16 април 1972 г. – NASA стартира Аполо 16

NASA стартира Аполо 16 – десетият пилотиран космически полет от програмата Аполо и петата мисия за кацане на Луната.

По това време мисиите до Луната са вече рутинна за американската космическа агенция операция. Това е причината двата последни пилотирани полета Аполо 16 и Аполо 17 да протекат изключително успешно, без каквито и да било технически или други проблеми.

Мисията Аполо 16 продължава до 27 април 1972 г. Тя е осъществена от екипаж в състав: командир – Джон Йънг, ветеран на NASA, участвал в полета на Аполо 10 до Луната; пилот на основния блок – Томас „Кен“ Матингли; пилот на лунния модул – Чарлс Дюк. За място на прилуняването NASA избира района на кратера Декарт. Това е единственото кацане на планински терен по време на лунните мисии. Кратера Декарт е избран специално от геолозите, за да могат да бъдат сравнени образци от почвите на лунните планински терени с тези от лунните морета, където се извършват останалите кацания. Джон Йънг и Чарлс Дюк извършват успешно кацане в указания район.

За три излизания на лунната повърхност (общо 20 часа и 14 минути), двамата събират 95,2 кг. лунни образци и изминават със специален автомобил-луноход 27 км. Недалеч от мястото на прилуняването Йънг монтира камера и пасивни сеизмографи за изучаване на магнитното поле на Луната и извършване на астрономически наблюдения в ултравиолетовия диапазон. Той открива стъклено парче с тъмнозелен цвят и с недокрай изяснен произход, което до момента се съхранява в музея на NASA, в гр. Хюстън, щата Тексас,САЩ. На лунохода е установена дистанционно управляема камера, която предава на живо, за първи път, обратния старт на лунния модул.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1071 г. — С превземането на Бари Италия се освобождава напълно от Византийска власт.
•    1346 г. — В Скопие Стефан Душан обявява създаването на Сръбско царство, заемащо голяма част от Югоизточна Европа.
•    1518 г. — За първи път се обменят дипломатически писма между руския цар Василий III и френския крал Франсоа I.
•    1705 г. — Английската кралица Анна удостоява Исак Нютон с рицарско звание.
•    1797 г. — Коронацията на руския император Павел I в Катедралата „Успение Богородично“ в Кремъл.
•    1797 г. — В Русия е учреден Орденът „Св. Анна“.
•    1871 г. — Берлин е провъзгласен за столица на Германската Империя.
•    1879 г. — Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция — първата конституция на България.
•    1889 г. — В Одеса е открит паметник на Пушкин.
•    1898 г. — Публикува се първото издание с произведения на Максим Горки.
•    1912 г. — Американката Хариет Куимби става първата жена, прелетяла със самолет Ла Манш.
•    1917 г. — Владимир Ленин се завръща тайно в Санкт Петербург през Финландия.
•    1922 г. — Съветска Русия и Германия възстановяват дипломатически отношения, с което Германия признават болшевишката държава.
•    1925 г. — Атентат в църквата „Света Неделя“ (Велики четвъртък): По време на церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София, при което загиват над 160 мъже, жени и деца, като са осакатени други 500.
•    1934 г. — В СССР е въведено почетното звание Герой на Съветския съюз.
•    1945 г. — Втората световна война: Германският товарен кораб, превозващ германски бежанци от Хелския полуостров (дн. Полша) е потопен от съветска подводница, загиват над 7 000 души.
•    1945 г. — Втората световна война: Червената армия започва Берлинската офанзива.
•    1946 г. — Сирия обявява национална независимост.
•    1947 г. — В сената на Южна Каролина американският политик и финансист Бърнард Барух за първи път употребява израза Студена война.
•    1947 г. — Френски кораб, натоварен с 8500 тона амониев нитрат, избухва на пристанище в Тексас, загиват 581 души, а над 8 500 са ранени.
•    1948 г. — Създадена e Организацията за европейско икономическо сътрудничество
•    1964 г. — Американката Джералдина Мок става първата жена, осъществила околосветски самолетен полет.
•    1970 г. — Започват преговорите между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическото въоръжение.
•    1972 г. — Виетнамска война: Американски бомбардировачи атакуват Ханой след 4-годишно прекъсване.
•    1972 г. — Провежда се първият концерт в Англия на групата Electric Light Orchestra.
•    1982 г. — Кралица Елизабет II провъзгласява новата конституция на Канада, слагаща край на колониалния ѝ статут.
•    2003 г. — В Гърция е подписан договор за присъединяване на 10 нови страни-членки на ЕС.
•    2007 г. — В Политехническия институт на Блексбърг, щата Вирджиния, 23-годишният студент от корейски произход Чо Сюн Ху открива огън по присъстващите на територията на колежа. В резултат са убити 32 души и са ранени около 40.
•    2009 г. — Русия приключва успешно своята контратерористична операция в Чечня, започнала през 1999 г.

Родени

•    778 г. — Людовик Благочестиви, франкски крал († 840 г.)
•    1319 г. — Жан II, френски крал († 1364 г.)
•    1660 г. — Ханс Слоан, британски физик († 1753 г.)
•    1661 г. — Чарлз Монтагю, британски поет († 1715 г.)
•    1797 г. — Адолф Тиер, френски политик († 1877 г.)
•    1821 г. — Форд Мадокс Браун, британски художник († 1893 г.)
•    1838 г. — Ернест Солвей, белгийски химик († 1922 г.)
•    1844 г. — Анатол Франс, френски писател, Нобелов лауреат през 1921 г. († 1924 г.)
•    1863 г. — Лудвик Куба, чешки художник († 1956 г.)
•    1867 г. — Андрей Тошев, български дипломат († 1944 г.)
•    1867 г. — Уилбър Райт, американски механик († 1912 г.)
•    1879 г. — Леон Тери, френски автомобилен състезател († 1909 г.)
•    1886 г. — Ернст Телман, германски политик († 1944 г.)
•    1889 г. — Чарли Чаплин, британски актьор († 1977 г.)
•    1890 г. — Иван Попов, български политик († 1944 г.)
•    1897 г. — Константин Кисимов, български актьор († 1965 г.)
•    1901 г. — Николай Павлович Акимов, руски режисьор († 1968 г.)
•    1912 г. — Евгений Самойлов, руски актьор († 1999 г.)
•    1921 г. — Питър Устинов, британски актьор († 2004 г.)
•    1924 г. — Хенри Манчини, американски композитор († 1994 г.)
•    1927 г. — Бенедикт XVI, римокатолически папа
•    1935 г. — Сара Кирш, германска поетеса († 2013 г.)
•    1939 г. — Дъсти Спрингфийлд, британска певица († 1999 г.)
•    1940 г. — Кеазим Исинов, български художник
•    1940 г. — Маргрете II, кралица на Дания
•    1941 г. — Борис Данков, български писател
•    1942 г. — Франк Уилямс, британски мениджър на отбор от Формула 1
•    1947 г. — Джери Рафърти, шотландски певец († 2011 г.)
•    1952 г. — Били Уест, американски озвучаващ актьор
•    1960 г. — Рафаел Бенитес, испански треньор
•    1962 г. — Венцислав Върбанов, български политик
•    1962 г. — Мартин Заимов, български политик
•    1965 г. — Джон Крайър, американски актьор
•    1965 г. — Мартин Лорънс, американски актьор
•    1969 г. — Хасан Азис, български политик
•    1972 г. — Кончита Мартинес, испанска тенисистка
•    1977 г. — Фредрик Юнгбери, шведски футболист
•    1978 г. — Игор Тудор, хърватски футболист
•    1979 г. — Кристиан Албертс, холандски пилот от Ф1
•    1986 г. — Светозар Кнезовски, български театрален актьор
•    1987 г. — Аарън Ленън, английски футболист
•    1989 г. — Крис Льове, немски футболист

Починали

•    69 г. — Отон, римски император (* 32 г.)
•    1113 г. — Святополк II, велик княз на Киевска Рус (* 1050 г.)
•    1788 г. — Жорж Бюфон, френски учен (* 1707 г.)
•    1828 г. — Франсиско Гоя, испански художник (* 1746 г.)
•    1850 г. — Мари Тюсо, създателка на музея на восъчни статуи в Лондон (* 1763 г.)
•    1859 г. — Алексис дьо Токвил, френски политолог (* 1805 г.)
•    1870 г. — Мария-Каролина от Двете Сицилии, херцогиня дьо Бери (* 1798 г.)
•    1925 г. — Александър Давидов, български военен деец (* 1878 г.)
•    1925 г. — Григор Кюркчиев, български военен деец (* 1865 г.)
•    1925 г. — Иван Попов, български политик (* 1857 г.)
•    1925 г. — Иван Стойков, български военен деец (* 1866 г.)
•    1925 г. — Иван Табаков, български военен деец (* 1868 г.)
•    1925 г. — Йосиф Хербст, български журналист (* 1875 г.)
•    1925 г. — Калин Найденов, български военен деец (* 1865 г.)
•    1925 г. — Кръстю Златарев, български военен деец (* 1864 г.)
•    1925 г. — Петър Лолов, български военен деец (* 1864 г.)
•    1925 г. — Спас Жостов, български офицер (* 1881 г.)
•    1925 г. — Спиридон Михайлов, български офицер (* 1878 г.)
•    1925 г. — Стефан Нерезов, български военен деец (* 1867 г.)
•    1925 г. — Стефан Нойков, български военен деец (* 1876 г.)
•    1925 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец (* 1866 г.)
•    1942 г. — Александра Сакскобургготска, британска принцеса (* 1878 г.)
•    1944 г. — Иван Сомлев, български подофицер (* 1922 г.)
•    1958 г. — Розалинд Френклин, британска физико-химичка (* 1920 г.)
•    1972 г. — Ясунари Кавабата, японски писател, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1899 г.)
•    1991 г. — Сър Дейвид Лийн, английски режисьор (* 1908 г.)
•    1993 г. — Димитър Пантелеев, български поет (* 1901 г.)
•    1998 г. — Алберто Калдерон, аржентински математик (* 1920 г.)
•    2001 г. — Майкъл Ричи, американски режисьор (* 1920 г.)
•    2006 г. — Франсиско Адам, португалски актьор (* 1983 г.)
•    2007 г. — Чо Сюн Ху, масов убиец (* 1984 г.)
•    2009 г. — Димитър Шойлев, български лекар (* 1935 г.)
•    2009 г. — Виктор Пасков, български писател (* 1949 г.)

Празници

•    Ден на българската конституция и на юриста
•    Армения — Ден на полицията
•    Дания и Гренландия — Рожден ден на кралица Маргрете II
•    Куба — Ден на милицията
•    Масачузетс и Ман (САЩ) — Ден на патриотите

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Някои от най-невероятните снимки, които НАСА е направила на нашата планета

НАСА се стяга за война с нашественици от други планети

Огромен астероид лети към нас, НАСА планира унищожаването му

Уфологът Джордж Греъм: Луната е завладяна от извънземни, НАСА си мълчи

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук