11 славянски духове или чудовища, които вероятно (не) познавате

Макар да съществуват успоредно с египетското и гръцкото езичество, предхристиянските славянски божества остават сред най-мистериозните древни вярвания. Изчезнали поколения преди първите писмени източници, тези същества от народните вярвания еволюират независимо от западното влияние.

1

Овинник

Овинникът е митологична фигура от славянската митология. Той е дух, който живее в плевнята, обора, хамбара, кокошарника или други селскостопански сгради. Има вид на огромна черна котка с големина на куче и горящи като въглен очи. Овинникът има много сложен характер и е враждебен към човека, но се грижи за складираните зърно и слама. Селяните се стремят да не го разсърдят, защото тогава животните ще престанат да дават яйца и мляко. Овинникът обича да подпалва зърно, дървета или тръни, освен ако не му се дадат питки. През 19 век в Русия пилета са били убивани като жертвоприношение за него. На Нова година, топло докосване от това създание се приема за добър знак, а студено докосване – носи нещастие.

2

Лесник – горски дух

Лесникът е дух от гората. Той е огромно хуманоидно създание, което може да отвлича и яде хора, както и да обърква пътници и ловци.

Горският дух не оставя сянка. Той носи дрехите обърнати и ботушите си слага на обратно – левият на десния крак. Той има свръхчовешка сила и скорост, като може да се превърне във всякакво животно или човек. Лесникът често живее в пещери и го боли, когато гората, в която живее се уврежда. През пролетта той може да вие и да предизвиква дъждове.

3

Домовик

В ранните славянски вярвания, горски дух, който живее в дърветата, може да влезе в къща, когато греди от неговите дървета са използвани за построяването й.

Домовикът е домашен дух с тяло на малък брадат гном или приятелски настроено създание с вид на демон. Той се появява, когато никой не гледа, пази къщата и се грижи за домакинската работа. Домовикът живее в навеси, под дъските, или в печката.

Господарят на къщата трябва да оставя подаръци или храна за своя домовик. Домовикът се гневи, ако семейството е твърде разхвърляно или неуважително, като може да чука по дървени части на къщата, подобно на полтъргайст, или направо може да я напусне.

В по-късните вярвания се приема, че Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата къща, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.

Славяните особено са почитали домовика – заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището, за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гозба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.

Домовикът помага на хората в къщата, ако те са добро семейство, наглеждал децата и стопанството им, когато стопаните на дома започват спор или предстои конфликтна ситуация, домовикът започва да чупи или да бута предмети в къщата, за да престанат. Той е същество, което обича семейния уют и комфорт, ако стопаните на дома са лоши и той е лош с тях. Наказва ги със болест, смърт, а някой път докато те спят, той сяда отгоре им и ги души. В такива ситуации хората питат „добро или зло“, а той отговарял. Доста често отговорът е „зло“.

Обича да се шегува с обитателите на дома, да крие вещите им и се забавлява, докато те ги търсят.

Когато предстои да се случи някоя беда в дома, домовикът започва да вие или да създава суматоха около себе си, кара кучетата да лаят непрестанно, падат предмети, нощно време се чуват стонове и необичайни звуци. А ако се задава някое радостно събитие, се чуват мелодии, цъфтят цветята, атмосферата е приятна и жизнерадостна.

Вярва се, че след като е измолена помощта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.

Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

4

Кикимора

Кикимората (Домница) е домашен женски дух – партньорка на Домовика. Тя живее зад печката или в мазето, но има по-тъмни намерения.

Кикимората се грижи за кокошките и за домашната работа, но също така тя обича да подсвирква, да чупи чинии и да прави шумове през нощта. Кикиморите са били начин да се обяснят сънната парализа и нощните кошмари.

Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.

Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора — близки родственици — които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на 7 век от н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно.

Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците ѝ са предполагали, че духът ѝ остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

5

Водник

Той е мъжки воден дух, който се радва на плясъците на водата в реките и плува около плаващи трупи. Водният дух харесва почтително да го наричат „дядо“. В противен случай, той може да причини проблеми чрез унищожаване на язовири и водни мелници.

Подобно на русалката, водният дух има рибя опашка. Покрити в черни рибени люспи, водорасли и кал, тези същества приличат на голи старци с лица на жаби. Очите им горят като въглени, и ако видите някого от тях, той може да ви удави или да ви се превърне в свой роб в воднисти дълбините.

Според българските вярвания всяка вода има стопан-пазител, който най-често се явява в образа на животно – риба, жаба, змия, гущер, овен и др. Въпреки това в представите няма ясно обособен воден дух – отчасти тази роля е поета от самодивите, живеещи в или край водните басейни (езера, реки и т. н.). Сред част от българското население в Македония (Велешко) съществува представата за т. нар. стии (стихии) – злотворни женски водни духове, давещи хората. В Странджа и Пиринско е познат демонът топък (топик), дух-пазител на водоем, произлязъл от душата на удавник и появяващ се нощно време в образа на куче или патица. Спорадично се среща представата и за воден дух в образа на бик, излизащ нощем от водата и борещ се с противник, най-често противникът е селският бик. Ако селският бик победи, то водният изчезва, както и водите, от които е излязъл.

6

Лихо

Лихо е въплъщение на злото, отчаянието и нещастието. Това същество е изобразявано понякога като едноок таласъм или като бледа жена с разхвърляна коса, облечена в черно. Женската форма се нарича Лихорадка и тя е в състояние да притежава човешки тела, да разпространява смъртоносни епидемии и да тормози цели региони.

Името „Лихо“ произлиза от «лишения» и създанието се изобразява с различни физически недостатъци: с едно око или с една ръка, или със шест пръста, или с допълнителни зъби. Когато до някой човек се намира Лихо, то започват да го преследват най-различни нещастия. Често Лихо се привързва към такъв човек и му вреди цял живот. Счита се, че човекът сам си е виновен, защото е слаб, не иска да се противопостави на всекидневните трудности и търси помощ от зъл дух.

7

Русалка

Русалката на славянския фолклор живее много по-различен живот от други морски девойки. Русалката някога е бил фееричната грижовна фигура, но тя бързо започва да се свързва със злото. Някои русалки са млади жени, които са били насилствено удавени или са се самоубили, докато други са родени във водата.

Русалките често имат червена коса и въплъщават универсалната красота. Те се наслаждават да примамват мъжете към водата и да ги удавят. Те могат да дойдат на сушата през лятото, за да седнат в дървета или на брега, и да танцуват в полята. Смята се, че ако някоя Русалка ще умре, ако косата й да стане напълно суха.

В българския фолклор Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

8

Кашчей Безсмъртни

Кашчей е кльощав стар магьосник, който е постигнал безсмъртие. Той господства над огромен древен замък и се преобразява в красив млад мъж, за да отвлича красиви славянски жени.

Единственият начин да се убие кашчей е да се намери душата му, когато той е откъснат от тялото си, и да се сложи в една-единствена игла. Тази игла се скрива в яйце, което се слага в патица, която се слага в заек, който се полага в сандък, който се заравя под зелен дъб на легендарния остров Буян.

9

Баба Яга

Баба Яга е сред най-известните вещици в света. Тя може да лети на метла и търси деца, за да ги изяде. Тя е деформирана кльощава вещица, която живее в прокълната къща на кокоши крака. Къщата й е винаги в гората и може да се мести накъдето й каже баба Яга.

Баба Яга може да бъде убедена да полезна и понякога дарява магически предмети на герои, които минават край нея.

Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал.

В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните – защото им прави магии и заклинания.

В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.

10

Змей

В някои славянски страни драконите са възприемани като добри. Наричани са змей, като мъжки еквивалент на думата „змия“. В българския фолклор мъжките дракони – змейовете са опазвали реколтата, докато женските дракони са разрушителни. В други части на славянския свят, змейовете са чисто зло.

Змей Горянин е светлозелен триглав огнедишащ дракон, който говори, лети и отвлича хора. Повечето змейове имат много глави, които биха поникнали отново, освен ако не се отсекат всичките или ако не се сложи пепел на мястото на отсечената глава.

Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред – Правда. Змеят също така се описва като огромна, грозна триглава змия, която убива със силата на мускулестото си туловище. Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, като по този начин предизвикват суши като пресушават реки и езера или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.

Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От тях се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.

Пръв враг на змея е бог Перун – върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което е израз на борбата между доброто и злото.

Сред южните славяни се вярва, че някои змейове са добротворни – пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният обред Гонене на змей. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.

Змеят може да бъде победен от лековити билки – вратига, комунига, синя тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя.

17

Гамаюн

Гамаюн е полуптица-получовек и символизира мъдростта, благополучието и хармонията. Тя живее на източен остров, близо до рая. Гамаюн знае всичко, което се случва по света и може да предрича бъдещето. Подобно на сирените, Гамаюн може да омайва хората с нейния глас.

инфо: zarata.org

Вижте още: 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.