6 октомври – 1003 години от смъртта на цар Самуил

самуил

На 6 октомври 2017 г. се навършват 1003 г. от смъртта на величавия български владетел, чиято историческа личност свързваме с героичната епопея на Първата българска държава в края на X и началото на XI век.

Самуѝл е управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

6 октомври в историята:

Събития

69 пр.н.е. — Трета Митридатова война: Войските на Римската република завладяват арменската столица Тигранакерт.
1014 г. — В Преспа умира българският цар Самуил.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1600 г. — Във Флоренция се състои премиерата на най-ранната, съхранена досега опера — Евридика на Джакопо Пери.
1683 г. — Първите немски заселници в Америка основават Джърмантаун (дн. в щат Пенсилвания).
1829 г. — Първият модерен парен локомотив — Ракета, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва първото си пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул.
1889 г. — В Париж започват представления е световноизвестното кабаре Мулен Руж.
1913 г. — В София е основан Национален съюз, който пропагандира сключване на „всебългарска“ уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария.
1916 г. — Първата световна война: Започва битката при Черна, завършила с овладяване на Битоля от страна на Антантата.
1919 г. — Съставено е 40-то правителство на България, начело с Александър Стамболийски.
1927 г. — На екран излиза първият „говорещ“ филм „Певецът на джаз“ на компанията Warner Bros..
1939 г. — Втората световна война: Последната полска армейска част е победена от армията на Хитлеристка Германия.
1948 г. — При земетресение в Туркменистан загиват около 170 хил. души.
1963 г. — В Бургас е открит Висшият химикотехнологически институт „Проф. Асен Златаров“ (сега Университет „Проф. Асен Златаров“).
1966 г. — В САЩ официално е обявен за незаконен синтетичния наркотик LSD.
1973 г. — Израел е нападнат едновременно от Египет и Сирия, започва Войната от Йом Кипур.
1976 г. — В Китайската народна република е арестувана Бандата на четиримата.
1979 г. — Папа Йоан Павел II става първият папа посетил Белия дом.
1981 г. — Египетският президент Ануар Садат е убит от ислямски екстремисти, докато присъства на парада в Кайро по случай осем годишнината от началото на Войната от Йом Кипур.
1993 г. — Майкъл Джордан се оттегля за първи път от NBA.
2002 г. — Край бреговете на Йемен в резултат на терористичен акт потъва френския петролен танкер Лимбург, при което загива български моряк.
2002 г. — Основателят на Опус Деи Хосе Мария Ескриба де Балагуер е канонизиран от Папа Йоан Павел II.

Родени

1289 г. — Вацлав III, Крал на Унгария († 1306 г.)
1429 г. — Мартин Бехайм, германски географ († 1306 г.)
1751 г. — Фредерика-Луиза фон Хесен-Дармщат, кралица на Прусия († 1805 г.)
1773 г. — Луи-Филип, крал на Франция († 1850 г.)
1801 г. — Иполит Карно, френски политик († 1888 г.)
1831 г. — Рихард Дедекинд, германски математик († 1916 г.)
1855 г. — Александър Делкомюн, белгийски изследовател († 1922 г.)
1875 г. — Иван Ермаков, руски психиатър († 1942 г.)
1881 г. — Димитър Подвързачов, български писател († 1937 г.)
1886 г. — Едвин Фишер, швейцарски пианист († 1960 г.)
1887 г. — Льо Корбюзие, френски архитект († 1965 г.)
1888 г. — Ролан Гарос, френски пилот († 1918 г.)
1892 г. — Таке Папахаджи, румънски фолклорист († 1977 г.)
1899 г. — Христо Бърдаров, български офицер († 1976 г.)
1903 г. — Ърнест Уолтън, ирландски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)
1905 г. — Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка († 1998 г.)
1906 г. — Джанет Гейнър, американска актриса († 1984 г.)
1908 г. — Карол Ломбард, американска актриса († 1942 г.)
1914 г. — Тур Хейердал, норвежки изследовател († 2002 г.)
1915 г. — Алис Тимандер, шведска киноактриса († 2007 г.)
1918 г. — Го Кен Суи, сингапурски политик († 2010 г.)
1925 г. — Любен Беров, министър-председател на България († 2006 г.)
1926 г. — Игнат Канев, канадски милиардер от български произход
1929 г. — Катя Динева, българска актриса († 2011 г.)
1930 г. — Стоян Михайлов, български социолог
1930 г. — Хафез Асад, сирийски политик († 2000 г.)
1931 г. — Ирина Акташева, български сценарист
1931 г. — Рикардо Джакони, италиански физик, Нобелов лауреат през 2002 г.
1933 г. — Хорст Бингел, немски поет († 2008 г.)
1934 г. — Петър Дочев, български художник († 2005 г.)
1942 г. — Алан Хинтън, английски футболист
1944 г. — Карлос Паче, бразилски пилот от Формула 1 († 1977 г.)
1948 г. — Джери Адамс, ирландски политик
1950 г. — Дейвид Брин, американски писател
1954 г. — Димитър Туджаров, български шоумен
1961 г. — Албена Чакърова, българска актриса
1963 г. — Василе Тарлев, министър-председател на Молдова
1963 г. — Елизабет Шу, американска актриса
1965 г. — Любомир Ганев, български волейболист
1973 г. — Йоан Гръфъд, американски актьор
1974 г. — Ливия Ярока, унгарски политик
1977 г. — Владимир Манчев, български футболист
1982 г. — Левон Аронян, арменски шахматист

Починали

823 г. — Карл II Плешиви, император на Свещената римска империя (* 877 г.)
925 г. — Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази , персийски учен (* 685 г.)
1014 г. — Катун Анастасия, българска княгиня (* 987 г.)
1341 г. — Дитрих фон Алтенбург, велик учител на кръстоносците (* ?)
1517 г. — Фра Бартоломео, италиански художник (* 1469 г.)
1644 г. — Елизабет Бурбонска, френска принцеса, кралица на Испания и Португалия като съпруга на Филип IV (* 1602 г.)
1825 г. — Бернар Жермен дьо Ласепед, френски зоолог и политик (* 1756 г.)
1886 г. — Николай Маковски, руски художник, передвижник (* 1841 г.)
1892 г. — Алфред Тенисън, английски поет (* 1809 г.)
1905 г. — Фердинанд фон Рихтхофен, немски географ и геолог (* 1809 г.)
1912 г. — Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат, (* 1829 г.)
1916 г. — Иван Гюзелев, български просветен деец (* 1844 г.)
1925 г. — Ефтим Китанчев, български спортен функционер (* ?)
1940 г. — Христо Кабакчиев, български политик (* 1878 г.)
1951 г. — Ото Майерхоф, германски физик, Нобелов лауреат (* 1884 г.)
1953 г. — Вера Мухина, руска скулпторка (* 1888 г.)
1960 г. — Николай Лилиев, български поет (* 1885 г.)
1962 г. — Тод Браунинг, американски режисьор (* 1882 г.)
1976 г. — Джилбър Райл, британски философ (* 1900 г.)
1981 г. — Ануар Садат, президент на Египет, Нобелов лауреат, (покушение) (* 1918 г.)
1989 г. — Бети Дейвис, американска актриса (* 1908 г.)
1992 г. — Денъм Елиът, британски актьор (р. 1922 г.)
1996 г. — Кирил Костов, български флейтист и общественик (* 1924)
1999 г. — Амалия Родригес, португалска изпълнителка на народни песни (* 1920 г.)
2001 г. — Георги Свежин, български поет (* 1922)
2002 г. — Клаус фон Амсберг, принц на Нидерландия и съпруг на кралица Беатрикс Холандска (* 1926 г.)

Празници

България — Ден на архитектите, строителите и зидарите; Св.апостол Тома
Египет — Ден на въоръжените сили
Сирия — Годишнина от Октомврийската освободителна война
Туркменистан — Ден на паметта (ден на народния траур по повод на огромният брой жертви, които държавата дава при земетресението през 1948 г.)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.