Резиденцията на Живков в Банкя – убийство, поледица за Брежнев, Масако Оя в спалнята

Там бившият Първи научава, че Москва иска отстраняването му

Трагедии и комични ситуации са се случвали в полуразрушената резиденция на Тодор Живков в Банкя, в която Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложи да настани Централната избирателна комисия. Бившият Първи живя там след смъртта на дъщеря си Людмила до падането си от власт през 1989 г., след което се пренесе при внучка си Жени на ул. „Секвоя“ в „Бояна“.

В годините, в които Тодор Живков обитавал двуетажната вила в курортното градче, там рядко идвали други хора освен охраната, камериерките, готвачите, медицинската сестра Ани Младенова, лекуващият лекар на Тодор Живков и съветниците му. А официалните гости се броят на пръсти.

Въпреки това в Банкя витаят легенди за двуетажното здание в стил късен социализъм. Герои на разказите са съветският вожд Леонид Илич Брежнев, войници от социалистическата Народна армия, обикновени банчани, а след 1989 г. се появява и ексцентричната японка Масако Оя. Най-комичната случка за резиденцията е свързана с Брежнев. Става дума за една от последните години преди смъртта му, която настъпва през 1982 г.

През 1979 г. той идва в България, за да се лекува, вече сериозно болен. Разбрал, че климатът в Банкя е най-добрият на Балканите за сърдечноболните.

Там е характерен лекият бриз от близката планина Люлин, а въздухът е богат на отрицателни йони. Другото предимство на курортното градче са лековитите минерални извори. Специално е уговорено народният лечител Петър Димков да се заеме с болежките на „братушката“.

Лекарите не позволили на Леонид Илич да лети със самолет, където от налягането можело да му прилошее.

Затова пътувал цели два дни от Москва до София със специална композиция. Но било предвидено в София да се качи на лимузина и да бъде откаран с кортеж до Банкя.

Кметът на тузарското днес градче в желанието си да се представи пред госта и да го накара да ахне колко изрядно е всичко наредил на служителите по чистотата да измият улиците със сапун и вода. Но за зла беда не съобразил, че това може да бъде опасно. Понеже действието се развива в студен януарски ден, улиците се заледили.

Като видели образувалата се ледена пързалка в центъра на Банкя, бодигардовете на съветския вожд веднага взели решение да не слиза от вагона, за да няма инциденти.

„Представихме се пред чужденците“, коментираха местни жители, спомняйки си за случката.

Из града веднага се разнесла новината, че братският ръководител е докаран до Банкя с влак, макар да знаели, че трябва да мине по шосето.

За да няма инциденти, 24 часа по-рано служители на Управлението за безопасност и охрана, което пазело Тодор Живков и висшите чуждестранни делегации, минали през всички къщи, които гледат към пътя.

Предупредили хората да изчистят пространството отпред, всичко да свети и да бъде подредено. И най-вече в никакъв случай да не излизат навън във въпросния ден, когато се очаквало да пристигне съветският гост.

Жител на Банкя разказа, че му поставили направо неизпълними условия. Точно в онзи момент той пристроявал къщата си и бил струпал голямо количество тухли откъм шосето. Нямало как да ги пренесе от другата страна за няколко часа, каквато заповед му издали от УБО.

За да не си навлече неприятности, човекът помолил взводния командир на поделението в курортното градче да му помогне. Офицерът влязъл в положението и изпратил цял взвод войници, които се справили със задачата само за 4 часа. После, естествено, собственикът ги почерпил. Пристигнали развеселени в столовата. Не могли да скрият от останалите униформени, че са подпийнали. И едва не ги наказали.

А собственикът на къщата, чиито тухли пренесли, се заредил зад завесите да гледа кога ще мине съветското величие и останал разочарован, когато цял ден не видял никакъв кортеж – ни Брежнев, ни Живков.

Хич не е комична обаче друга история за резиденцията на Тато в Банкя. Неин главен герой е един войник от секретното антитерористично поделение във Врана. Въоръжени с автомати, червените барети охранявали всички кръстовища, по които минава Тодор Живков, за да излезе или да се прибере във вилата. Задачата им била да връщат обратно всички коли, за да не се сблъскат с мерцедеса на бившия Първи.

В по-ранните години заграждали цялото трасе и не давали пиле да прехвръкне. В последните години преди демокрацията променили тактиката. Започнали само да отклоняват автомобилите, когато генералният секретар на ЦК на БКП наближавал. Имали радиостанции и си обменяли информация колко минути остават до пристигането му.

А от мегафон в пилотната кола служители на УБО предупреждавали жителите на къщите около пътя да не излизат и да не се показват дори на прозорците.

В момента, в който минавал Живков с охраната си, баретите трябвало да бъдат с гръб към шосето. Според източник на „168 часа“ автоматите им били празни, но въпреки това от съображения за сигурност не им се позволявало да гледат към комунистическия лидер.

Един от войниците изпуснал носната си кърпичка точно когато кортежът минавал покрай него, и се навел да я вдигне от земята. Охранителите се уплашили, че това може да е атентат срещу Тодор Живков и баретата да прави маневра, за да го нападне. И моментално стреляли срещу войника, който загинал на място.

Войник е застрелян от охранителите от УБО, защото помислили, че ще прави атентат.

След този трагичен инцидент гардовете започнали да внимават повече. Един ден пилотката минала с дежурното напомняне никой да не излиза от вкъщи и да не се показва на прозорците, защото се очаква Тодор Живков с бронирания му мерцедес.

Клиентите на крайпътен магазин чули предупреждението, но един от тях, върл пушач, умирал да запали. Чакал, чакал, но в някакъв момент вече не издържал и казал пред останалите: „Не мога вече, много ми се пуши“. И излязъл навън. Тъкмо допрял клечката кибрит с огънчето към цигарата и кортежът се задал.

Колкото и да бързал, мъжът не успял да загаси и да влезе в магазина, защото колата се движела с над 100 км в час. Охраната от УБО не го застреляла като войника, но го заловила светкавично. След като го претърсили и не открили никакви оръжия или опасни предмети, го качили на придружаващата кола. Като стигнали в резиденцията, го завели при Тодор Живков, който проявил любопитство кой е хванатият.

Заразпитвал го откъде е и с какво се занимава, докато не се уверил, че този човек не е никакъв атентатор, а най-обикновен страстен пушач. Накрая бившият Първи го почерпил с един коняк и наредил на бодигардовете от УБО да запалят личния му мерцедес и да закарат мъжа до вкъщи.

Бай Тошо в типичния си стил използвал случая да разбере от банчанина какви са настроенията в градчето, как живеят хората и човекът останал възхитен от отношението му. И заразказвал на всички колко приятен е човекът от народа.

След като си заминал, Живков поръчал вечерята си, която се състояла само от сурова салата със зеле и настъргани моркови. Той спазвал стриктно разработения специално за него в Правителствена болница дневен режим. Лягал си рано, но задължително гледал централните новини „По света и у нас“.

За времето си резиденцията е била разкошна.

Строена като за партийната номенклатура, но Тодор Живков си я харесал за себе си.

Сутрин закусвал и четял документите, подготвени от Държавна сигурност с гриф „Строго секретно“ и „екземпляр единствен“ специално за него. После поглеждал какво пише официозният вестник „Работническо дело“.

След това излизал в парка около резиденцията и правел една-две обиколки. Имало два разработени маршрута – по-кратък и по-дълъг. При тази разходка Живков бил придружаван само от личния си бодигард или от шефа на УБО ген. Кашев. Или някой съветник, с когото обсъждал актуалната политическа обстановка.

Следобед комунистическият лидер задължително си почивал и после работел в кабинета си.

За охранителите имало няколко помещения, които са толкова далече от покоите на Тодор Живков, че да не ги чува, ако хъркат. Те обитавали подземията.

Днес постройката е запустяла, и то от години, така че, за да се настани ЦИК във вилата на Тато в Банкя, ще е необходим много основен ремонт. Всичко е изтърбушено, откраднати са дори дръжките на вратите, пантите, а хора, които са си строяли наблизо вили, си примъквали материали.

Те не били пестени през 70-те г., когато било предвидено сградата да бъде правителствен балнеосанаториум. Впоследствие Тодор Живков си я харесал за лична резиденция, защото не искал да се връща в „Бояна“, която му напомняла за Людмила.

Но по ирония на съдбата именно в резиденцията в Банкя българският първи партиен и държавен ръководител научава, че Москва иска да го отстрани.

Там се провежда и една от тайните срещи на Живков със съветския посланик Виктор Шарапов, който му намеква за оставка. На 8 ноември 1989 г. именно във вилата, в която може да се настани ЦИК, той разбира, че Михаил Горбачов няма да отстъпи, докато не сложи нови хора начело на БКП и България.

„Съветското посолство се отнася с голямо разбиране към вашето решение да подадете оставка и ме помоли да ви предам, че постъпвате мъдро. Оторизиран съм също така да ви изкажа голямата благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР и КПСС“, казва тогава Шарапов, цитиран в книгата на журналиста Тома Томов „Превратът“.

Тодор Живков поставя условие на съветските другари да изберат негов наследник, но по думите му никой от партийните ръководители не можел да заеме мястото му. Всеки имал обаче недостатък, който щял да му попречи да управлява добре България според Тато.

В крайна сметка той е принуден да подаде оставка. Според съветника му Костадин Чакъров – защото смятал, че ще се погрижат за живота му от онзи момент нататък. Но нещата се развиват по друг начин.

След пленума на 10 ноември 1989 г. правешкият комунист се прибира в Банкя и се затваря само със съветника си Костадин Чакъров. Той го посъветвал да си купи апартамент, но бившият Първи отказал. Смятал, че доскорошните му привърженици ще му помогнат. Казал, че са го предали и че не очаквал така да се отнесат с него.

След 1989 г. вилата за няколко години мина в ръцете на милиардерката Масако Оя, сключила договор за съвместна дейност с общината през 1991 г., за да ползва резиденцията.

Японката влиза във владение с едноименната си фондация, която държи 51% от целия имот заедно с парка, а общината запазва 49% от дружеството „Софийски голф и кънтри клуб“. То е учредено със срок 70 г., което означава до 2061 г.

Предметът му на дейност е „изграждане на първото и най-голямо игрище за голф на Балканския полуостров, на бизнес и конгресен център, на болнично заведение и на 50 еднофамилни жилища за отдаване под наем или продажба“. В крайна сметка обаче изцяло е построена само къщичката на мадам Оя, от останалите са започнати 32 и не са довършени.

Още през 1991 г. при мадам Оя пристигат банчани с реституционни претенции към 240 имота в парка на резиденцията, която се простира на 460 декара. Дребничката жена, известна с пристрастието си към розовите тоалети и аксесоари, обявява, че е съгласна да плати обезщетение на собствениците. Но се оказва, че само двама души имат изрядни документи, доказващи, че притежават парцелите. Тя отказва да се занимава с два отделни случая.

Но от самото начало се заселва в личните покои на Тодор Живков, като ги преустройва според собствения си вкус. Така купува розов матрак за леглото на бившия Първи, а стените също са боядисани в бонбонен цвят.

Може би затова след смъртта на мадам Оя в стаята са влизали нелегално жрици на любовта с клиенти и използвали помпозния интериор. Така разказват местни жители. Не било трудно да преодолеят охраната от двама души, които пазят 460 декара и постройките.

Освен жените с най-старата професия резиденцията е ставала убежище и на клошари, разказаха запознати. Бездомниците научили мястото, за да се крият в студ, дъжд и сняг. Бодигардовете не са ги спрели или не са разбрали, когато са влезли.

Вилата е актувана като публична държавна собственост на 16 февруари 2001 г., пишат в отговор до „168 часа“ от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ето какво казват още от ведомството:

„Направеното от наша страна предложение с писмо на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова до председателя на Централната избирателна комисия е във връзка с поредно писмо на ЦИК относно поставения от комисията проблем, свързан с неотложността от намиране на решение за настаняването й в подходяща сграда, предвид което имотът й е предложен за обсъждане. Според данните, с които МРРБ разполага, в резултат на водена с областния управител на област София кореспонденция имотът е с отпаднала за областната администрация нужда.“

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

Странджанската гробница, която уби Людмила Живкова

Безценните подаръци, които получавал Тодор Живков, излизат наяве

Лично Тодор Живков наредил да се издадат книгите на Димков

Людмила Живкова си отишла от този свят преди среща с Ванга

Любовниците на властта от Аспарух до Тодор Живков

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук