10 януари 2000 г. – Възобновени са наблюденията с космическия телескоп „Хъбъл“

хъбъл

Потокът от данни, който „Хъбъл“ генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15 гигабайта. Общият обем информация, натрупан за цялото време на работа на телескопа, надхвърля 20 терабайта. Изображение: Vadim Sadovski / Shutterstock. Източник: obekti.bg

На днешната дата през 2000 г. са възобновени наблюденията с космическия телескоп „Хъбъл”. За автор на проекта е сочен Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е теоретично работи върху идеята за строежа на голям космически телескоп.

През 1975 г. правителството упорито отказва да даде нужното финансиране за космическия телескоп. Проектът е одобрен от Конгреса едва през 1977 г. Телескопът е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории” на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита.

Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на совалката „Чаланджър” той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от „Дискавъри”.

Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ показва, че формата на главното огледало не е перфектна – ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от необходимото. Инженерите намират решение със системата КОСТАР – серия от оптически инструменти, които компенсирали ефектите на сферична аберация и позволявали на телескопа да функционира нормално.

През декември 1993 г. екипажът на совалката Индевър използва инструменти за поправка, които преди никога не са били използвани в космическото пространство, но успешно инсталират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и инсталират нови слънчеви панели.

И „Хъбъл” започва да изпраща към Земята забележителни снимки на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати помагат на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало хипотеза, че в центъра на някои галактики е възможно да има черни дупки и само рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват.

„Хъбъл” показва нещо съвсем различно – черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно с помощта на „Хъбъл” учените вече знаят и, че има тясна връзка между масата на черната дупка и свойствата на дадената галактика.

С помощта на „Хъбъл” са проучвани и планетите – проучена е атмосферата на Юпитер, направени са снимки на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

49 г. пр.н.е. – Гай Юлий Цезар пресича Рубикон.

532 г. – Начало на въстанието Ника в Константинопол.

1810 г. – Бракът на Наполеон и Жозефина е анулиран.

1863 г. – Открита е първата линия на Лондонското метро – първото в света метро.

1904 г. – Започва да излиза в. „Българан“ под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров.

1920 г. – Обществото на народите провежда първата си среща, на която ратифицира Версайския договор за края на Първата световна война.

1944 г. – Втората световна война: Извършена е шеста бомбардировка на София от британско-американската авиация.

1946 г. – Състои се първото Общо събрание на ООН; представени са 51 страни.

1968 г. – Американската автоматична станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в близост до кратера Тихо.

1969 г. – СССР изстрелва сондата Венера 6 към планетата Венера.

1984 г. – САЩ и Ватикана започват дипломатически отношения.

1990 г. – Сформирана е компанията Time Warner, след обединяване на Time Inc. и Warner Communications Inc.

1990 г. – Китайската народна република вдига военното положение, въведено след събитията на площад „Тянънмън“ през юни 1989 г.

1996 г. – Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, предложен от СДС, заради зърнената криза.

1997 г. – Организираното протестно шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия прераства в щурм на сградата на Народно събрание на България; полицията разгонва със сила демонстрантите.

2000 г. – America Online обявява намерението си да закупи Time Warner за 162 милиарда щатски долара.

Родени

1573 г. – Симон Мариус, немски астроном († 1624 г.)

1644 г. – Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер († 1711 г.)

1769 г. – Мишел Ней, френски маршал († 1815 г.)

1883 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател († 1945 г.)

1883 г. – Атанас Дачев, български революционер († 1973 г.)

1897 г. – Методи Шаторов, български партизанин († 1944 г.)

1902 г. – Димитър Мутафчиев, български футболист († 1990 г.)

1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)

1913 г. – Густав Хусак, президент на Чехословакия († 1991 г.)

1916 г. – Иван Венедиков, български археолог († 1997 г.)

1920 г. – Стоян Орманджиев, български футболист и треньор († 2006 г.)

1924 г. – Алексей Аджубей, съветски журналист и политик († 1993 г.)

1924 г. – Едуардо Чилида, испански скулптор, художник († 2002 г.)

1924 г. – Макс Роуч, американски перкусионист, барабанист и композитор († 2007 г.)

1936 г. – Робърт Удроу Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1978

1938 г. – Доналд Кнут, американски математик и компютърен учен

1942 г. – Уолтър Хил, американски филмов режисьор

1943 г. – Джо Масино, мафиот от САЩ

1945 г. – Род Стюарт, британски рок певец

1947 г. – Джордж Ефинджър, американски писател

1948 г. – Тереза Грейвс, американска актриса и певица († 2002 г.)

1949 г. – Джеймс Лапайн, американски режисьор

1949 г. – Джордж Форман, американски боксьор

1950 г. – Любомир Николов, български писател

1954 г. – Такаши Мацуока, американски писател

1955 г. – Майкъл Шенкер, немски китарист

1960 г. – Георги Глушков, български баскетболист

1963 г. – Георги Георгиев, български футболист

1963 г. – Тони Димитрова, българска певица

1965 г. – Йордан Митев, български футболист

1966 г. – Стийв Крамър, американски политик

1971 г. – Камелия, българска поп-фолк певица

1974 г. – Ритик Рошан, Индийски актьор

1973 г. – Глен Робинсън, американски баскетболен играч

1976 г. – Адам Кенеди, американски бейзболен играч

1980 г. – Мердин Байрям, български политик

1980 г. – Сара Шейхи, американска актриса

1983 г. – Тервел Пулев, български боксьор

1992 г. – Иван Ангелов, български футболист

Починали

681 г. – Агатон, римски папа (* ок. 577)

976 г. – Йоан I Цимиски, император на Византийската империя (* ок. 925)

1778 г. – Карл Линей, шведски ботаник (* 1707 г.)

1815 г. – Балтазар Акке, френски геолог на австрийска служба (* 1739 г.)

1824 г. – Томас Едуард Боудич, английски изследовател (* 1791 г.)

1862 г. – Самюел Колт, американски изобретател (* 1814 г.)

1873 г. – Димитър Общи, български революционер (* ок. 1835)

1878 г. – Гина Караиванова, майка на Васил Левски (* 1805 г.)

1917 г. – Бъфало Бил, американски заселник (* 1846 г.)

1918 г. – Константин Иречек, чешки историк (* 1854 г.)

1922 г. – Шигенобу Окума, Министър-председател на Япония (* 1838 г.)

1934 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага (* 1909г.)

1937 г. – Генко Мархолев, български военен деец (* 1865 г.)

1944 г. – Андрей Тошев, министър-председател на България (* 1867 г.)

1944 г. – Божил Стоянов, български актьор (* 1897 г.)

1944 г. – Христо Обрешков, български цигулар (* 1907 г.)

1951 г. – Синклер Луис, американски писател, Нобелов лауреат през 1930 (* 1885 г.)

1957 г. – Габриела Мистрал, чилийска писателка, Нобелов лауреат през 1945 (* 1889 г.)

1957 г. – Иван Грозев, български поет (* 1872 г.)

1961 г. – Дашиъл Хамет, американски писател (* 1894 г.)

1967 г. – Радхабинод Пал, индийски юрист (* 1886 г.)

1967 г. – Стефан Ненков, български общественик (* 1880 г.)

1971 г. – Коко Шанел, френска модна дизайнерка (* 1883 г.)

1975 г. – Стойчо Мошанов, български политик (* 1892 г.)

1976 г. – Хаулин Уулф, американски музикант (* 1910 г.)

1986 г. – Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат през 1984 (* 1901 г.)

2001 г. – Неджати Джумалъ, турски писател (* 1921 г.)

2007 г. – Елена Георгиева, българска езиковедка (* 1930 г.)

2007 г. – Карло Понти, италиански продуцент (* 1912 г.)

2008 г. – Михаил Минин, поставил знамето на победата над Райхстага през 1945 (* 1922 г.)

2010 г. – Божидар Спириев, български статистик (* 1932 г.)

2014 г. – Георги Найденов – Гого, български певец (* 1949 г.)

2015 г. – Франческо Рози, италиански режисьор и сценарист (* 1922 г.)

Празници

България – ден на Св.Евстатий Чудотворец

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Хъбъл засне умираща звезда, подобна на нашето Слънце

Уникална космическа „пеперуда“ от „Хъбъл“

Космическият телескоп „Хъбъл“ засне галактика хибрид

Изследване на Харвард: Космическите радиоимпулси може да са от извънземни

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.