Слънцето: кога и как ще загине нашата звезда?

Слънцето, без което животът никога не би бил възможен на Земята, не е вечно. Ето как трябва да изглежда краят на нашата звезда, която днес е на 4,6 милиарда години.

Продължителността на живота на звездите се определя от тяхната маса. Колкото по-масивна е звездата, толкова по-кратък е нейният живот и се състои от няколко милиона години, за да завърши накрая с яростен пламък от космически фойерверк – свръхнова.

За нашето Слънце нещата ще бъдат различни. Нашата звезда е жълто джудже с обща продължителност на живота според масата (330 000 пъти масата на Земята) от около 10 милиарда години. Добрата новина за живота на Земята е, че Слънцето сега е само на 4,6 милиарда години, така че трябва да свети още пет милиарда години, според оценката на астрономите.

Все пак ще е необходимо да се мисли за преместване, тъй като Земята ще стане негодна за живот след по-малко от милиард години (независимо от сегашното глобално затопляне). Защо? Защото яркостта на Слънцето ще продължи да нараства с около 10% на всеки милиард години. Така нашата Бледа синя точка постепенно ще се превърне в пещ, подобна може би на ада, който сега цари на съседката ни Венера.

Следователно обитаемата зона в нашата Слънчева система ще се измести, а ледени светове като Плутон е започнат да се топят. Можем също да си представим, че Homo sapiens мигрира към Марс, който ще стане по-мек. Но ако това се случи, то няма да продължи дълго. Следователно може да се наложи да се отправим към други звезди, ако човешката раса може да си го позволи.

Какво ще се случи, когато Слънцето започне да умира? С течение на времето запасите от водород, натрупани от Слънцето при раждането, ще се изчерпят. С относително малка маса, звездата в продължение на милиарди години поддържа баланс между гравитацията и радиацията (в резултат на синтез на водород). Но ще дойде „ден“, когато горивото ще свърши.

Тогава сърцето на звездата ще се управлява от хелиевото ядро (създадено от сливането на водород), което ще се срине върху себе си. Температурата, която ще се повишава при свиването, ще освобождава енергия, която ще отблъсква външните слоеве на Слънцето. Само за пет милиона години звездата ще нарасне значително и ще се превърне в това, което астрофизиците наричат червен гигант. Червен, защото температурата на повърхността му ще спадне (до 3000 K).

Според изследване, публикувано през 2008 г., радиусът на нашата звезда ще нарасне от около 700 000 километра днес до над 170 милиона километра! С други думи, Меркурий, Венера, а също и Земята ще се озоват вътре и накрая ще бъдат унищожени (ако орбитата на нашата планета не бъде избутана навън, което ще зависи от масата, загубена от червения гигант). При свиването хелиевото ядро ще се нагрява и ще успее да достигне температура от 100 милиона градуса.

Следователно хелият ще изгаря все по-бързо, при което се образува въглерод и кислород и в крайна сметка за няколко секунди се отделя толкова енергия, колкото нормално произвеждат заедно всички звезди в една галактика. Цялата тази енергия ще се освободи с едно изсветване, което астрофизиците наричат „хелиева светкавица“. Но това няма да продължи дълго, тъй като остатъчната маса на Слънцето не е достатъчна, за да достигне 600 милиона градуса в центъра – температурата, необходима за запалване на ядрото.

Водородът и хелият ще горят около него в продължение на няколко хиляди години, в резултат на което нашата звезда ще се разслоява и външната ѝ обвивка ще се разширява още повече. В крайна сметка, тъй като няма да има радиация, която да го балансира, гравитацията ще надделее. Останалата част от ядрото на нашата звезда ще се свие и ще се превърне в бяло джудже – тяло с размерите на Земята, което е изключително плътно и горещо (около 30 000°C).

В същото време външните слоеве, които ще бъдат твърде далеч, ще се разтворят в Космоса. В продължение на около 10 000 години обвивката ще блести отвътре, сияеща в светлината на все още топлото централно огнище. В резултат ще се образува планетарна мъглявина. Ще бъде ли видима от други планетни системи, подобно на тези, които можем да видим през нашите телескопи? Като например мъглявината Пръстен в съзвездието Лира? Ще могат ли нашите потомци в изгнание да наблюдават останалата част от Слънцето, около която е цъфтял живот?

Изследване, публикувано през май 2018 г., е установило с помощта на модели на звездната еволюция, че това е възможно. Поради масата си Слънцето би било на предела на светимостта. Така планетарната мъглявина ще бъде видима, но много слаба.

Какво следва? Това ли наистина ще е краят? Не. Ще бъдат необходими милиарди години на огненото сърце, за да се охлади и да стане черно джудже. Междувременно пред Слънцето има още много красиви дни.

източник: actualno.com

Morkadis

Вижте още:

Слънцето е имало пръстени като Сатурн

Еуфория сред уфолозите: НЛО се зарежда от Слънцето (ВИДЕО)

Мистериозни вълни вътре в Слънцето озадачават учените

Ще оцелее ли Слънчевата система след смъртта на Слънцето?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.