3 юли 1969 г. – Най-големият взрив в историята на космонавтиката

Ракетно-космическият комплекс H-1 — съветска ракета-носител от свръхтежък клас – прави втори опит за полет, след като първия (на 21 февруари) се оказва неуспешен.

Възниква авария в двигател № 8 на Блок А. Ракетата успява да се издигне само на 200 метра. На 23-та секунда от полета пада на стартовата площадка. В резултат на най-големия взрив в историята на космонавтиката е тежко повреден целия стартов комплекс. За възстановяването му са нужни почти две години.

H-1 e rазработена в средата на 60-те години на XX век от ОКБ-1 (Опитно Конструкторско Бюро – 1) под ръководството на Сергей Корольов, а след неговата смърт — под ръководството на Василий Мишин. Първоначално е предназначена за извеждане на ниска околоземна орбита на тежка (75 тона) орбитална станция с перспектива за обезпечаване сборката на Тежък междупланетен кораб (ТМК) за полети до Венера и Марс.

Вижте още: „Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре“

С приемане на закъснялото решение по включването на СССР в т. нар. „лунна надпредвара“, програмата Н-1 е форсирана и ракетата става носител на експедиционния космически кораб Л3 в комплекса Н1-Л3 от съветската лунна програма. Цялата пилотирана лунна програма е строго секретна до 1989 год., когато стават известни нейния основен замисъл и техническите параметри на ракетата – носител. Работата по развитието на Н-1 е официално прекратена през 1976 год.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    324 г. — В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се спасява зад стените на Византион.
•    1608 г. — Град Квебек е основан при устието на река Сейнт Лорънс от френския изследовател Самюел дьо Шамплен.
•    1863 г. — Завършва Битката при Гетисбърг, част от Американската гражданска война.
•    1866 г. — По време на Австро-пруската война се състои битката при Кьонегрец с участие общо на 436 000 войници и 1 700 оръдия; австрийските и саксонските войски претърпяват загуба и са принудени да сключат Пражкия мир.
•    1877 г. — Руско-турска освободителна война: Българското опълчение преминава река Дунав.
•    1890 г. — Айдахо става 43-я щат на САЩ.
•    1894 г. — Започва учредителният конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия.
•    1908 г. — С бунт в гарнизона в Ресен избухва Младотурската революция; дадена е амнистия на 1 500 българи — политически затворници.
•    1912 г. — Провежда се за пръв път Оперният фестивал в Савонлина във Финландия, организиран от Айно Акте.
•    1915 г. — В Турция са пуснати в обращение първите банкноти.
•    1940 г. — Втора световна война: Започва Операция Катапулт, в която британската флота, идваща от Гибралтар, напада Френската атлантическа флота, разположена в Мерс ел Кебир.

Вижте още: Среща на високи извънземни и астронавти е наблюдавал бивш служител на НАСА

•    1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
•    1956 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Етиопия.
•    1957 г. — Създаден е Български автомобилен турингклуб, преименуван по-късно на Съюз на българските автомобилисти.
•    1962 г. — След продължителна колониална война френският президент Шарл дьо Гол провъзгласява независимостта на Алжир от Франция.
•    1971 г. — Джим Морисън, водещият певец на групата „Доорс“ е намерен мъртъв в апартамента си в Париж.
•    1985 г. — Състои се премиерата на филма Завръщане в бъдещето в САЩ.
•    1988 г. — Самолет Еърбъс на иранските авиолинии катастрофира над Персийския залив, загиват 290 души.
•    1991 г. — Адигея влиза в състава на Руската федерация.
•    2000 г. — Правителството на Иван Костов постига споразумение с МВФ, което дава възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението.
•    2006 г. — При катастрофа в метрото на Валенсия (Испания) загиват 41 души.

Родени

•    1423 г. — Луи XI, крал на Франция († 1483 г.)
•    1728 г. — Робърт Адам, британски архитект († 1792 г.)
•    1738 г. — Джон Копли, американски и английски художник († 1815 г.)
•    1767 г. — Жан Жозеф Пол Огюстен, френски държавник († 1828 г.)
•    1854 г. — Леош Яначек, чешки композитор († 1928 г.)
•    1855 г. — Петър Груев, български висш военен, генерал († 1942 г.)
•    1857 г. — Антон Шоурек, чешки математик († 1926 г.)
•    1875 г. — Фердинанд Зауербрух, германски хирург († 1951 г.)
•    1876 г. — Ралф Пери, американски философ, неореалист († 1957 г.)
•    1879 г. — Алфред Кожибски, полски лингвист († 1950 г.)
•    1883 г. — Франц Кафка, чешки и австрийски писател († 1924 г.)
•    1923 г. — Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)
•    1924 г. — Славчо Чернишев, български писател († 2000 г.)
•    1925 г. — Асен Попов, български скулптор († 2008 г.)
•    1928 г. — Гюнтер Бруно Фукс, немски поет, белетрист и график († 1977 г.)
•    1929 г. — Петър Дюлгеров, български политик († 2003 г.)
•    1932 г. — Стефан Гецов, български актьор († 1996 г.)
•    1933 г. — Александър Фол, български историк († 2006 г.)
•    1934 г. — Стефан Абаджиев, български футболист
•    1935 г. — Харисън Шмит, американски астронавт
•    1937 г. — Невена Симеонова, българска актриса
•    1942 г. — Радосвет Коларов, български литературовед
•    1945 г. — Стефан Воронов, български естраден изпълнител († 1974 г.)
•    1948 г. — Йордан Костурков, български писател и преводач
•    1949 г. — Емилия Масларова, български политик
•    1961 г. — Албена Бакрачева, български учен и преводач
•    1962 г. — Том Круз, американски актьор
•    1962 г. — Хънтър Тайло, американска актриса
•    1964 г. — Теодор Лулчев, български дизайнер
•    1968 г. — Елин Рахнев, български писател
•    1968 г. — Рамуш Харадинай, косовски военен деец и политик
•    1969 г. — Гедеон Буркхард, немски актьор
•    1977 г. — Деян Божков, български шахматист
•    1978 г. — Петя Янчулова, българска волейболистка
•    1981 г. — Ангел Игов, български писател и журналист
•    1986 г. — Оскар Устари, аржентински футболист

Починали

•    1642 г. — Мария Медичи, кралица на Франция (* 1573 г.)
•    1904 г. — Теодор Херцел, австрийски ционист (* 1860 г.)
•    1908 г. — Николай Игнатиев, руски дипломат (* 1832 г.)
•    1918 г. — Мехмед V, султан на Османската империя (* 1844 г.)
•    1941 г. — Марк Никълсън, английски футболист (* 1871 г.)
•    1965 г. — Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед (* 1888 г.)
•    1971 г. — Джим Морисън, американски певец (The Doors) (* 1943 г.)
•    1971 г. — Цветан Стоянов, български преводач и писател (* 1930 г.)
•    1995 г. — Андрей Гуляшки, български писател (* 1914 г.)
•    1998 г. — Иван Пановски, български изпълнител на народни певци (* 1921 г.)
•    1998 г. — Садек Чубак, ирански писател (* 1916 г.)
•    2000 г. — Георги Трингов, български шахматист (* 1937 г.)
•    2000 г. — Кемал Сунал, турски киноартист (* 1944 г.)
•    2007 г. — Алис Тимандер, шведска зъболекарка и киноактриса (* 1915 г.)
•    2010 г. — Абу Дауд, палестински терорист (* 1937 г.)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Бивш американски пехотинец бранил Марс от обитателите на Червената планета

10-те места местата, чиито жители най-често стават свидетели на НЛО

Космическата нация Асгардия избра свой президент

Човечеството притежавало космически флот

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук