Интересни факти от днес, 8 декември

1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън, докато се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио. Ленън почива по-късно в болницата. Убиецът Марк Чапман получава доживотна присъда. Трагичната гибел на Ленън провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

1793 г. в Париж е екзекутирана знаменитата куртизанка графиня дю Бари. Когато е на 19 години Мари-Жана Бекю е забелязана от граф Жан-Батист дю Бари, обеднял благородник от Тулуза, който успял да се ожени за аристократка и да получи графска титла. Той първо превърнал Жана в своя любовница, а след това в луксозна куртизанка под името Мадмоазел Ланж. След няколко години кралят Луи ХV си потърсил нова любовница на мястото на починалата си фаворитка мадам Помпадур и графът успял да му пробута Жана.

Замъкът в Лувсиен, собственост на кралското семейство, е първият скромен подарък на влюбения Луи XV за това, че Жана му върнала жаждата да живее. Кралят я обсипва с подаръци и й дава рента от 300 000 ливри месечно.

Изискванията към кралските любовници по онова време не били много, но се спазвали строго: приличен произход, статут на омъжена дама, сертификат за липса на венерически заболявания. Затова монархът разпорежда да омъжат красавицата за аристократ. Находчивият граф Дюбари извиква от Тулуза малкия си брат и го жени за Жана. На 1 септември 1768 г. тя става графиня Дю Бари, а през април 1769 г. е представена официално в двора.

Развличайки монарха, Жана продължава да получава като награда висока рента, скъпи бижута и имения. Когато в края на април 1774 г. Луи XV получава първите симптоми на едра шарка, той веднага отпраща Жана дю Бари в абатството Пон-о-Дам, за да я предпази. На 12 май 1774 г., когато тялото на монарха е погребано в Сен Дени, 30-годишната Жана Дюбари е изпратена на заточение. Скоро обаче се завръща и се настанява окончателно в замъка си Лувсиен.

При първите вълнения по време на Революцията (1789), Жана поема грижата за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти. Тя укрива в замъка си ранени офицери роялисти, продава част от скъпоценностите си и дава 133 000 ливри на таен фонд, създаден за подготовка на бягството на кралското семейство. Тълпата убива любимия й на път за съда, а мадам Дюбари припада, като вижда как разбесняла се банда размахва главата на херцога.

През 1791 г. бижутата на Жана са откраднати и без да си даде сметка за опасността, тя вдига голям шум, за да ги открие, като предлага обезщетение на онзи, който й ги възстанови. По това време тя пътува многократно до Лондон, като така се набиват на очи солидно й финансово състояние и връзките й с емигрантите. Към тях се прибавят някогашното й положение на кралска фаворитка. Всичко това я прави мишена за републиканците. Жана е обявена за враг на Революцията.

При едно от връщанията й във Франция е арестувана. След продължителен съдебен процес в 9.00 ч. сутринта на 7 декември 1793 г. Жана-Мари Бекю, бивша графиня Дюбари, застава за последен път пред съда в зала на Горната камара. Когато произнасят присъдата: „Виновна по всички обвинения, екзекуцията е утре в 11 часа”, Жана изгубва съзнание.

1854 г. папа Пий IX обявява догмата за непорочното зачатие на Дева Мария. Под непорочно зачатие на Света Богородица католическото вероучение разбира неучастието на Дева Мария в първородния грях още от момента на Нейното зачеване, което е станало по абсолютно естествен път от двама земни родители – Йоаким и Ана.

Към 17 в. вярата в непорочното зачатие се утвърдила на Запад, като започнали да се очертават и контурите на новото догматично определение. Все пак споровете още продължавали и за да ги прекрати папа Павел V през 1617 г. просто забранил публично да се изразява мнение, което противоречи на идеята за непорочното зачатие.

Всички подчертавали необходимостта да бъде провъзгласена новата догма, но наскоро възкачилият се на престола папа Григорий ХV предпочел да не избързва, като твърдо заявил, че Светият Дух още не е открил на Църквата обстоятелствата около тази тайна. В същото време той направил още по-стриктна забраната на папа Павел V, като добавил към нея и забрана за изразяване на частни богословски мнения в писмен вид, които противоречат на идеята за непорочното зачатие.

Най-накрая през 1854 г. след консултации с епископите папа Пий ІХ със специалната була Innefabilis Deus провъзгласил догмата за Непорочното Зачатие на Богородица. Подчертавало се, че Пресветата Дева е непричастна към първородния грях от момента на зачатието, по Божия благодат. През 1858 г. Приснодевата се явила на Св. Бернадета Субиру в Лурд, като се представила като Непорочното Зачатие, което било потвърждение на истинността на папската була за Църквата и за верните. От този момент догмата за Непорочното Зачатие заела категорично място в системата на католическото вероучение.

1914 г. започва войната между Великобритания и Германия за Фолкландските острови. Сражението, в което Британският кралски флот побеждава Имперския германски флот, е част от Първата световна война в Южния Атлантик. Британците, след поражение в битката при Коронел на 1 ноември, изпращат голяма сила, която да проследи и унищожи победната германска крайцерна ескадрила.

Адмирал граф Максимилиан фон Шпее – командващ германската ескадрила от двата бронирани крайцера „Шарнхорст” и „Гнайзенау”, леките крайцери „Нюрнберг”, „Дрезден” и „Лайпциг” и три спомагателни, се опитва да изърши набег над британската снабдителна база в Порт Станли на Фолкландските острови. По-голяма британска ескадрила, състояща се от бойните крайцери „Инвинсибъл” и „Инфлексибъл”, бронираните крайцери „Карнавърн”, „Корнуол” и „Кент” и леките крайцери „Бристъл” и „Глазгоу”, пристига в пристанището едва предишния ден.

Видимостта е в своя максимум, морето е спокойно с лек бриз от северозапад, ярък и слънчев ден. Предните крайцери на германската ескадра са открити отрано и до 9.00 ч. сутринта британските крайцери влизат в остро преследване на петте германски кораба, които бягат в линия един до друг на югоизток. Всички, с изключение на „Дрезден” и спомагателния „Зайдлиц”, са хванати и потопени.

1941 г. след японската атака срещу Пърл Харбър Конгресът на САЩ приема декларация за война с Япония. С унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот японците получават пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се превръща фактически в глобална война.

И въпреки че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония. Недосегаемата американска индустрия започва да бълва огромни количества самолети, танкове, кораби и всякакви видове оръжия. Те са достатъчни не само за голямата американска армия, която скоро ще се разгърне по островите в Тихия океан, в Африка и в Европа.

Преди 7 декември в САЩ цари изолационизъм и почти никой не агитира за включване в поредната европейска война. Любопитен факт е, че военният министър Хенри Стимсън бил подготвил декларация за обявяване на война срещу Япония, Германия и Италия, но в речта си пред Конгреса на 8 декември президентът Рузвелт обявява война единствено на японците. Влизането в конфликта в Европа става малко по-късно, когато на 11 декември Италия обявява война на САЩ и президентът е длъжен да отговори по съответния начин.

1965 г. приключва Втория Ватикански събор. Съборът е свикан по инициатива на папа Йоан XXIII с цел освежаване на католическата църква и папата го открива на 11 октомври 1962 г., а е закрит от папа Павел VI.

Проведени са 7 сесии, от които папа Йоан XXII ръководи само първата, а останалите шест са ръководени от неговия наследник – папа Павел VI. В Събора участват 3058 духовни лица и група експерти. Като слушатели участват и делегати от други некатолически християнски църкви – общо 17 представители на православни и протестантски църкви.

Вторият ватикански събор започва реформа в Католическата църква чрез отварянето й към други религии (екуменичен диалог) и реформа в литургията (служенето й на родни езици). По време на Събора папа Павел VI установява близък контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 г. са отменени взаимните отлъчвания от 1054 г. на Римския папа и Константинополския патриарх.

1974 г. чрез референдум Гърция отхвърля кралската институция и установява парламентарна република. Конституцията е приета на 7 юни 1975 г., влиза в сила от 11 юни 1975 г.

През 1965 г. крал Константинос II разпуска правителството на Георгиос Папандреу-старши, а последвалият период на политически сблъсъци завършва с преврат през 1967 г. и установяването на режим на полковниците до 1974 г. Политически личности са арестувани, хвърлени в затвора и изпратен в изгнание.

Военната хунта премахва Конституцията от 1952 г. както и повечето политически свободи, налага цензура на медиите и премахва политическите партии. Студентски бунтове избухнали през есента на 1973 г., а през юли 1974 г. хунтата подала оставка.

Още на 23 юли 1973 г. в Гърция е проведен референдум за промяна на конституцията, който утвърждава парламентарната република, начело с президент, като форма на управление. През лятото на 1975 г. се провеждат демократични избори, установява се нова конституция и официално се разпуска монархията.

1976 г. американската рок група „Ийгълс” (Eagles) пуска на музикалния пазар албума „Хотел Калифорния”. Групата е сформирана през 1971 г., когато тогавашният мениджър на Линда Ронстат Джон Бойлан измъква Глен Фрай, Бърни Ледън и Ранди Майснър от техните предишни групи. Последните двама са за кратко барабанисти, докато Фрай се обажда на Дон Хенли, когото е срещнал в един нощен клуб – „Трубадур“ в Лос Анджелис. Te акомпанират на Ронщадт на двумесечно турне, след което решават да създадат тяхна собствена група.

С пет №1 сингъла и четири №2 албума „Ийгълс” са сред най-успешно записващите изпълнители на десетилетието. В края на века два от техните албума -„Eagles: Their Greatest Hits 1971-1975” и „Хотел Калифорния”, се нареждат сред най-успешно продаваните албуми според Асоциацията на Американската Звукозаписна Индустрия. Най-продаваният студио-албум „Хотел Калифорния” пък се нарежда на 37-о място в класацията на списание „Ролинг Стоун” „500-те най-велики албума за всички времена”.

1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън, докато се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио. Ленън почива по-късно в болницата. Убиецът Марк Чапман получава доживотна присъда. Трагичната гибел на Ленън провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

Джон напуска Великобритания в началото на 1971 г. и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 г. за притежаване на марихуана.

По-късно е призован да напусне страната. Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 г. и той отлита за Лос Анджелис, където празнува края на войната си с американските имиграционни власти през 1975. Върховният апелативен съд на САЩ отхвърля заповедта за депортиране и Ленън получава зелена карта.

Убиецът му Марк Дейвид Чапман отправя към него пет изстрела с пистолет и търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта” на Селинджър.

На 8 декември Джон Ленън и Йоко Оно имат 30-минутно интервю за радио RKO, проведено между 16.30 и 17.00 ч. Преди това убиецът Марк Дейвид Чапман хваща идола си пред асансьора на Дакота билдинг, където звездната двойка живее в апартамент. Чапман моли музиканта да му даде автограф и подава купената преди два дни плоча на Ленън. Кумирът му я подписва с текста: „Джон Ленън, декември 1980 г.”.

После Джон и съпругата му, придружени от служител на радиото, се качват в автомобил и се отправят за интервюто. Връщат се в 22.48 ч., когато убиецът дебне на улицата пред жилището им. По-късно пред съда портиерът на сградата ще си спомни, че на пейката е седял млад човек, който чете „Спасителят в ръжта” на Дж. Селинджър.

Джон и Йоко слизат от лимузината и се отправят към входа на сградата. Тогава Чапман извиква: „Мистър Джон Ленън!” и от 6 м насочва към музиканта 38-калибров пистолет. Музикантът се затичва към входа, но четири от произведените пет изстрела го застигат фатално. Два куршума попадат в белите му дробове, един – в лявата плешка, и един в гърлото. Нападателят гледа безразлично, хвърля пистолета и невъзмутимо сяда пак на пейката, за да си чете книгата.

Ленън все още е в съзнание на път за болницата, но не стига до нея жив. В клиниката записват часа на смъртта му – 23.07 ч.

1987 г. президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписват във Вашингтон Договор за унищожаване на ядрените ракети с малък и среден обсег на действие. Споразумението има за цел да ликвидира ядрените и конвенционалните наземни балистични ракети с междинен и по-малък обсег, определен в границите между 500 и 5500 км.

1991 г. сложен е краят на СССР. След продължило няколко месеца разпадане, след опити за възстановяване на контрола, неуспял пуч и провъзгласяване на независимост от поредица страни, на 8 декември лидерите на трите републики – Русия, Украйна и Беларус – обявяват, че Съюзът на съветските социалистически републики не съществува.

На 25 декември съветският президент Михаил Горбачов подава оставка и червеното знаме със сърп и чук престава да се вее над Кремъл. Разпадането на комунистическата империя, просъществувала почти 70 година, бележи края на световния ред, основаващ се на противоборството между СССР и САЩ.

Повечето от 15-те съветски републики получават за първи път в историята си независимост и са изправени пред предизвикателството да градят национална идентичност и солидна икономика – цели, които много от тях все още не са постигнали. Русия, на свой ред, страда от загубата на статута си на световна свръхсила.

Краят на СССР не предизвиква грамаден катаклизъм, но годините след това са белязани от упадък на инфраструктурата, обедняване на населението и регионални конфликти, коствали живота на стотици хиляди хора.

С разпадането на Съветския съюз възниква нова организация – Общността на независимите държави (ОНД). В нея на равноправни начала членуват 11 бивши съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан и Украйна. През декември 1993 г. към общността се присъединява Грузия, която обаче на 18 август 2009 г. напуска официално организацията.

2004 г. китаристът на американската група „Пантера” Даймбег Даръл е застрелян на сцената на клуб „Alrosa Villa” в Охайо.

Даръл Ланс Абът формира групата „Пантера” през 1981 г. заедно с брат си – барабаниста Вини Пол. Групата става популярна след излизането на албума „Cowboys from Hell”, който се счита за основоположник на груув метъла.

„Пантера” не развива дейност от 2001 г. и окончателно се разпада през 2003 г. след дългогодишни конфликти с вокалиста Фил Анселмо и неговата пристрастеност към наркотици. Братя Абът решават да основат нова група – Damageplan, която е подобна по стил на „Пантера”. На 10 февруари 2004 г. излиза първият им албум – New Found Power.

На 8 декември 2004 г. Дайбег Даръл е смъртоносно прострелян от фен, минута след като е започнал шоуто с новата си група – Damageplan. Стрелецът е Нейтън Гейл, който улучва Даръл три пъти в главата. Убити са още трима, а ранените са седем. Убиецът е застрелян от полицай, до като презареждал пистолета си.

В България:
1204 г. кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата примас.

След обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Той успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Асен, цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва заговорниците и e коронясан за български цар в началото на 1197 г.

Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години като настоявал за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчитало чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Емерих, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан не върху чужда, а върху собствена земя и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му.

На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската църква. По този начин далновидният Калоян сключва уния и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.

1903 г. в България за първи път денят е честван като празник на Софийски университет и като студентски празник. Това е денят, в който Българската православна църква по стар стил отбелязвала паметта на Светите Седмочисленици и сред тях Свети Климент Охридски (25 ноември по нов стил), считан за един от покровителите на българското висше образование.

Честването на празника започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище, датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.

Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook