23 януари 1911 г. – Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на Мария Кюри

23 януари 1911 г. Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на нобеловия лауреат Мария Кюри. Причината – по малко сексизъм, расизъм и шовинизъм. Вместо това академията приема Едуард Бранли – радио пионер, чието предимство пред Кюри е, че е повече французин, повече католик и най-вече – мъж.

Със своя отказ Френската академия на науките игнорира значителния принос на Кюри в нейната област. През 1903 г. тя печели Нобеловата награда за физика (споделя я с Анри Бекерел) за отделянето на радия. По този начин Мария Кюри се превръща в първата дама, удостоена с подобна чест. Тя е и един от основните застъпници на идеята, че радият има и терапевтични свойства.

Нещо повече – Кюри вече е оглавявала лабораторията по физика в Сорбоната, изкарала е своя докторат и е била професор по обща физика във Факултета по науки (тя е първата жена, изпълняваща този пост).

Какви били нейните недостатъци според Френската академия на науките? Кюри е полякина, според слуховете – дори от еврейски произход. Реално обаче майка й е католичка, а баща й – атеист. Фактът, че е жена пък бил по-съществен от нейните квалификации. Поне за онези хора, които решавали кой да бъде приет и кой не. „Жените не могат а бъдат част от института на Франция“, казва Емил Амага, член на академията.

Същевременно Френската академия на науките изпитвала известен сантимент към Бранли, чиято работа в областта на безжичната телеграфия била засенчена от италианеца Гилермо Маркони. Другият плюс на Бранли е, че бил професор по физика в Католическия университет в Париж, който се радвал на подкрепата на папата.

Френската преса реагира мигновено на избора на академията. Либералните вестници застават зад Кюри, докато консервативните подкрепят Бранли.

Как постъпва Кюри? Отдава се изцяло на своята работа. По-късно тя демонстрира отново своите безспорни качества, като печели втора Нобелова награда, този път за химия. По-късно основава Института по радий в родния си град Варшава.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    393 г. — Римският император Теодосий I провъзгласява 9-годишния си син Хонорий за съимператор.
•    1482 г. — Излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието)
•    1556 г. — При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, загиват 820 000 души.
•    1558 г. — Руските войски нападат Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща контрол на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.
•    1579 г. — Подписана Утрехтската уния, поставила основите на новата държава Нидерландия.
•    1849 г. — Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата американка — лекар.
•    1899 г. — Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.
•    1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
•    1928 г. — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
•    1943 г. — Втората световна война: Британски войски успяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.
•    1950 г. — Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел.
•    1953 г. — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.
•    1978 г. — Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой.
•    1997 г. — Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на САЩ.
•    2001 г. — Седем души опитват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина считат за постановка на Китайската комунистическа партия с цел да се засилят гоненията срещу Фалун Гонг.
•    2006 г. — При железопътна катастрофа в Черна гора, недалеч от Подгорица, загиват 40 пътници.

Родени

•    1688 г. — Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)
•    1752 г. — Муцио Клементи, британски музикант от италиански произход († 1832 г.)
•    1783 г. — Стендал, френски писател († 1842 г.)
•    1794 г. — Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог († 1860 г.)
•    1832 г. — Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)
•    1840 г. — Ернст Карл Абе, германски физик († 1905 г.)
•    1857 г. — Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)
•    1862 г. — Давид Хилберт, германски математик († 1943 г.)
•    1876 г. — Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1954 г.)
•    1891 г. — Антонио Грамши, италиански писател и политик († 1937 г.)
•    1898 г. — Сергей Айзенщайн, съветски режисьор († 1948 г.)
•    1903 г. — Григорий Александров, съветския режисьор († 1983 г.)
•    1905 г. — Константи Илдефонс Галчински, полски поет († 1953 г.)
•    1907 г. — Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1981 г.)
•    1910 г. — Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)
•    1915 г. — Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1991 г.)
•    1921 г. — Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)
•    1927 г. — Давид Попов, български футболист († 2011 г.)
•    1928 г. — Жана Моро, френска актриса и режисьор
•    1930 г. — Дерек Уолкот, поет от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992
•    1938 г. — Георг Базелиц, германски художник
•    1945 г. — Тито Петковски, политик от Република Македония
•    1946 г. — Борис Березовски, руски предприемач († 2013 г.)
•    1947 г. — Адела Пеева, българска режисьорка
•    1950 г. — Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
•    1964 г. — Маришка Харгитай, американска актриса
•    1967 г. — Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България
•    1968 г. — Петр Корда, чешки тенисист
•    1971 г. — Йордан Ефтимов, български поет и литературовед
•    1975 г. — Даниел Христов, български футболист
•    1976 г. — Светлан Кондев, български футболист
•    1984 г. — Ариен Робен, холандски футболист
•    1987 г. — Александер Баумйохан, германски футболист
•    1987 г. — Андреа, българска попфолкпевица

Починали

•    1002 г. — Ото III, император на Свещената Римска империя (* 980 г.)
•    1744 г. — Джамбатиста Вико, италиански философ (* 1668 г.)
•    1785 г. — Матю Стюарт, шотландски математик (* 1717 г.)
•    1789 г. — Джон Клеланд, английски писател (* 1709 г.)
•    1806 г. — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1759 г.)
•    1837 г. — Джон Филд, ирландски композитор (* 1782 г.)
•    1875 г. — Чарлз Кингсли, британски писател (* 1819 г.)
•    1887 г. — Гюстав Доре, френски илюстратор (* 1832 г.)
•    1902 г. — Иван Мушкетов, руски изследовател (* 1850 г.)
•    1908 г. — Едуард Макдауъл, американски композитор (* 1860 г.)
•    1926 г. — Йордан Цицонков, български революционер (* 1903 г.)
•    1931 г. — Анна Павлова, руска балерина (* 1881 г.)
•    1939 г. — Матиас Зинделар, австрийски футболист (* 1903 г.)
•    1941 г. — Добри Христов, български композитор (* 1875 г.)
•    1944 г. — Едвард Мунк, норвежки художник (* 1863 г.)
•    1944 г. — Михаил Маджаров, български дипломат (* 1854 г.)
•    1950 г. — Васил Коларов, министър-председател на България (* 1877 г.)
•    1958 г. — Илия Бешков, български художник (* 1901 г.)
•    1963 г. — Юзеф Гославски, полски скулптор (* 1908 г.)
•    1980 г. — Ернст Оцвирк, австрийски футболист (* 1926 г.)
•    1981 г. — Роман Руденко, съветски офицер (* 1907 г.)
•    1981 г. — Самюъл Барбър, американски композитор (* 1910 г.)
•    1986 г. — Йозеф Бойс, германски художник (* 1921 г.)
•    1988 г. — Банчо Банчевски, български певец (баритон) (* 1906 г.)
•    1989 г. — Салвадор Дали, испански художник (* 1904 г.)
•    1993 г. — Кийт Лаумър, американски писател (* 1925 г.)
•    1994 г. — Николай Огарков, съветски маршал (* 1917 г.)
•    1998 г. — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник (* 1918 г.)
•    2001 г. — Недко Недев, български футболист (* 1920 г.)
•    2005 г. — Иван Динков, български писател (* 1932 г.)
•    2006 г. — Дамян Заберски, български художник (* 1929 г.)
•    2007 г. — Ришард Капушчински, полски журналист (* 1932 г.)
•    2013 г. – Донка Станкова, учителка по Технологии и Човекът и природата (*1953 г.)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

10 жени, които промениха стереотипите

Според британците Мария Кюри е жената, променила в най-голяма степен света

7 интересни факта за Мария Кюри

30 жени, които промениха света, в който живеем днес

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook