Тодор Живков ли е поръчал убийството на Георги Марков?

В гората над двореца “Бистрица”, Боровец. От ляво на дясно: Анастас Стоянов, Лада Галина, Тодор Живков, Златка Дъбова, ген. Христо Русков и Орлин Орлинов. На втори план: Георги Марков и Любомир Левчев. Клекнал отпред: Светлин Русев (с очилата). Останалите двама – неизвестни (5 ноември 1968 г.)

Кой е убил Георги Марков? И защо? Това са въпроси, от които се вълнуват вече поколения наред. Вероятно има или е имало някой, който знае каква е истината, но тя едва ли ще стигне до широката публика. Има различни версии, всяка от които се базира на редица проучвания, разследвания и ровене в архивите.

С текста по-долу, откъс от книгата на Бончо Асенов „Случаят „Георги Марков” ви предлагаме една възможна гледна точка.

За мотивите

Всички, които поддържат тезата, че Георги Марков е убит от Държавна сигурност, изтъкват, че основният мотив за това е, че той е засегнал Тодор Живков със задочните репортажи, поради което първият ръководител на страната е поръчал неговото убийство.

Репортажите на Георги Марков, касаещи Тодор Живков, са излъчвани в 11 радиопредавания от ноември 1977 г. до януари 1978 г. и касаят три техни срещи. Анализът на тези репортажи, на отношенията на Тодор Живков с Георги Марков, на неговата политика и характер категорично отхвърлят това твърдение. Няма мотив Тодор Живков да иска да бъде убит Георги Марков. Това е краят на 70-те години, когато Тодор Живков е укрепил едноличната си власт и никой – нито вътре в страната, нито зад граница – не е застрашавал неговата еднолична власт. Освен това задочните репортажи, излъчвани по р. „Свободна Европа”, са стигали до ограничен брой българи, поради заглушаване на предаванията на радиостанцията в ефира. Твърдението, че 5 млн. души са слушали неговите репортажи, е силно преувеличено. Разпространяваният виц на неговите апологети: „Защо в неделя вечер членовете на Политбюро не гледат телевизия? Защото слушат по „Свободна Европа” предаванията на Георги Марков”, би трябвало да се перифразира: „Защо в неделя улиците в България обезлюдяват. Защото българският народ гледа филма “На всеки километър”, сценарист на който е и Георги Марков”.

Тодор Живков да поиска или разреши Георги Марков да бъде убит в центъра на Лондон – та това означава при разкриване – изолиране на България от света, скъсване на дипломатическите отношения на Запада с България, пълна икономическа, политическа и културна изолация на страната – един трезв и обигран политик като Живков да си позволи такова действие? Което вече действително можеше да застраши неговата власт. Да припомним, че по това време в Лондон се организира изложба на тракийското злато в България. И в този момент, когато някои англичани за първи път чуват името на България, Тодор Живков да се разпореди Марков да бъде убит в центъра на Лондон!

Тези, които са чели внимателно неговите репортажи, не остават с впечатление за силно разобличаване на Тодор Живков и неговия режим и че дават „достатъчно основание” да се вземе решение от страна на Живков за убийство на автора им.

Първата описана среща на Марков с Тодор Живков е от октомври 1964 г. Срещата е по инициатива на Тодор Живков, който го кани него, художничката Златка Дъбова, писателката Лада Галина и поета Анастас Стоянов да го придружат на една туристическа разходка от Витиня до връх Миджур, където, след като са обядвали на открито, са върнати обратно с чайката. Георги Марков за първи път се среща с него.

Ако има нещо критично в първия репортаж на Марков за срещата му с Тодор Живков, то това е, че от неговото изказване как „Два пъти Хрушчов ЗРАВАТА МЕ ДРА” той е разбрал колко зависим и подчинен е бил на волята на „съветския началник”.

И още едно признание прави Марков по повод запазването на Живков като първи ръководител на страната след падането от власт на съветския ръководител Никита Хрушчов – че той „беше този, който при всеки мач излизаше най-добре трениран, умееше да стегне редиците на своите хора и да покаже, че може да води неотклонно партийния и държавен кораб в указаната му посока”

Вторият репортаж е по-критичен. В него става въпрос за втората среща на Марков с Тодор Живков, след четири години, отново по негова покана, да му гостува и вечеря с него в двореца „Бистрица” в Боровец. Нагласата обаче в Марков е вече оформена негативно към Живков преди срещата.

Но въпреки тази негативна нагласа Георги Марков отива в Боровец. Твърди, че го прави, за да постави пред Живков въпроса за изгонените в Бургаския театър от Военния театър – режисьора Асен Шопов, и актьорите – Наум Шопов и съпругата му, които са били свързани със свалената му пиеса “Да се провреш под дъгата”. И по-нататък той разказва за пребиваването си в резиденцията вечерта. Но тук острието му е насочено повече към тези негови колеги, които са били също поканени от Живков. И той се изказва много неласкаво за поета Анастас Стоянов, по това време секретар на Съюза на писателите, който го приканил от името на всички да благодарят на Живков за полаганите към писателите грижи. Споменава и за сервилническото поведение на Любомир Левчев. Георги Марков представя в една гротескна светлина вечерята в трапезарията, поведението на присъстващите, прехласването по ловджийската тема – любима за Живков, появата на някакъв певец – Иванчо, който с „козешки глас” пеел песни за „сияйни простори и червено знаме”, за „юнак Янко и мечката”. Неговото най-голямо възмущение настъпва обаче, когато Анастас Стоянов взема думата и след като благодари на Живков за вниманието и изразява безрезервната подкрепа на писателите към партийната линия, започнал да говори за отрицателни явления сред писателите, носители на които са били Блага Димитрова, Валери Петров, Веселин Андреев и други. Георги Марков изказва мнение, че това топене на колеги е станало със съгласието на Тодор Живков, като „така най-често изявените „от долу” мнения и предложения всъщност се оказват пряко организирани „от горе”. И оприличава партийните ни ръководители с Пилат Понтийски.

В репортажа има и някои любопитни подробности относно подхвърлени реплики на Тодор Живков. Например признанието му, че е имало подготвен военен преврат срещу него. Или пък изказаното силно негативно мнение към Чаушеску. Или възклицанието му, когато са говорили за Веселин Андреев, че той „трябваше да бъде разстрелян още навремето”.

Марков се представя като погнусен от обстановката по време на вечерята, дори си позволил да направи няколко реплики на неодобрение на това, което се говорело за колегите му. На другия ден, когато са се снимали, той се бил забавил, за да не вземе участие в снимките (което се оказва, че не е вярно). Но постигнал целта на компромиса, който направил със съвестта си – уредил си отделна среща с Тодор Живков.

Ето това се разказва във втория репортаж на Марков. Заради който би трябвало да е разсърдил толкова много Живков, че да поиска да бъде убит от Държавна сигурност.

И третият репортаж е за срещата на Марков с Тодор Живков по повод снемането от репертоарния план на Военния театър на пиесата му „Да се провреш под дъгата”. На нея той довел и режисьора на пиесата Асен Шопов. Тодор Живков ги приел и двамата. Казал, че е чел пиесата му и „не виждал нищо антипартийно или вредно” в нея, макар, че не я харесал много, защото от нея „лъхал силен песимизъм”. Добавил, „че според „другарите” постановката била задълбочила тази песимистична страна на пиесата и довела до неприемлив спектакъл”. Асен Шопов също взел думата и изказал мнение, че той и творците като него могат да работят успешно само при наличието на доверие към тях от страна на партията – нещо, което впечатлило положително Живков. И попитал Марков какво иска от него. Той му обяснил, че не иска възстановяване на пиесата в театъра, а връщането на наказаните от Бургас в София. Тодор Живков пред тях се свързал с председателя на Комитета за изкуство и култура Павел Матев и му разпоредил да направи каквото трябва да ги върнат в София. Марков бил развълнуван от жеста му, който не очаквал, но започва да разсъждава в репортажа за абсурдността на системата, която го карала да занимава лично първия ръководител на страната с този случай. В репортажа има още един много личен момент. Когато Марков тръгнал да му благодари, Тодор Живков го прекъснал и след като казал с огорчение: „Знаете ли какво съм аз за вас …?”, им посочил книжката на Радой Ралин „Люти чушки” с рисунката на Борис Димовски на свинята със странна опашка. После взел лист, подписал се и им показал, че опашката е точно копие на неговия подпис. „Приличаше на човек, който току-що е бил изненадващо измамен било от близък приятел, било от невярна съпруга. Порази ме и фактът, че в реакцията му нямаше нито гняв, нито раздразнение, а просто болезнена горчивина.” Георги Марков видял пред себе си един човек, на когото „нервите му бяха изневерили и той бе открил доста поривисто болката си”. Репортажът завършва с мнението на Марков, че е очаквал Ралин и Димовски да бъдат изпратени в затвор или лагер, но вместо това са били само уволнени от работа и им е наложена забрана върху отпечатването на каквото и да е от тях.

Та ето, излиза, че заради този трети репортаж Георги Марков си навлякъл гнева на Тодор Живков и той се разпоредил да го убият. Може би за това, че е разкрил неговото огорчение от поведението на Радой Ралин?

В хода на следствието в България някои свидетели дават показания, според които версията за вината на Тодор Живков е доста вероятна, тъй като самият Живков е бил зъл и отмъстителен, и е бил засегнат не толкова от писаното за него, колкото от писаното за дъщеря му. Тодор Живков може да е бил зъл и отмъстителен, но само към тези, които са застрашавали неговата еднолична власт. И ние знаем това от съдбата на негови най-приближени хора. Да споменем Митко Григоров, Венелин Коцев, Александър Лилов, Борис Велчев, Чудомир Александров. Но дори и към тях, след като ги е свалял от властта, е проявявал снизхождение и им е осигурявал добро съществуване. А що се касае до дъщеря му Людмила Живкова, то Георги Марков не се е познавал с нея лично и въобще не пише за нея в репортажите си.

Когато през декември 1990 г. го разпитват за смъртта на Марков и го питат вярно ли е твърдението на Олег Гордиевски, че е обсъждал с Брежнев убийството на Марков, казва: „Смешно е – един държавен глава да се занимава с подобни въпроси – да обсъжда с друг държавен глава едно убийство на Марков. Никой това няма да го направи, това е абсурд, това в световната практика го няма. Направо фантазия, нищо общо с действителността”.

Той почти нищо не си спомня от срещите си с Георги Марков, освен това, че е спрял да го кани, след като видял, че се държи прекалено свободно и фриволно с дамите, които присъствали на тях.

Да припомняме ли, че по същото време в България има спрени пиеси, книги и сценарии за филми на други творци. Няма никакви данни, че срещу тях е имало намерения за физическа разправа. Дисидентските прояви на Радой Ралин бяха широко известни и популярни сред хората. Живков се почувствал жестоко засегнат от неговите епиграми и карикатурата на Борис Димовски и какво от това – след първоначалните наказания те са най-издаваните автори в страната. Само болни глави могат да твърдят, че Тодор Живков е давал указания на Държавна сигурност за убийства на дисиденти или че в нея е имало „Отдел за убийства”, който е действал „на своя глава”, без указания от партийното ръководство.

Владимир Костов твърди, че една от причините за убийството на Марков е решението му да издава списание „Нов Златорог”, в което да печатат свои творби български емигранти. С този мотив би трябвало Държавна сигурност да избие всичките директори и редактори на многобройните издавани тогава емигрантски списания и вестници. При това някои от тях отявлено антисоциалистически, докато идеята на Марков е била за списание, в което да се поместват художествени творби на български писатели, поети, критици, живеещи на Запад, но и на такива, които живеят и творят в България.

Из „Случаят „Георги Марков”

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

Любовниците на властта от Аспарух до Тодор Живков

Безценните подаръци, които получавал Тодор Живков, излизат наяве

Лично Тодор Живков наредил да се издадат книгите на Димков

Резиденцията на Живков в Банкя – убийство, поледица за Брежнев, Масако Оя в спалнята

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук