Хаос, мизерни условия, убийства, канибализъм в 5-те най-страшни затвора на планетата

Смята се, че основната задача на затвора е превъзпитанието на човека. Много държави като Норвегия, Холандия и Дания, практикуват именно този подход. Но, за съжаление, светът е пълен със затвори, които се наричат ​​само „поправителни институции“, а всъщност са крепост на насилие, унижение и, честно казано, просто смъртоносни за затворниците.

Броят на жестоките затвори намалява всяка година, но моментът, когато в затворника другите ще видят човек, няма да настъпи скоро. Каним ви да се запознаете с 5-те най-страшни затвори, в които условията са прекалено тежки, дори и за най-големите злодеи.

Карандир, Бразилия

Разположен в близост до бразилския метрополис Сао Пауло, затворът Карандир беше затворен през 2002 г. Но въпреки това той все още запазва лидерството си по отношение на жестоките условия на задържане и най-неподходящите условия на живот. Построен през 1920 г., затворът на практика не е реконструиран през всичките години от съществуването си. Той представлява зловещ комплекс от тухли и бетон с примитивни удобства и ужасни нехигиенични условия.

Само тези, които са преминали през този ад, могат точно да опишат живота в Карандир. Бороят на „гостите” на затвора можел да бъде от 7500 до 10 000 души наведнъж, а по-малко от 1000 служители пазят цялата тази армия от престъпници. Служителите на институцията работели в 4 смени, следователно в най-добрия случай, на смяна в затвора имало не повече от 250 надзиратели и охрана. Като цяло затворниците били оставени да правят каквото искат – насилието, наркоманията и развратът процъфтявали в килиите на Карандир.

Всеки пети затворник бил заразен с ХИВ, тъй като медицинските грижи в затвора били изключително примитивни. Затворниците от Карандир умирали от редица болести, рани, получени при конфликти с други затворници, както и от самоубийства. Много често по време на операции в затворническата болница анестезията се игнорирала и като се има предвид преобладаващата мръсотия в сградите, не било лесно да оцелееш след сериозно заболяване или нараняване.

Ужасният бразилски затвор има още един страшен рекорд. През 1992 г. избухнал най-кървавият затворнически бунт в историята на Бразилия. Всичко започнало със спор между двама затворници от противникови престъпни банди и прераснало в истинско въстание, което затворническата охрана и полицията потушили с оръжие. По време на операцията за успокояване на безредиците са застреляни 111 затворници.

Тадмор, Сирия

Разположен е в Сирия, съвсем близо до древния затвор Палмира, Тадмор, разрушен от терористите на ИДИЛ през 2015 година. Въпреки това, той днес може да бъде считан за световен рекордьор по изтезания и екзекуции. В подземията на Тадмор хората били тровени с токсични вещества, напомпани с твърди наркотици, закачвани за краката, морени от жажда и глад и убивани по всевъзможен начин.

Всичко, което се случвало в затвора, било добре известно на властите и се случвало не само с мълчаливото им съгласие, но и чрез преки инструкции. Най-масовото убийство в затвора в Тадмор е станало на 27 юни 1980 г. След опита за покушение над президента Хафез ал Асад сирийската полиция убива, според различни данни, от 500 до 1200 души.

По време на репресията не се използвало огнестрелно оръжие – затворниците са бити до смърт със стоманени пръти, тръби и брадви. Точният брой на жертвите вероятно никога няма да бъде известен, но свидетели на страшната репресия твърдят, че са били необходими поне две седмици, за да се премахнат труповете и да се почистят дворовете, коридорите и килиите.

Обществените организации затворили Тадмор през 2001 г., но през 2011 г. затворът започнал да работи отново. Затворниците вече не били убивани, но условията на живот били такива, че всяка година около 20 затворници се самоубивали. Сирийският поет Фарадж Беракдар, прекарал пет години в този затвор и го определя като „царство на смъртта и лудостта“.

Гуитарама, Руанда

Затворът Гуитарама, който се намира в Руанда близо до едноименния град, е доста малък. Той е построен за 500 затворници. Въпреки това, днес в подземията на това поправително заведение има повече от 6000 души.

Трудно е да си представим пренаселението в килиите на затвора. Хората са принудени да спят в тесни редици на пода или да клякат, но за да получат тази привилегия, първо трябвало да изчакат своя ред. Единичните килии са метър на метър и са лишени не само от удобства и основни мебели, но и от таван. В Гуитарама няма дори канализация, така че затворниците са принудени да се движат сред собствените си екскременти и постоянно да се борят с орди от насекоми.

Надзирателите практически не се интересуват от това, което се случва във вътрешността на поверения им затвор. Освен това ходенето из Гуитарама, дори с оръжие, е доста опасно. Властта тук принадлежи на престъпни банди, които се справят безнаказано с онези, които им се опълчват.

Към всички тези “екстри” може да се добави постоянен глад, който често води до канибализъм сред затворниците. В Гуитарама няма никакви медицински услуги и хората умират от болести почти ежедневно. Властите на страната не полагат и най-малки усилия да подобрят ситуацията и след преврата, шокирал Руанда през 90-те години на XX век, ситуацията само се влошава.

Бангкванг, Тайланд

Този затвор е добре познат на всички във филма „Бангкок – Хилтън“, с участието на Никол Кидман. Сравнението с луксозен хотел е горчива подигравка с условията, при които затворниците от Бангкванг са принудени да живеят. Повечето от килиите в този затвор са с размери 6 на 4 метра, което не пречи на администрацията да настани по 25 души в тях.

Тоалетните в жилищните помещения не са отделени по никакъв начин, следователно целият живот на затворниците преминава в ужасна зловонна атмосфера. “Гостите” на „Бангкок – Хилтън“, се хранят веднъж на ден и менюто никога не се променя – това е варен ориз и каша от варени зеленчуци.

Душът в този тайландски затвор е голям лукс, така че затворниците вярват, че имат късмет, ако успеят да се измият веднъж месечно. Проблеми има и с питейната вода – тя е с много ниско качество, което допринася за разпространението на чревни и паразитни заболявания сред затворниците.

При всичко това властите успяват да придадат идиличен вид на най-страшния затвор в Югоизточна Азия. Отвън Бангкванг изглежда доста прилично – спретнато подрязани храсти, тревни площи с цветя, знамена и вездесъщи портрети на монарха и членовете на неговото семейство.

Диарбекир, Турция

Затворът Диарбекир се намира в едноименния град, който се счита за курортен и туристически център. Но условията на задържане и режимът в тази поправителна институция не могат да бъдат наречени курортни, те са нечовешки. Това е един от малкото затвори за възрастни, където непълнолетните престъпници могат да излежават присъдите си, включително доживотните.

Администрацията на затвора Диарбекир има абсолютна власт над затворниците. Надзирателите, без най-малкото съмнение, прибягват до насилие и изтезанията са често срещани тук. През 1996 г. под предлог за погасяване на бунтовете в затвора са убити 10 затворници и 23 ранени от охраната.

В този турски затвор не само няма програми за рехабилитация, но няма и основни медицински грижи. Подобно на повечето други турски затвори, Диарбекир е невероятно претъпкан. Хиляди затворници живеят в ужасни условия, без основни удобства и получават оскъдна храна с най-ниско качество.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

8 от най-закоравелите престъпници в най-охранявания затвор в САЩ

Убиец на ватмани живее като отшелник в затвора

Бягствата от затвор, които звучат като приказка

Наказания или награда: Затвори, които приличат на санаториуми

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook