10 декември 1868 г. – Заработва първият в света уличен светофар

Още преди масовото навлизане на автомобилите, трафикът в Лондон започнал да става непоносим. Файтоните се блъскали, а файтонджиите обменяли помежду си различни поздрави. Трябвало да се намери решение на проблема и първият в света уличен светофар е монтиран пред Уестминстърския дворец от изобретателя Джон Пийк Найт.

На външен вид той е приличал на сигналите, инсталирани по железопътните линии по онова време. Имал семафорни стрелки, работил с газ, а специална ръчка активирала червената и зелена светлина.

След близо три седмици обаче – на 2 януари 1869 г. – газовият светофар избухнал и ранил стоящия наблизо полицай.

През 1912 г. 44 години по-късно американският полицай Лестър Уайър разработил първия електрически светофар в Солт Лейк, Юта. Две години по късно компанията American Traffic откупила патента и монтирала първата светофарна система в Кливлънд, Охайо на ъгала на Юклин Авеню“ и 105 улица.

Първата светофарна мрежа е инсталирана в Солт Лейк Сити през 1917 г. и била съставена от шест свързани светофара, които били контролирани едновременно от ръчно управление. Не закъснели и автоматичните системи, които се появяват 5 години по-късно в Тексас.

Какво още се е случило на днешната дата?   

Събития

•    1520 г. — Религиозният реформатор Мартин Лутер публично изгаря папската була.
•    1768 г. — В Англия е основана Кралска академия на науките (Royal Society).
•    1799 г. — Франция става първата страна в света, която въвежда метричната система, основана на метъра и килограма.
•    1817 г. — Мисисипи става 20-тия американски щат.
•    1845 г. — Британският инженер Робърт Томпсън патентова пневматичната гума.
•    1848 г. — Първите президентски избори във Франция са спечелени от племенника на Наполеон Бонапарт — Луи Наполеон Бонапарт.
•    1869 г. — В щата Уайоминг жените получават право да гласуват.
•    1877 г. — Руско-турска война (1877–1878):Битка при Плевен: Руските войски превземат Плевен след 3-месечна обсада.
•    1878 г. — Основана е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
•    1880 г. — Съставено е четвъртото правителство на България, начело с Петко Каравелов.
•    1898 г. — В резултат на договор между САЩ и Испания, Куба става независима държава.
•    1900 г. — Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов.
•    1901 г. — Раздадени са първите Нобелови награди: за физика — на Вилхелм Рьонтген; за химия — на Якоб Вант-Гоф; за физиология и медицина — на Емил Беринг; за литература — на Рене Сюли Прюдом; за мир — на Фредерик Паси иЖан Анри Дюнан.
•    1906 г. — Американският президент Теодор Рузвелт спечелва Нобелова награда за мир и става първия американец спечелил Нобелова награда.
•    1921 г. — В СССР е извършена денационализация на дребните предприятия — до 10 наети работници.
•    1941 г. — Втората световна война: Японската армия унищожава 2 британски военни кораба, загиват около 800 моряци.
•    1941 г. — Втората световна война: Японската армия завладява американския остров Гуам.
•    1943 г. — Втората световна война: Трета бомбардировка на София от британско-американската авиация.
•    1945 г. — Правителството на САЩ дава съгласие за изграждане на главна резиденция на ООН в Ню Йорк.
•    1947 г. — Шестото Велико Народно събрание избира за министър-председател Георги Димитров и му възлага да състави правителство на Отечествения фронт.
•    1948 г. — Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека.
•    1956 г. — Философът Тодор Павлов е преизбран за председател на БАН.
•    1964 г. — Френският писател Жан-Пол Сартър отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература като израз на пацифистките си убеждения и против откритието на Алфред Нобел.
•    1975 г. — Активистът Андрей Сахаров е награден с Нобелова награда за мир, приета от неговата жена.
•    1977 г. — В чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен от османска власт в града е открита панорамата Плевенска епопея.
•    1981 г. — Общото събрание на ООН одобрява предложението на Пакистан за създаване на зона свободна от ядрени оръжия в Южна Азия.
•    1989 г. — В Чехословакия е избрано първото некомунистическо правителство, а президентът Густав Хусак подава оставка.
•    1999 г. — По време на срещата на ръководителите на държавите от ЕС в Хелзинки е взето решение за преговори сБългария за присъединяване.
•    2001 г. — Открит е спътникът Автоноя от екипа от астрономи Скот Шепърд, Дейвид Джуит и Ян Клайн.
•    2009 г. — Състои се премиерата на филма „Аватар“.

Родени

•    1610 г. — Адриан ван Остаде, холандски художник
•    1804 г. — Карл Густав Якоб Якоби, немски математик
•    1815 г. — Ада Лъвлейс, британска математичка
•    1822 г. — Цезар Франк, белгийски композитор
•    1830 г. — Емили Дикинсън, американска поетеса
•    1874 г. — Никола Парапанов, български военен деец
•    1883 г. — Андрей Вишински, юрист
•    1883 г. — Христо Герчев, български общественик
•    1891 г. — Нели Закс, немска поетеса, Нобелов лауреат
•    1909 г. — Адалберт Антонов, български партизанин
•    1914 г. — Дороти Ламур, американска актриса
•    1920 г. — Станко Тодоров, министър-председател на България
•    1926 г. — Катя Зехирева, българска актриса
•    1930 г. — Асен Хаджиолов, български политик
•    1938 г. — Юрий Темирканов, руски диригент
•    1945 г. — Петър Гюзелев, български рок музикант, китарист в рок група Щурците
•    1948 г. — Абу Абас, палестински терорист
•    1948 г. — Иван Младенов, български режисьор
•    1954 г. — Любомир Михайловски, политик
•    1955 г. — Ивайло Христов, български актьор
•    1955 г. — Ким Мехмети, писател от Република Македония
•    1955 г. — Максим Бехар, български журналист
•    1957 г. — Иван Лебанов, ски-бегач
•    1958 г. — Веселин Михайлов, български футболист
•    1962 г. — Гриша Ганчев, български бизнесмен
•    1964 г. — Таисия Повалий, украинска актриса
•    1965 г. — Славчо Бинев, български бизнесмен
•    1972 г. — Брайън Молко, американски вокалист (Placebo)
•    1973 г. — Габриела Спаник, венецуелска актриса
•    1974 г. — Стефан А. Щерев, български артист
•    1976 г. — Методи Вълчев, български актьор
•    1980 г. — Масари, ливано-канадски изпълнител

Починали

•    949 г. — Херман I, херцог на Швабия
•    1041 г. — Михаил IV, византийски император
•    1198 г. — Авероес, арабски философ
•    1475 г. — Паоло Учело, флорентински художник
•    1494 г. — Ханс Мемлинг, фламандски художник
•    1618 г. — Джулио Качини, италиански композитор
•    1831 г. — Томас Йохан Зеебек, немски физик
•    1850 г. — Юзеф Бем, полски генерал
•    1851 г. — Карл Дрез, немски изобретател
•    1865 г. — Леополд I, крал на белгийците
•    1884 г. — Иван Степанович Крижин, руски топограф
•    1889 г. — Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург
•    1896 г. — Алфред Нобел, шведски химик
•    1916 г. — Никола Петров, български художник
•    1926 г. — Никола Пашич, министър-председател на Сърбия
•    1928 г. — Чарлз Рене Макинтош, британски архитект
•    1936 г. — Луиджи Пирандело, италиански писател, Нобелов лауреат
•    1944 г. — Пол Отле, белгийски библиограф
•    1944 г. — Тодор Чипев, български издател
•    1967 г. — Отис Рединг, американски певец
•    1986 г. — Кейт Улф, фолклорна певица
•    1987 г. — Камен Зидаров, български поет
•    1988 г. — Ричард Кастелано, американски актьор
•    1999 г. — Франьо Туджман, хърватски политик
•    2005 г. — Мери Джаксън, американска актриса
•    2005 г. — Ричард Прайър, американски актьор
•    2006 г. — Аугусто Пиночет, чилийски диктатор
•    2006 г. — Цветан (Чочо) Владовски, български музикант
•    2007 г. — Григорий Климов, руски писател

Празници

•    Плевен — Празник на града, Освобождението на Плевен
•    ООН — Ден на човешките права (от 1950 г.)
•    Екваториална Гвинея, Камбоджа, Намибия, Кирибати, Търкс и Кайкос — Държавен празник на правата на човека
•    Тайланд — Ден на Конституцията (от 1932 г.)

инфо: obekti.bg

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук