30 ноември 1835 г. – 182 години от рождението на Марк Твен

марк твен

На 30 ноември светът отбелязва 182 години от рождението на един от най-великите американски писатели за всички времена – Самюъл Лангхорн Клемънс, известен на всички с псевдонима си Марк Твен. Авторът на „Приключенията на Том Сойер“ е роден през далечната 1835 г. във Флорида (Мисури). В началото на 20. век Твен е смятан за „най-големият американски хуморист на своето време“, като дори го наричат „бащата на американската литература“. Години по-късно Ърнест Хемингуей пише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.

Той има сериозни интереси и в областта на науката. Негов добър приятел бил Никола Тесла, с когото прекарвал много време в лабораторията.

Твен има патентовани три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващия се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят). Той дори хвърля изключително голяма сума (в днешно време са приблизително 7 518 462 долара) за изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често. Така Твен губи не само повечето пари спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.

През 1894 г. писателят започва световно пътешествие, на което изнася своите беседи, за да се издължи на кредиторите си, въпреки че нямал законово задължение за това. Обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка.

Какво още се е случило на 30 ноември?

Събития

1406 г. — Григорий XII е избран за папа.
1700 г. — В битката при Нарва шведската армия, предвождана лично от крал Карл XII, побеждава значително по-многобройната руска армия на Петър Велики.
1789 г. — Генуа продава на Франция остров Корсика.
1829 г. — Съгласно решенията на Лондонската конференция Турция се задължава да даде пълна независимост на Гърция.
1853 г. — Руският военен флот унищожава турските военни кораби в морската битка при Синоп.
1919 г. — Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България.
1922 г. — В състава на РСФСР е образувана Чеченска автономна област.
1936 г. — По време на пожар в Лондон изгаря построената през 1851 г. палата на Великото изложение, известна като Кристалната палата.
1938 г. — Правителството на Чехословакия капитулира и се съгласява да изпълни подписаното в Мюнхен съглашение между Хитлеристка Германия, Италия, Франция и Великобритания, което дава право на Германия да анексира Судетската област на Чехословакия, с 30 % население от немски произход.
1939 г. — Зимната война: Червената армия нахлува във Финландия, което е начало войната.
1942 г. — Втората световна война: Провежда се морската битка при Тасафоранга между японските и американските военни флотове.
1944 г. — Втората световна война: С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция.
1956 г. — Американският телевизионен канал Си Би Ес за първи път използва видеокасета за излъчване на програма в ефир.
1962 г. — Бирманският политик У Тан е избран за генерален секретар на ООН.
1966 г. — Барбадос получава национална независимост от Великобритания и приемат Националното знаме на Барбадос.
1967 г. — Британският протекторат Южен Йемен обявява независимост.
1975 г. — Основана е Народно-революционната партия на Бенин.
1979 г. — Pink Floyd прави премиера на албума си The Wall.
1982 г. — излиза на паза най-продаваният албум за всички времена Thriller
1993 г. — Подписан е договор между Абхазия и Грузия за прекратяване на военния конфликт между двете държави.
1993 г. — Президентът Борис Елцин утвърждава новия Герб на Русия.
1998 г. — 32-годишният македонски премиер Любчо Георгиевски става най-младия министър-председател в света.

Родени

1427 г. — Казимир IV, велик литовски княз и полски крал († 1492 г.)
1508 г. — Андреа Паладио, италиански архитект († 1580 г.)
1554 г. — Филип Сидни, английски поет († 1586 г.)
1667 г. — Джонатан Суифт, британски и ирландски писател († 1745 г.)
1699 г. — Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия († 1746 г.)
1756 г. — Ернст Хладни, германски физик — акустик († 1827 г.)
1760 г. — Сеишу Ханаока, японски лекар († 1835 г.)
1796 г. — Карл Льове, немски композитор († 1869 г.)
1810 г. — Оливър Уинчестър, американски конструктор и предприемач († 1880 г.)
1817 г. — Теодор Момзен, германски историк, поет и правист († 1903 г.)
1825 г. — Вилиам Адолф Бугро, френски живописец († 1905 г.)
1869 г. — Нилс Густаф Дален, шведски физик и изобретател, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)
1874 г. — Люси Монтгомъри, канадска писателка († 1942 г.)
1874 г. — Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953, († 1965 г.)
1879 г. — Петко Стоянов, български финансист († 1973 г.)
1882 г. — Гюнтер фон Клуге, германски фелдмаршал († 1944 г.)
1889 г. — Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1977 г.)
1924 г. — Георги Стоянов-Бигор, български кинодеец, сценарист и режисьор
1926 г. — Ендрю Виктор Шели, американски физиолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1987 г.
1935 г. — Стоян Андов, политик от Република Македония
1937 г. — Едуард Артемиев, руски композитор
1937 г. — Ридли Скот, британски режисьор
1941 г. — Иван Цанев, български поет
1943 г. — Терънс Малик, американски режисьор
1945 г. — Роджър Глоувър, британски басист (Deep Purple)
1952 г. — Манди Патинкин, американски актьор
1954 г. — Ивайло Калоянчев, български актьор
1955 г. — Анди Грей, шотландски футболист и коментатор
1955 г. — Били Айдъл, английски рок музикант
1955 г. — Кевин Конрой, американски актьор
1956 г. — Иван Станков, български преводач
1958 г. — Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор
1960 г. — Гари Линекер, британски футболист
1965 г. — Александър Бончев, български футболист
1965 г. — Бен Стилър, американски актьор
1965 г. — Ясен Попов, автомобилен състезател
1966 г. — Мика Сало, финландски пилот от Формула 1
1967 г. — Алберт Остермайер, немски поет
1981 г. — Евгени Курдов, български футболист
1982 г. — Владислав Василев, български футболист
1982 г. — Илайша Кътбърт, канадска актриса
1984 г. — Гергана, българска поп-фолк певица
1985 г. — Кейли Куоко, американска актриса
1987 г. — Николета Лозанова, топмодел
1990 г. — Магнус Карлсен, норвежки шахматист
1991 г. — Пламен Илиев, български футболист, вратар

Починали

65 г. или 70 — Свети апостол Андрей Първозвани, (* ?)
912 г. — Отон I, херцог на Саксония (* ? г.)
1603 г. — Уилям Гилбърт, английски физик (* 1544 г.)
1647 г. — Бонавентура Кавалиери, италиански математик (* 1598 г.)
1694 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист (* 1628 г.)
1718 г. — Карл XII, крал на Швеция (* 1682 г.)
1731 г. — Брук Тейлър, английски математик (* 1685 г.)
1784 г. — Андрей Лексел, руски астроном (* 1740 г.)
1836 г. — Пиер-Симон Жирар, френски инженер (* 1765 г.)
1845 г. — Нилс Сестрьом, шведски химик, откривател на ванадия (* 1787 г.)
1846 г. — Фридрих Лист, германски икономист (* 1789 г.)
1900 г. — Оскар Уайлд, ирландски драматург и поет (* 1854 г.)
1913 г. — Лора Каравелова, общественичка (* 1886 г.)
1935 г. — Фернанду Песоа, португалски поет (* 1888 г.)
1938 г. — Корнелиу Кодряну, румънски политик — националист (* 1899 г.)
1939 г. — Белла Кун, унгарски политик — комунист (* 1886 г.)
1943 г. — Тодор Ангелов, български терорист (* 1900 г.)
1944 г. — Михаил Джеров, български революционер (* 1879 г.)
1953 г. — Франсис Пикабиа, френски художник и поет (* 1879 г.)
1954 г. — Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент (* 1886 г.)
1955 г. — Александър Балабанов, български писател, поет, литературен критик (* 1879 г.)
1956 г. — Лудвик Куба, чешки художник (* 1863 г.)
1957 г. — Бениамино Джили, италиански оперен певец — тенор (* 1890 г.)
1972 г. — Димитър Домузчиев, български музикант и общественик (* 1912 г.)
1976 г. — Иван Якубовски, съветски маршал (* 1912 г.)
1982 г. — Константин Колев, български писател (* 1930 г.)
1982 г. — Филип Кутев, български фолклорист и композитор (* 1903 г.)
1984 г. — Дико Илиев, български фолклорен композитор (* 1898 г.
1997 г. — Петър Ступел, български композитор (* 1923 г.)
2009 г. — Милорад Павич, сръбски писател (* 1929 г.)
2013 г. — Пол Уокър, американски актьор (* 1973 г.)

Празници

Православна и Католическа църква — Св. апостол Андрей Първозвани (Андреевден)
Ден на движението Градове за живота — 500 града в целия свят декларират срещу смъртното наказание
Барбадос — Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник)
Италия — Празник на град Амалфи
Йемен — Ден на евакуацията (чества се даването на независимост през 1967 г. на Южен Йемен от страната на Великобритания, до сливането на двете държави през 1990 г. денят е бил национален празник в Южен Йемен)
САЩ — Край на сезона на ураганите
Филипини — Ден на националния герой Андрес Бонифацио
Шотландия — Ден на патрона Свети Андрей (национален празник)
Световен ден на константата е, защото 30/11 е най-популярното приближение на нейната стойност.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

10-те последни реплики в живота на 10 велики хора на изкуството

10 велики хора на изкуството, които са били масони

Приказната къща на Марк Твен

Тези исторически съвпадения ще ви докажат, че нищо не е случайно

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.