми се беше върнала една зима за две седмици в България, за да ни види и всичко спря, докато беше тук.

Веднъж излязоха с мама на разходка и майка ми изгуби една масивна сребърна гривна някъде из центъра на града. Търсиха я, но без резултат. У дома беше тихо и спокойно до момента, в който тя пак се върна в Щатите. Всичко започна на ново. Месеци след това за Гергьовден отидохме на гости на наши приятели в град Добрич като в една торбичка сложихме само по една пижама. Прекарахме деня си страхотно, вечерта сложихме дрехите си във въпросната торбичка и си легнахме. На сутринта мама шашната идва при мен и ме накара да се закълна, че не аз съм взела тази сребърна гривна… не можах първоначално да разбера дори какво й става, но след това тя ми каза, че в торбичката върху дрехите, с които сме били облечени предишния ден се е озовала именно тази гривна, наместена в перфектен кръг най – отгоре на купа с дрехи. Странно ми беше как е възможно да я изгуби месеци преди това през зимата в град Силистра и да я намери през лятото в Добрич.

Ще си помислите, че може би се е закачила за някоя дреха, но не! Това все пак са два абсолютно различни сезона. Явно някой я е сложил там… или може би нещо…

Дойде момента, в който мама отиде на гости на сестра ми в Далас за 6 месеца. Ужасът в къщи продължаваше. Събуждах се все от странни шумове, стъпки, гласове, но нямаше никого. Един ден както си говорехме по Скайп аз реших да кажа на мама, че нещата са станали по-зле и тя ми каза, че тъкмо чете една книга и ако не се лъжа беше книгата на Ванга. Там пишело, че ако мислим, че знаем кой ни притеснява и защо – трябва да му обясним какво се случва. Аз от самото начало си мисля, че именно Джони се беше върнал от Южна Америка и е търсел сестра ми, но когато е видял, че я няма е започнал да прави тези странни неща у дома. Написах му адреса й в САЩ на един бял лист и му обясних, че тя е отишла там, че се е омъжила и че няма да се върне тук. Сложих химикала върху листа и си легнах да спя. На сутринта химикала беше на земята, а свръх естествените неща в апартамента ни спряха да се случват. Явно наистина е бил той, но не зная защо би я търсил толкова години по-късно. Може би нещата с Мери не са се получили и за това е решил да потърси старата си приятелка и да й сподели какво му тежи, а може би е имал нещо друго наум… нямам представа!

От доста време се опитвам да накарам сестра ми да отиде и да се подложи на хипноза. Мисля, че по този начин ще разбере всичко за Джони, за разговорите им, защо той е присъствал в живота й и защо си е заминал, кой е бил, как е изглеждал и още хиляди неща, които съм сигурна, че и на нея са й любопитни, но тя се страхува. Последните месеци отново се чувствам странно у дома. Когато минавам през коридора и крушката е изгасена ме обливат ледени вълни и чак не мога да дишам от ужас… ужас, който не зная защо изпитвам. Нощем сънувам кошмари, които не помня, но ми се е случвало да се събуждам разплакана. Всеки път, когато се прибера усещам, че някой ме посреща на входната врата, но аз не го виждам, само се задъхвам от него.

Имам нужда някой да ми каже какво е всичко това което се е случвало и продължава да се случва и какво мога да направя, за да спре! Бих била благодарна на всеки, който ми даде съвет или ми каже към кого да се обърна… Зная, че това, което прочетохте, звучи неправдоподобно, фантастично и твърде невероятно, но повярвайте ми… това е самата истина!“

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook