29 г. след като Живков скри заплахата от Чернобил – много 30-40-годишни са болни

чернобил

Това е второто престъпление на БКП срещу народа

На два пъти по време на режима на Тодор Живков (1956 – 1989 г) управляващата тогава Комунистическа партия (БКП) извърши национални престъпления спрямо собствения си народ.

Първият беше през 1963-1964 г. и после през 1973 г., когато тя направи опит за ликвидирането на националния суверенитет на България чрез превръщането й в 16-а съветска република. При това обяснението за този опит граничеше с цинизъм – самият Живков заяви, че “суверенитета народът го разбирал да има да яде”. Не че не беше далеч от истината, съдейки и по сегашното ни дередже, но все пак още си мирише на национално предателство.

За щастие, тогава попречиха, по ред на “заслугите” им, Господ, Хрушчов, Брежнев и папа Йоан Павел Втори, благодарение на които България все още се брои за суверенна държава, даже вече член на ЕС. Макар че и двете са обект на сериозни съмнения. И си остана само горчилката от това, че шепа предатели се опитват да продадат родината на всички българи.

Второто престъпление спрямо нацията ръководството на БКП извърши преди 29 години, на 1 май 1986 година. И ако сега пиша за него, макар и да не е кръгла годишнина, поводът е един много тъжен “юбилей”, свързан с понятието “полуразпад”.


На 26 април във въпросната година гръмна ядрената централа в Чернобил.

На 30 април вятърът се обърна и подкара към България огромен облак (изчисляват го на около 3,5 кг, което е огромно като количество) радиоактивен прах.

Швеция, Финландия, Норвегия и Австрия – другите най-засегнати от него държави, предприеха незабавно мерки за предпазване на населението си от последиците му. У нас др. Живков нареди: “Ще си мълчим!”

Е ми замълчаха си. Но след манифестацията на 1 май колега с ужас ми се обади, че тромпетът, с който синът му бил принуден да отбелязва “бойния празник на труда”, се бил оцветил в синьо-зелено (окислил се).

Аз с не по-малък ужас се сетих, че категорично забраних на децата ми да мият свежите салати, “окъпани от топъл дъжд”.

А вече след празниците имахме общо събрание на университета. И се намери един достоен мъж, ядреният физик проф. Цветан Бончев, партиен секретар на Физическия факултет, който публично предупреди, че просто не знаем какво се е случило и какво очаква нас, всичките българи, не в близките дни, а в следващите десетилетия.

Като ядрен невежа, но историк, доверяващ се не на приказки, а на доказателства, тръгнах с друг колега из коридорите на университета. Той мъкнеше някакъв прибор, който непрестанно тракаше (после ми обясни, че било гайгер-мюлеров брояч). И търпеливо ми разясняваше – по коридорите на всеки квадратен метър има толкова твърди частици йод, толкова – цезий 137 и т.н. Някои имат т.нар. период на полуразпад между 29 и 100 години.

Спасение от тях няма, има само временни предпазни мерки – обилно миене с вода, марли, затворени прозорци. Останалото е късмет…

Хукнахме при ректора – поне да измият коридорите. Той ни се изсмя – всеки час в университета от улицата влизат по 2-3 хиляди души, и тях ли да мия? А другият му аргумент беше, че “партийното и държавно ръководство” казало, че няма нищо.

Morkadis

Нямало, ама има. Защото тъкмо сега, през май 2015 г., когато приключи “периодът на полуразпада” на цезия, ми се случи да опозная отвътре една от елитните университетски болници на София. И бях поразен от възрастовия състав на пациентите ѝ.

Винаги съм си представял, че по принцип в подобни заведения доминират хората от третата възраст. С очите си обаче видях, че мнозинството болни са между 30- и 40-годишни.

А на въпроса ми “Защо така?” почти всички от приятелите ми доктори даваха еднозначен отговор – Чернобил.

Изобщо не ме е яд, че въпросното тогавашно “партийно и държавно ръководство” е взело всички мерки, за да съхрани самото себе си. Яд ме е за други две неща.

Първо, затова, че след 1989 г. като че ли забравихме за престъпната му позиция “Да си замълчим, че да не създаваме паника”. И плащаме сега, и то жестока цена, за тази му “загриженост” за “спокойствието на нацията”…

Второ, затова, че когато в началото на 1990 г. започна прословутото “Дело № 1” срещу “Живков и неговото обкръжение”, обвиненията бяха не за престъпление спрямо нацията, а елементарно кокошкарски – защо бил дал на този артист “Мерцедес”, на друг – апартамент и т.н. Вместо да го съдят за “планирано масово изтребление” (ако използвам модерния от миналата седмица заместител на термина “геноцид”) срещу собствения си народ…

Всъщност има и трето, за което ме е яд. Ние като нация като че ли сме склонни да се задълбаем в дребното и да загърбим едрото.

В резултат, когато само след някакви си 70 години настъпи следващият “период на полуразпад” на радиацията от Чернобил, може би на територията на България просто няма да има “демографски материал” за разпадане…

инфо: 24chasa.bg

Вижте още: 

МАНИФЕСТАЦИЯ ПОД ЧЕРНОБИЛСКИЯ ДЪЖД – СОФИЯ, 1 МАЙ 1986 (ВИДЕО)

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

3 коментара
  1. Анонимен 9 години ago
    • Анонимен 9 години ago
  2. къса или избирателна памет 9 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.