Тед Бънди – чаровният убиец

Младият Тед Бънди – току-що завършил гимназия и приет да учи китайски в Университета на Вашингтон.

Името на Тед Бънди се е превърнало в нарицателно за сериен убиец. Той често е наричан от медиите първият постмодерен сериен убиец в историята на Съединените щати заради своята харизма и чар, с които печели симпатиите и доверието на многобройните си жертви. Престъпленията на Тед Бънди са безмилостно жестоки и получават широк обществен отзвук. Съвсем спокойно може да се твърди, че заедно със съветския си „колега” Андрей Чикатило Тед Бънди е най-популярният сериен убиец на XX в.

Роден във Върмонт от самотна майка под името Тиъдър Робърт Коуел на 24 ноември 1946 г., малкият Тед расте във Филаделфия под грижите на своите баба и дядо. Едва навършил 5 години, Тед се мести с майка си във Вашингтон и се сдобива с баща. Младата и красива Лоуиз Коуел се влюбва във военния готвач Джони Кълпепър Бънди и до края на 1951 г. се омъжва за него. Освен че дава собственото си фамилно име на сина на Лоуиз, Джони се опитва да се сближи с малкия Тед Бънди, като го води със себе си на къмпинг и измисля най-различни занимания, подходящи за баща и син. Въпреки желанието му малкото момче постепенно се превръща в ужасно срамежлив, неуверен и с трудности в общуването младеж. Въпреки че расте без много приятели, Тед показва високи успехи както в училище, така и в колежа. По времето, когато е

приет да учи китайски в Университета във Вашингтон

Тед Бънди вече е чаровен и доста хубав млад мъж, който става далеч по-общителен. Популярността му нараства значително и колегите му започват да го смятат за „добре облечен и изключително възпитан младеж, който предпочита да кара ски и да се занимава с политика (участва дори в националния конгрес на Републиканската партия), вместо да излиза по купони и да общува с жени”. Като почти всички студенти Тед си намира нископлатени работи (помощник-сервитьор, продавач на обувки), които да не му отнемат времето, предназначено за учене.

Бънди по време на процеса срещу него в Флорида.

През пролетта на 1967 г. животът на Тед Бънди се променя. По време на поредната ски ваканция той се запознава с момиче, което въплъщава всичко онова, за което той мечтае – красива, изключително изискана млада дама от богато калифорнийско семейство със сходни на неговите интереси. Въпреки че му е трудно да повярва, че жена от нейната класа може да има интерес към обикновен човек като него, двамата започват връзка, която продължава повече от година и половина. Шокът за Тед Бънди е огромен, когато в деня на неговото завършване неговата възлюбена (известна само с псевдонима Стефани Брукс) му съобщава, че прекратява отношенията си с него и се завръща в родната Калифорния. Ударът е толкова тежък, че Тед никога не успява да се възстанови от тази раздяла. Той напуска университета и

потъва в дълбока депресия, обсебен от тази млада жена

която не може да изкара от ума си – мания, която оказва пагубно влияние не само върху неговия живот, но и засяга директно десетки американски семейства.

Бънди и неговата възлюбена (известна само с псведонима Стефани Брукс) в щастливата за тях 1967 г.

Официално смъртоносният рейд на Тед Бънди започва през 1974 г., но има и много мнения, които защитават теорията, че убиецът взима първите си жертви още в края на 60-те години. За да убива, Бънди разчита предимно на чара и доброто си възпитание, както и на малко хитрост. Той си набелязва красиво младо момиче (всички негови жертви са жени на възраст между 18 и 28 години, като изключение прави само 12-годишната Кимбърли Лийч) и най-често го моли за помощ. Любимата му сцена е с гипсирана ръка или превързан крак, представящ се с измислено име, извергът да моли жените да му помогнат да качи багаж в автомобила си (любимия му ФИАТ костенурка) или да изтегли лодката си до брега. След като те му помагат, той учтиво им предлага да ги закара до домовете им. За съжаление на повечето от съгласилите се това е последното пътуване в живота им. На същия капан се хваща и млада руса дама на име Деби Хари (която впоследствие ще стане музикална суперзвезда като вокалист на групата „Блонди”), която се качва във фиатчето на Бънди през 70-те години, но успява да се измъкне след кратка схватка с нападателя.
След като натрупва доста жертви,

Бънди става все по-смел и често нахлува в домовете

на своите жертви и или ги изнасилва и убива брутално на място, или ги удря по главата, за да загубят съзнание и ги замъква към дома си. Там той ги разчленява и често спи и прави секс с разлагащите се със седмици трупове, положени в леглото му.

Атрактивната вокалистка на „Блонди” Деби Хари също твърди, че за малко е щяла да стане жертва на Тед Бънди.

Тед Бънди е арестуван за първи път още през октомври 1975 г., по-малко от две години след като взима първата си жертва. След като е разпознат от момиче, избягало от автомобила му, извергът е осъден на затвор от 1 до 15 години. Това дава време и спокойствие на разследващите и прокуратурата да подготвят тежкия си удар срещу престъпника – обвиненията в убийство. След като те са му повдигнати през 1977 г., Бънди решава да се защитава сам, тъй като в университета е учил право. За целта той получава възможността да посещава юридическата библиотека в Аспен, за да подготви защитата си. На 7 юни, докато кротко чете в библиотеката, Бънди изскача през прозореца и бяга необезпокояван. След едва три дни той е заловен отново и този път му е позволено да напуска затвора в Гленууд Спрингс само с белезници на ръцете. Но и това не е в състояние да сломи престъпника, който обяснява, че е невинен и жадува за свобода и кръв. На 30 декември 1977 г., след като шест месеца е прокопавал стената на килията си с лъжица, Бънди успява да избяга от затвора чрез сложната система от вентилационни тръби и отходни канали, които е изучил през дългите си престои в затворническата библиотека. Заради отпуските на голяма част от охраната на затвора за бягството на Тед се разбира едва след 17 часа… горе-долу по времето, когато той минава през Чикаго на път за Флорида.

След една особена кървава акция в женското общежитие „Чи Омега” на Университета на Флорида

която завършва с два трупа и три ранени момичета

на 15 януари 1978 г. и убийството на 12-годишната Кимбърли Лийч на 9 февруари, полицията залавя за трети и последен път Тед Бънди. Следва бърз процес във Флорида, който завършва с издаването на три смъртни присъди само заради престъпленията в южния щат. Докато е в затвора и очаква своите смъртни присъди, Тед Бънди не признава своите престъпления. През 1980 г. той помага съществено на д-р Кепел в създаването на профила на „Убиецът от Грийн Ривър” (Гари Риджуей – най-смъртоносният сериен убиец на САЩ, за когото вече сме ви разказвали) и дори се сближава с него. Единадесет часа преди смъртта си на 24 януари 1989 г. Тед Бънди най-накрая се изповядва пред д-р Кепел. Освен за трите жертви от Флорида, за които е осъден на смърт, серийният убиец признава, че е отвличал, изнасилвал, убивал и извършвал актове на некрофилия с жертви от още 6 щата – Вашингтон, Юта, Колорадо, Орегон, Айдахо и Калифорния, и така помага на полицията да разкрие цели 32 неразгадани случая за периода 1974-1978 г.

За разлика от повечето серийни убийци Тед Бънди до последно не признава, че именно той е отнел толкова много човешки животи. И докато понякога следователите и профайлърите вярват, че някой сериен убиец може да си „надпише” някоя и друга жертва, за да станат по-велики, опасенията за Тед Бънди са точно противоположните – че най-вероятно 36-те убийства, които безспорно са негово дело, са една малка част от всичките му зловещи престъпления.

инфо: novinar.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook