1 октомври – 182 години от рождението на Алфред Нобел

нобел

В Стокхолм, Швеция, се ражда Алфред Нобел – химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди.

Бащата на Алфред – Имануел Нобел, архитект и строител, се увлича по механиката (има няколко патента за различни машини), интересува се от експлозиви, развива предприемачество. След банкрут на предприятието си за еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, отива във Финландия, а след това – в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства. През 1842 г. той и семейството му се преместват в Русия.

Алфред Нобел притежава и много добър усет за бизнес – до смъртта си той притежава 93 фабрики за динамит в няколко страни. Колкото повече нараства успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не се жени и няма успех сред жените. Когато негов роднина го моли да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговаря: „Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живота: Няма.“ Също така е и писател.

В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва „ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не.“

Основаването на нобеловите награди е през 1895 г. когато Алфред Нобел написва завещанието си оставяйки голяма част за него. От 1901 г. наградата се присъжда на мъже и жени за отлични постижения във физиката, химията, медицината, литературата и награда за мир. От 1969 се дава такава и за икономика.

През 1875 г. Берта фон Сютнер става секретарка на Алфред Нобел. Макар че личните и контакти с Нобел да са кратки, тя кореспондирала с него до смъртта му и се счита, че е оказала огромно влияние на решението му да се включи награда за мир в завещанието му което тя получава през 1905 г.

Нобел открива, че когато нитроглицерина е включен в гъсти инертни вещества той става по-безопасен и по-удобен за обработка, тази смес е патентована като динамит през 1867 г. Нобел демонстрира неговия експлозив за първи път тази година в Редхил, Съри, Англия.

Нобел по-късно комбинира нитроглицерин с друг експлозив, пироксилилин, прозрачно като желе вещество, което е по-мощен екплозив от динамита. Гелигнита или взривяващото желе като е патентовано като търговска марка и последвано от множество подобни комбинации, модифицирани чрез добавяне на калиев нитрат и много други вещества.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1097 г. — Първи кръстоносен поход: Кръстоносците предвождани от Годфрид дьо Буйон, Боемунд I Антиохийски и Раймон Тулузки започват Обсадата на Антиохия.
1805 г. — Наполеонови войни: В Битката при Трафалгар британската флота ръководена от адмирал Хорацио Нелсън побеждава обединените сили на френската и испанската флота близо до брега на Испания; така британската флота става безспорна сила до 20 век.
1902 г. — В САЩ приключва петмесечна стачка на миньорите.
1907 г. — Открити са първите известни останки от Хайделбергския човек при германския град Мауер, близо до Хайделберг.
1912 г. — Балканската война: В Битка при Кърджали българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България.
1959 г. — Отваря врати Музеят Соломон Гугенхайм в Ню Йорк, по проект на Франк Лойд Райт.
1966 г. — В 9:15 ч сутринта над 150 000 м3 скала, пясък и прах се изсипват върху селското училище „Pantglas Junior School“ в Аберван. В резултат загиват 144 души, 116 от които деца.
1969 г. — След държавен преврат в Сомалия, на власт идва Сиад Баре.
1983 г. — На проведената седемнадесета Генерална конференция по мерки и теглилки е дефинирана дължината на метъра, като равна на разстоянието, което изминава светлината във вакуум за 1/299 792 458 от секундата.
1994 г. — Ядрена програма на Северна Корея: Северна Корея и САЩ подписват споразумение, което изисква от Северна Корея да спре разработката на ядрени оръжия и да позволи инспекции.
2003 г. — Направени са снимки на планетата-джудже Ерида, които по-късно са използвани за нейното откриване.
2008 г. — Официално е открит Големият андронов ускорител.

Родени

1581 г. — Доменикино, италиански художник († 1641 г.)
1687 г. — Николас Бернули, швейцарски математик († 1759 г.)
1737 г. — Мари-Луиз О`Мърфи, френска благородничка († 1814 г.)
1757 г. — Пиер Ожеро, френски маршал († 1816 г.)
1772 г. — Самюъл Колридж, британски поет († 1834 г.)
1790 г. — Алфонс дьо Ламартин, френски писател († 1869 г.)
1846 г. — Едмондо де Амичис, италиански писател († 1908 г.)
1847 г. — Джузепе Джакоза, италиански писател († 1906 г.)
1860 г. — Екатерина Каравелова, обществена деятелка, учителка, писателка и преводачка († 1947 г.)
1909 г. — Димитър Яранов, български географ († 1962 г.)
1911 г. — Мери Блеър, американска художничка († 1978)
1912 г. — Сър Дьорд Шолти, унгарски диригент († 1997 г.)
1917 г. — Дизи Гилеспи, американски музикант († 1993 г.)
1919 г. — Петър Петров, български изобретател († 2003 г.)
1926 г. — Руси Русев, български треньор
1929 г. — Урсула Ле Гуин, американска писателка
1940 г. — Абил Билялов, български футболист
1941 г. — Иван Георгиев, български лекар
1941 г. — Кремена Станчева, българска певица
1945 г. — Никита Михалков, руски режисьор
1949 г. — Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел
1956 г. — Кари Фишър, американска актриса
1956 г. — Любомир Иванов, български дипломат
1957 г. — Валентин Танев, български актьор
1957 г. — Волфганг Кетерле, немски физик, Нобелов лауреат
1976 г. — Борис Вардев, български политик
1978 г. — Хенрик Клингенберг, финландски музикант
1979 г. — Аарън Уилбрахъм, английски футболист
1980 г. — Ким Кардашиан, американска актриса
1981 г. — Кармела Бинг, американска порно актриса
1981 г. — Неманя Видич, сръбски футболист
1986 г. — Кристофър Укерман, мексикански актьор
1990 г. — Рики Рубио, испански баскетболист

Починали

372 г. — Иларион Велики, православен светец (* 291)
1125 г. — Козма Пражки, бохемски свещеник (* ок.1045)
1442 г. — Шарл VI, италиански писател (* 1368 г.)
1556 г. — Пиетро Аретино, крал на Франция (* 1492 г.)
1805 г. — Хорацио Нелсън, британски адмирал (* 1758 г.)
1845 г. — Николоз Бараташвили, грузински поет (* 1817 г.)
1929 г. — Васил Радославов, министър-председател на България (* 1854 г.)
1931 г. — Артур Шницлер, австрийски писател (* 1862 г.)
1969 г. — Джак Керуак, американски писател (* 1922 г.)
1971 г. — Йосиф Цанков, български композитор (* 1911 г.)
1978 г. — Анастас Микоян, съветски политик (* 1895 г.)
1980 г. — Вълко Червенков, министър-председател на България (* 1900 г.)
1984 г. — Франсоа Трюфо, френски режисьор (* 1932 г.)
2002 г. — Петър Корнажев, български политик и юрист (* 1930 г.)
2007 г. — Вили Цанков, български театрален и кино-режисьор (* 1924 г.)
2009 г. — Хайнц Чеховски, немски поет (* 1935 г.)

Празници

Тайланд — Национален ден на медицински сестри

Източник: Wikipedia; obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.