24 януари 1848 г. – Злато!

24 януари 1848 г. Джеймс Маршъл открива злато в Сътър Крик в първите 12 месеца от началото на златната треска в Калифорния. Когато тя отшумява през 1855 г., близо 300 хил. души от целия свят пристигат в района в желанието си да забогатеят.

Макар и Златната треска да превръща някои хора в милионери, повечето златотърсачи не откриват златна жилка. Някои от тях се връщат у дома с по-малко пари, отколкото са заминали. Други пък се заселват в Калифорния. Най-големите късметлии били онези, които пристигнали в самото начало на Златната треска – когато златните залежи били с най-голяма концентрация и се откривали съвсем лесно.

Когато златните залежи започнали да намаляват, търсачите започнали да използват нови методи за откриването му. Те се научили как да отклоняват водата, за да пресушават водните корита и да ги проучват. През 1853 навлязло хидравличното разбиване. Търсенето на злато чрез разбиване на скали с динамит продължило и след края на треската.

Данните сочат, че близо 373 тона злато са открити през първите пет години на Златната треска. С въвеждането на по-усъвършенствани методи (и по-екологично инвазивни), през XX век тази цифра ставала все по-голяма.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    41 г. — По време на Палатинските игри в Рим Касий Херея убива император Калигула.
•    1848 г. — Започва Калифорнийската златна треска в Сакраменто.
•    1862 г. — Влахия и Молдавия се обединяват и създават държавата Румъния, а Букурещ е избран за столица на новата държава.
•    1878 г. — Град Карнобат е освободен от турско робство.
•    1895 г. — Кралицата на Хавайските острови Лилилукалани се отрича от трона и се обявява за привърженик на републиканско управление.
•    1903 г. — САЩ и Канада създават комисия, която да определи границите на Аляска.
•    1918 г. — С декрет в Съветска Русия е въведен Грегорианския календар.
•    1920 г. — В Пещера е убит от екстремисти на ВМРО политикът и държавникът Михаил Такев.
•    1922 г. — Американецът Кристиан Нелсън патентова сладоледа Ескимо.
•    1924 г. — Петроград е преименуван на Ленинград.
•    1933 г. — Дейци на ВМРО убиват в София народния представител, македонист Христо Трайков.
•    1935 г. — В Ричмънд (САЩ) е пусната на пазара първата в света консервирана бира.
•    1939 г. — При най-смъртоносното земетресение в Чили загиват около 30 хил. души.
•    1940 г. — В Испания е забранено масонството.
•    1940 г. — Състои се премиерата на американския драматичен филм Гроздовете на гнева.
•    1942 г. — Втората световна война: Японските войски за първи път атакуват територията на Австралия.
•    1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация извършва бомбардировки върху градове Скопие и Враца, и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), загиват общо 124 души.
•    1946 г. — Създадена е Международната комисия за атомна енергия към ООН.
•    1984 г. — В продажба е пуснат първият компютър Apple Macintosh, който става първият успешен персонален компютър с мишка и графичен потребителски интерфейс, вместо с интерфейс с команден ред.
•    1986 г. — Апаратът на НАСА Вояджър 2 се сближава максимално с планетата Уран.
•    1996 г. — Полският министър-председател Юзеф Олекси подава оставка след компромат за шпионаж в полза на СССР.
•    2003 г. — Започва да функционира Министерство на вътрешната сигурност на САЩ.

Родени

•    76 г. — Адриан, римски император († 138 г.)
•    1444 г. — Галеацо Сфорца, принц на Милано († 1476 г.)
•    1712 г. — Фридрих II, крал на Прусия († 1786 г.)
•    1724 г. — Франсиз Брук, английски писател († 1789 г.)
•    1732 г. — Пиер дьо Бомарше, френски писател († 1799 г.)
•    1776 г. — Ернст Теодор Амадеус Хофман, немски писател († 1822 г.)
•    1779 г. — Елизавета Алексеевна, руска императрица († 1826 г.)
•    1848 г. — Василий Суриков, руски художник († 1916 г.)
•    1886 г. — Хенри Кинг, американски филмов режисьор († 1982 г.)
•    1888 г. — Вики Баум, австрийска писателка († 1960 г.)
•    1889 г. — Виктор Ефтимиу, румънски писател
•    1891 г. — Валтер Модел, германски фелдмаршал († 1945 г.)
•    1891 г. — Иван Батаклиев, български учен († 1973 г.)
•    1897 г. — Симеон Коков, български духовник и монах
•    1903 г. — Коста Църнушанов, български общественик
•    1904 г. — Камен Попдимитров, български цигулар, музикален педагог, професор († 1992 г.)
•    1905 г. — Елена Николай, българска певица († 1993 г.)
•    1906 г. — Стефан Попов, български писател († 1989 г.)
•    1907 г. — Стефан Марков, български партизанин
•    1910 г. — Георги Батаклиев, български литератор († 1994 г.)
•    1917 г. — Ангел Столинчев, български църковен деятел {{† 2003 г.}}
•    1917 г. — Ърнест Боргнайн, американски актьор († 2012 г.)
•    1921 г. — Добри Жотев, български писател
•    1930 г. — Махмуд Фаршчиян, ирански художник
•    1936 г. — Благовеста Карнобатлова-Добрева, българска певица
•    1941 г. — Нийл Даймънд, британски актьор
•    1942 г. — Людмила Савелиева, руска актриса
•    1943 г. — Георги Чапкънов, български художник
•    1943 г. — Михаил Рошиану, румънски дипломат
•    1944 г. — Чавдар Стойчевски, български журналист
•    1945 г. — Джон Гараменди, американски политик
•    1947 г. — Мичио Каку, американски физик
•    1949 г. — Джон Белуши, американски актьор († 1982 г.)
•    1950 г. — Даниел Отьой, френски актьор
•    1952 г. — Уилям Реди, американски астронавт
•    1957 г. — Камелия Касабова, български политик
•    1961 г. — Настася Кински, германска киноактриса
•    1968 г. — Михаел Киске, германски хеави метъл вокал
•    1971 г. — Дион Томас, американски баскетболист
•    1974 г. — Сирил Деспре, френски мотоциклетист
•    1977 г. — Мишел Хунцикер, швейцарски модел
•    1978 г. — Екатерина Климова, руска актриса
•    1983 г. — Скот Спийд, американски пилот от Формула 1
•    1986 г. — Миша Бартън, американска актриса
•    1987 г. — Луис Суарес, уругвайски футболист

Починали

•    41 г. — Калигула, римски император (* 12 г.)
•    41 г. — Цезония, римска императрица (* ? г.)
•    661 г. — Али ибн Абу Талиб, ислямски водач (* ок. 599 г.)
•    891 г. — Стефан V, римски папа (* ? г.)
•    1046 г. — Екехард II, маркграф на Майсен (* 985 г.)
•    1877 г. — Йохан Кристиан Погендорф, германски физик (* 1796 г.)
•    1881 г. — Джеймс Колинсън, викториански художник (* 1825 г.)
•    1894 г. — Александър Мидендорф, руски пътешественик (* 1815 г.)
•    1913 г. — Стефан Ильев, български военен деец (* 1859 г.)
•    1920 г. — Амедео Модилиани, италиански художник (* 1884 г.)
•    1920 г. — Михаил Такев, български политик (* 1864 г.)
•    1921 г. — Иван Белчев, български революционер (* 1867 г.)
•    1922 г. — Атила Зафиров, български военен деец (* 1858 г.)
•    1927 г. — Василий Доростоло-Червенски, български духовник (* 1847 г.)
•    1929 г. — Васил Главинов, политически деец (* 1869 г.)
•    1934 г. — Жеко Радев, български географ (* 1875 г.)
•    1939 г. — Максимилиан Бирсе-Бене, швейцарски психиатър (* 1867 г.)
•    1943 г. — Джон Бърнс, английски политик (* 1858 г.)
•    1960 г. — Едвин Фишер, швейцарски пианист (* 1886 г.)
•    1965 г. — Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1874 г.)
•    1975 г. — Лари Файн, американски актьор (* 1902 г.)
•    1983 г. — Джордж Кюкор, американски режисьор (* 1899 г.)
•    1987 г. — Паскал Стружев, български художник (* 1913 г.)
•    1989 г. — Тед Бънди, американски сериен убиец (* 1946 г.)
•    1990 г. — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1905 г.)
•    1990 г. — Сергей Довлатов, руски писател (* 1941 г.)
•    1996 г. — Стоян Христов, писател (* 1898 г.)
•    2000 г. — Стоян Стоев, български актьор (* 1941 г.)
•    2005 г. — Владимир Савченко, украински писател (* 1933 г.)
•    2006 г. — Крис Пен, американски актьор (* 1965 г.)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Милиони долари под формата на злато и сребро в канализацията на Швейцария

Златото дошло на Земята от Космоса

Скрито ли е нацисткото злато във Ватиканската банка?

Мамути, злато и безброй мистерии лежат на дъното на Бургаския залив

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук