28 ноември 1520 г. – Магелан преминава през протока, който по-късно ще бъде наречен Магеланов

28 ноември 1520 г. Три кораба под командването на Фернандо Магелан преминават през проток в южния край на Южна Америка, който по-късно ще бъде наречен Магеланов, и навлизат в океана, който португалския мореплавател нарича Тихия заради спокойните му по онова време води.

По този начин неговият екипаж се превръщат в първите европейци, които преминават от Атлантическия до Тихия океан.

При прекосяването на протока Магелан открива и т.нар. Огнена земя – една от по-малко познатите и известни островни групи в света, синоним на суров климат и отдалеченост.

Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания през 1522 г., успявайки да обиколи света.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1414 г. — Чешкият религиозен реформист Ян Хус е арестуван от Инквизицията, една година по-късно е осъден на смърт като еретик и е изгорен на клада.
•    1729 г. — В Луизиана (САЩ) се стига до кръвопролитие — местните индианци избиват над 200 бели заселници.
•    1821 г. — Панама обявява независимост от Испания и се присъединява към Велика Колумбия.
•    1843 г. — Хавайските острови получават независимост в резултат на договор между Англия и Франция.
•    1878 г. — Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София.
•    1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий.
•    1880 г. — Княз Александър Батенберг назначава ново правителство с премиер Петко Каравелов.
•    1890 г. — В Илинойс (САЩ) се провежда първообраз на съвременното автомобилно рали.
•    1893 г. — В Нова Зеландия за първи път е упражнено правото на жените да гласуват в избори.
•    1905 г. — Ирландския националист Артър Грифит основава политическата партия Шин Фейн, чиято цел е независимостта на Ирландия.
•    1912 г. — Албания обявява независимостта си от Османската империя с Декларацията от Вльора.
•    1916 г. — Първата световна война: Германия извършва нападение над Лондон със самолет.
•    1918 г. — Съставено е ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров.
•    1919 г. — В Англия е избрана първата жена-депутат — лейди Астор.
•    1943 г. — Втората световна война: В Техеран започва срещата на държавните ръководители от Антихитлеристката коалиция — Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
•    1944 г. — Втората световна война: Японският авионосец Шинамо е потопен от американска подводница — загиват 1 435 души.
•    1948 г. — В САЩ започва продажбата на фотоапарата Полароид.
•    1958 г. — Чад, Габон, Мавритания и Конго стават автономни републики в рамките наФренската общност.
•    1960 г. — Мавритания обявява национална независимост от Франция.
•    1966 г. — Държавата Бурунди е обявена за република.
•    1970 г. — Йорданският премиер Васфи ал Тал става жертва на атентат в Кайро.
•    1974 г. — Провежда се последният концерт на Джон Ленън.
•    1975 г. — След двумесечна гражданска война в Индонезия, Източен Тимор се отцепва и обявява независимост; реална независимост държавата постига през 2002 г.
•    1989 г. — Студената война: Нежната революция — виждайки нарастващите улични протести, комунистическата партия на Чехословакия обявява, че ще предаде монопола си върху политическата власт.
•    1989 г. — Канцлерът на Германия Хелмут Кол представя програма от 10 пункта за обединяване на двете Германии.
•    1994 г. — При референдум гражданите на Норвегия отхвърлят членството на страната в Европейския съюз.
•    2006 г. — Провежда се първият уеб видео чат с космоса.

Родени

•    1118 г. — Мануил I Комнин, византийски император
•    1498 г. — Маргарет Тюдор, кралица на Шотландия
•    1628 г. — Джон Бъниън, английски писател
•    1632 г. — Жан-Батист Люли, френски композитор
•    1757 г. — Уилям Блейк, английски поет и художник
•    1792 г. — Виктор Кузен, френски философ
•    1820 г. — Фридрих Енгелс, германски философ
•    1847 г. — Тодор Кирков, български националреволюционер
•    1854 г. — Готлиб Хиберланд, германски ботаник и физиолог
•    1857 г. — Алфонсо XII, крал на Испания
•    1880 г. — Александър Блок, руски поет
•    1881 г. — Стефан Цвайг, австрийски писател
•    1887 г. — Ернст Рьом, нацистки офицер
•    1890 г. — Никола Диклич, хърватски музикант
•    1893 г. — Димитър Гичев, български политик
•    1894 г. — Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик
•    1907 г. — Алберто Моравия, италиански писател
•    1908 г. — Клод Леви-Строс, френски антрополог
•    1910 г. — Тодор Дермонски, български футболист
•    1912 г. — Иван Бъчваров, български генерал
•    1915 г. — Константин Симонов, руски писател
•    1923 г. — Петър Чолов, български професор
•    1925 г. — Мито Гановски, български художник
•    1932 г. — Бен Бова, американски писател
•    1934 г. — Гато Барбиери, аржентински саксофонист
•    1936 г. — Филип Солерс, френски писател
•    1941 г. — Ноел Клаудио Кабрера, филипински дипломат
•    1943 г. — Аврам Шарон, изрелски дипломат
•    1944 г. — Дражен Цолич, хърватски дипломат
•    1945 г. — Георг Фолкерт, германски футболист
•    1947 г. — Густав Хасфорд, американски писател
•    1949 г. — Влади Киров, български сценарист
•    1949 г. — Корнелиу Вадим Тудор, румънски политик
•    1950 г. — Ед Харис, американски актьор
•    1950 г. — Ръсел Хълс, американски физик, Нобелов лауреат
•    1952 г. — Дейвид Зиндел, американски писател
•    1955 г. — Алесандро Алтобели, италиански футболист
•    1959 г. — Джъд Нелсън, американски актьор
•    1960 г. — Александър Алексиев – Хофарт, български художник
•    1963 г. — Мирослав Миронов, български футболист
•    1965 г. — Кирил Георгиев, български шахматист
•    1967 г. — Анна Никол Смит, американска телевизионна знаменитост
•    1968 г. — Румен Панайотов, български футболист
•    1969 г. — Николай Василев, български политик
•    1975 г. — Валерий Филипов, руски шахматист
•    1975 г. — Виктор Лукашенко, съветник в Съвета по Безопасност на Беларус, политик
•    1975 г. — Екатерина Дафовска, българска биатлонистка
•    1977 г. — Фабио Гросо, италиански футболист
•    1979 г. — Камилионер, американски рапър
•    1980 г. — Адриан Фернандес, аржентински футболист
•    1982 г. — Здравко Тодоров, български футболист
•    1983 г. — Ваня Стамболова, българска лекоатлетка
•    1983 г. — Нелсон Валдес, парагвайски футболист
•    1984 г. — Мери Елизабет Уинстед, американска актриса
•    1985 г. — Евгений Алексеев, руски шахматист
•    1988 г. — Ричи Де Лет, белгийски защитник
•    1988 г. — Сам Хюсън, английски футболист
•    1994 г. — Християна Тодорова, българска спортистка

Починали

•    741 г. — Григорий III, римски папа
•    1058 г. — Казимир I, полски княз
•    1530 г. — Томас Уолси, Архиепископ на Йорк
•    1680 г. — Джовани Лоренцо Бернини, италиански скулптор и архитект
•    1694 г. — Мацуо Башо, японски поет
•    1859 г. — Уошингтън Ървинг, американски писател
•    1867 г. — Джон Слоут, американски офицер
•    1870 г. — Фредерик Базил, френски художник
•    1887 г. — Ернст Рьом, лидер на СА
•    1907 г. — Борис Сарафов, български революционер
•    1907 г. — Иван Гарванов, български революционер
•    1909 г. — Йово Йованович, български революционер
•    1912 г. — Лорентзос Мавилис, гръцки поет
•    1935 г. — Ерих Мориц фон Хорнбостел, австрийски музиколог
•    1938 г. — Георги Губиделников, български финансист
•    1938 г. — Уилям Макдугъл, английски психолог
•    1939 г. — Джеймс Нейсмит, канадски лекар, автор на правилата на баскетбола
•    1940 г. — Николае Йорга, румънски общественик и литературовед
•    1942 г. — Констанца Ляпчева, българска общественичка
•    1945 г. — Дуайт Дейвис, американски политик и основател на Купа Дейвис
•    1947 г. — Филип дьо Отклок, френски генерал
•    1952 г. — Елена Петрович Негош, италианска кралица
•    1954 г. — Енрико Ферми, американски и италиански физик, Нобелов лауреат през 1938 г. (* 1901 г.)
•    1962 г. — Кралица-майка Вилхелмина Нидерландска
•    1967 г. — Леон Мба, първият президент на Габон
•    1968 г. — Филип Сарасин, швейцарски лекар
•    1982 г. — Елена Гръцка, кралица майка на Румъния
•    1983 г. — Ярослав Тагамлицки, български математик
•    1988 г. — Илия Стоилов, български общественик
•    1992 г. — Франк Арми, американски автомобилен състезател
•    2000 г. — Малкълм Бредбъри, британски сценарист
•    2001 г. — Георги Рупчев, български поет
•    2005 г. — Тони Михън, британски поп-музикант (The Shadows)
•    2007 г. — Доньо Донев, български художник — аниматор
•    2010 г. — Лесли Нилсен, американски актьор

Празници

•    Албания — Ден на независимостта (от Турция, 1912 г., национален празник)
•    Мавритания — Ден на независимостта (от Франция, 1960, национален празник)
•    Чад — Ден на републиката (1960 г.)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Как Фернандо Магелан обиколи Земята

Първият българин стъпил в Новия свят завладява повече територии от Колумб

Три открития на Колумб, стрували скъпо на Европа

Тест: Какво знаете за астрономията?

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук