10 ужасяващи личности, за които вероятно не сте чували (част 2)

5. Илзе Кох (1906 – 1967)  – „Кучката от Бухенвалд”

Историята на Илзе Кох е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.

Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера.

Илзе била абсолютен садист – често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва – убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

4. Тимур (1336 – 1405) – безмилостен завоевател и масов убиец

Макар Темерлан (тоест Тимур) е известен азиатски завоевател, основал тимуридската империя и тимуридската династия, той е още известен с бруталните си варварства и кърваво управление, оставил дълга следа на смъртта следа след себе си. Завоевателските му методи били безжалостни и потресаващи, причиняващи безброй разрушения и унищожения на милиони хора.

Тимур обичал да принуждава войници и цивилни да се самоубиват като скачат от големи височини. В Индия той наредил на повече от 200 000 пленени войници да скочат от скала, за да намерят смъртта си в бездната. Освен това наредил на слугите си да обезглавят десетки хиляди селяни и войници от Алепо, Ифшан, Тикрит, Багдад и други.

Жестокият владетел имал кули, изградени от човешки кости само и единствено за негово лично удовлетворение. Според изследователи, през живота си Тимур е отговoрен за смъртта на 20 милиона души.

3. Максимилиан де Робеспиер (1758 – 1794) – обсебен от гилотината

Максимилиан де Робеспиер бил френски адвокат и политик – една от най-влиятелните фигури на френската революция. Робеспиер бил талантлив оратор, умеещ да грабне публиката с речите си за добродетел, патриотизъм и морал.
Той силно желаел свобода и граждански права за гражданите на Франция. Уви, когато взел властта, той се превърнал в тиранин, който вярвал, че единственият начин да осъществи демократичните си цели бил да тероризира хората със заплахи за екзекуция.

Де Робеспиер постепенно се вманиачил по френският метод за екзекуция – гилотината. През десет месечното „Управление на терор” Максимилиан наредил да бъде извършена масова екзекуция на хора, за които той смятал, че не подкрепят революцията.

Стотици хора загинали под гилотината без предварителни съдебни процеси. Някои от жертвите били неговите най-близки приятели и членове на семейството му. Дори най-малкото неподчинение, дезертьорство или бунт били причина за екзекуция. Карикатуристите от онази епоха изобразявали Робеспиер застанал до гилотината и убиващ палача, след като всички други били вече убити.

Приблизително 4 000 човека били или екзекутирани или осъдени на доживотен затвор. Сред тях били и известни личности като крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета. Де Робеспиер наредил също хиляди войници да се бият в битки, които нямало как да спечелят – загинали безброй млади мъже, жени и деца. Накрая Максимилиан де Робеспиер бил сполетян от същата съдба като жертвите си – той бил обезглавен на гилотината без предварителен съдебен процес през 1794 г.

2. Елизабет Батори (1560 – 1614) – „Кървавата графиня”

Елизабет Батори била графиня от благородно унгарско семейство. Добре образована, способна да чете и пише на четири езика и много известна във Виена и провинциите заради високия си социален статус. Именно заради благородната кръв и влиятелния съпруг нейните зверски престъпления останали ненаказани дълго време.

Когато през 1604 г. съпругът й починал, слуховете, носещи се сред селяните не можели вече да бъдат пренебрегвани от властите. Говорело се, че млади жени и момичета изчезвали постоянно около владенията на графинята. Повечето от тях били селянки и слугини, за които Батори смятала, че няма да липсват никому, но към края на нейното господство над бедните хора, тя направила грешката да отвлече дъщерите на друг благородник. Именно тогава била заловена и съдена за убийство.

Процесът срещу Батори се проточил няколко седмици и изслушал стотици свидетели, повечето от които били от семействата на изчезналите момичета. Имало, обаче, и жени, успели да избягат от клопките на графинята – те разкрили мръсни тайни.

Жената била принудена да се признае за виновна, заедно с четирите си съучастници. Били обвинени в измъчване и убиване на стотици момичета. Един от свидетелите твърдял, че графинята и нейната групичка приближени убили повече от 650 млади момичета, но можели да предоставят доказателства само за 80.

Елизабет е наречена „Кървавата графиня”, защото според слуховете тя се къпела в кръвта на девиците, които взимала за жертви, за да запази младоликия си облик за по-дълго.

Присъдата й била доживотен затвор в собствения й дом. Била зазидана в няколко стаи от дома като били оставени само процепи, през които да влиза храна и кислород. Останала там четири години до смъртта си през 1614 г.

1. Жил дьо Ре (1404 – 1440) – сериен убиец на деца

Жил дьо Ре бил почетен рицар от Бретон, който се бил за френската армия и бил лоялен слуга на краля и родината. Но не с това е запомнен този човек. Неговият живот приключил, след като признал, че е убил най-малко 80 до 200 деца на прислужници и селяни.

Реалният брой на жертвите му никога няма да стане ясен. Някои учени, обаче твърдят, че рицарят е убил повече от 100 деца за период от 7 години.

След като дьо Ре се пенсионирал от военната служба, той признал, че има тъмни свръхестествени дела и опити за свързване с демони, на които предлагал части от жертвите си като жертвоприношение.

Намирането на деца не било трудно, защото селските деца често ходели до замъка му да просят храна. Точно защото жертвите му били от бедни семейства, никой не смеел да го обвини или набеди за нещо, когато децата им изчезвали. Властта, както и сега, била в този с парите.

Щом успеел да плени някое дете, той първо се наслаждавал да го измъчва, содомизира и накрая убива. Обичал да ги обезглавява, но понякога само прерязвал гърлата им, режел крайниците или чупел вратовете. Признал, че му било навик да се задоволява сексуалните си нужди с кървавите останки на жертвите си.

През 1440 дьо Ре направил фаталната грешка да отвлече дете на известен духовник, с което предизвикал официално разследване и съдебен процес. Злодеят бил измъчван докато не признал за убийството на стотиците невинни души. През същата 1440 г. бил обесен и изгорен на клада.

инфо: http://inews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook