5 исторически мита за истински открития

Научните открития може да изискват логика, рационалност и факти, но в историята дори науката си има своите митове, градски легенди и измислени приказки. Погрежно разбрани експерименти; ученият с най-интересната история получава заслуга за откритието; грешна информация, предавана от учител на ученик. Макар историите за тези учени да са преувеличени, техните научни открития и теории са истински.

Бен Франклин и хвърчилото

Това е една история, която се е доказала като трудна за потвърждения или отхвърляне – легендарното хвърчило на Бен Франклин. Според историята, през 1752г Франклин излязъл в гръмотевична буря с хвърчило, за което бил завързал ключ, а ключа пък бил закачен за лейденска стъкленица. Когато ключът бил ударен от мълния, Франклин я уловил в буркана, с което доказал, че светкавиците са електричество. Повратен момент в науката.

Има голяма вероятност обаче това никога да не се е случило.

Един от проблемите тук е липсата на детайли. Всъщност, когато Франклин писал във вестника през Август 1752г, той не изобщо не споменал за експеримента, а просто говорил за пускането на хвърчило в гръмотевична буря, като нещо, което всеки би могъл да направи. От друга страна, когато френският учен Жак де Рома провел подобен експеримент на следващата година, той направил подробни записки за случилото се: времето от деня, дължината на металната корда и чувството при докосването й. Когато Рома поискал Парижката научна академия да го признае като първият, успешно провел експеримента, комитетът се съгласил, защото Франклин не дал подробности, които да потвърдят, че е бил първи. Нетипично за Бен Франклин, той не казал и дума по въпроса.

От тогава, много учени са се опитвали да докажат, че Франклин е пуснал хвърчило през 1752г. Дори “Ловци на митове” обявиха това за мит. Как обаче се е зародила историята? Ако приемем, че е измислена, то Франклин е дал началото й. Той сметнал, че подобна история би била интересна и хората ще го запомнят за приноса му към проучването на електричеството.

Галилео и Кулата в Пиза

В свободното си време, когато не ядосвал папата или не помагал с изобретяването на телескопа, според легендата, Галилео Галилей изкачил Наклонената кула в Пиза през 1589г и пуснал от върха два обекта с различна маса. С това искал да покаже, че твърдението на Аристотел, че скоростта, с която обектите падат, зависи от тяхната маса, е погрешно. Има няколко доста очевидни проблема в тази история. Преди всичко, Галилео никога не е твърдял, че е провел такъв експеримент. В един от трактатите си той говори за пускането на два обекта от кула, но Галилео не споменава самият той да е извършвал такъв експеримент.

Дори Галилео да реализирал идеята в главата си, той пак не би бил първият. Историкът Бенедето Варки говори за подобни тестове още през 1544г, а през 1576г Джузепе Молети разгласява, че ако два обекта от един и същ материал, но с различна маса бъдат едновременно пуснати от високо, те ще ударят земята по едно и също време.

Как се е зародила историята? Тук е доста лесно да отгатнем. Биографът и ученик на Галилео, Винченцо Вивиани, споменава експеримента в записките си за живота на учения. Тази история е дискредитирана от повечето историци, но това не е попречило тя да се повтаря в уроците по физика.

Сипките на остров Галапагос са вдъхновили Чарлз Дарвин за теорията на еволюцията

Естественикът Чарлз Дарвин, както разказва историята, се качил на кораб и разгледал забележителната флора и фауна на островите Галапагос. Докато бил там, той проявил особен интерес към различните видове сипки, които се били пригодили особено добре към околната си среда. Желанието му да разбере защо тези птици са толкова перфектни, го накарало да разработи теориите, описани в “Произходът на видовете”.

Тази история има всичките белези на класическия мит. Млад мъж напуска дома си и пътува до далечна земя, където открива тайните на света. Няма съмнение обаче, че сипките не са изиграли никаква роля в разбирането на Дарвин за макроеволюцията. Да, документирал е птиците и техните човки, но в “Произход на видовете” никъде не се споменават сипки. Те не са били ключовото вдъхновение на Дарвин за трудовете му върху естествения подбор и еволюцията.

Как се е зародила историята? Историците приписват тази на еволюционарният биолог Дейвид Лак, който е изучавал сипките на островите Галапагос и връзката между тяхната физиология и естествения подбор. През 1947г излиза книгата му “Сипките на Дарвин”, която свързва името на естественика с тези птици.

Александър Флеминг открил пеницилина, когато мухъл започнал да се развива по открита бактериална култура

Като при повечето митове, в този също се крие частица истина. Шотландският фармацевт сър Александър Флеминг имал доста неподредена лаборатория и често оставял бактериалните култури да се трупат на камари. Мухълът можел и в крайна сметка открил тези изоставени култури, включително и тази на име Penicillium, която била използвана за други научни цели в друга част на сградата. Флеминг забелязал и идентифицирал убиващия бактерии мухъл и кръстил субстанцията, която произвеждал “Пеницилин”. Той обаче далеч не бил първия, който открил антибиотичните му свойства. Penicillium била популярна гъбичка, която мнозина други, включително Джоузеф Листър и Луис Пастюр, били забелязали, че убива бактериите. През 1929г обаче Флеминг публикува статия за ефектите на пеницилина върху различни бактериологични агенти – никъде не говорил за това, че може да убива бактериите, без да унищожава живата човешка тъкан.

Въпреки това, в училище най-вероятно са ви учили как Флеминг веднага разпознал потенциала на пеницилина и и го пуснал по аптеките. Истината е, че той не виждал пеницилина като лекарство и бил разгневен от ограниченията му. Когато бил приеман орално, пеницилинът не се абсорбирал от човешкия организъм. Вместо да проучи потенциала на пеницилина, Флеминг си играел с него, докато накрая не спрял работата си с мухъла. Друг учен, Хауърд Флори, е бил този, който е направил нужното, за да бъде превърнат пеницилина в незаменимо средство в медицината.

Как се е зародила тази история? Част от историята, която е по-интересна за хората – че пеницилинът един ден просто се появил в лабораторията на Флеминг – всъщност е вярна. Флеминг обаче не разпознал значимостта му и вместо това се фокусирал върху други неща. Оказва се, че пресата дава начало на мита. Когато Флори и Чейн публикували откритията си за терапевтичните приложения на пеницилина, те споменали статията на Флеминг като вдъхновение. Репортерите харесали идеята за този непознат, шотландски учен, който направил откритието на века случайно. Останалото е история.

Съпругата на Айнщайн му помогнала за Теорията на относителността

Това е значително по-нова история, която придоби популярност през 2003г заради документалния филм “Съпругата на Айнщайн”. Според нея, докато Айнщайн се мъчил с великата си теория, той получавал помощ от брилянтната, но скромната си съпруга, Милева Марич. Марич все пак учела в същия университет като Айнщайн, където се записала да преподава физика и математика. След трудна академична кариера обаче, тя се отказала от това, след като забременяла от Айнщайн. Геният бил измислил най-големите си теории именно по времето, когато двамата били заедно.

Макар да не можем да подценим значимостта на симпатизиращата и трудолюбива съпруга, приносът на Марич в работата на Айнщайн едва ли е бил от научно естество. Най-голямото доказателство за това е, че тя самата никога не е споменавала за такова нещо, дори в личните писма до близки приятели.

Как се е зародила историята? През 1987г много от личните записки и документи на Айнщайн излизат наяве и предлагат много подробен поглед към живота му и връзката му с Марич. Това кара мнозина да спекулират, че Марич е имала някакво участие в проучванията на Айнщайн, но повечето историци са съгласни, че това не е така. Документалният филм от 2003г привлече общественото внимание към тези открития, но е изпълнен с много грешки и неточности.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Българската следа в световните открития

Невероятни открития, които все още нямат научно обяснение

Потулената истина за откритията на Луната

Учените, които съжалиха за своите открития

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук