Мистерията на Пекинския Човек

Черепът и челюстта на Пекинския човек от 1929 г. Това е реплика на намерените фосили, тъй като автентичните изчезват по време на Втората световна война.

Откритите три зъба, челюст и череп на хоминид са най-силните аргументи в защита на еволюционната теория

Откритията, свързани с Явайския човек и Пилтдаунския човек, не допринесли кой знае колко за изясняването на идеите за човешката еволюция. Фосилите на питекантропус еректус на Дюбоа така и не успели да спечелят пълното признание на академичната общественост, а находките при Пилтдаун само засилили объркването.

В тази ситуация учените с нетърпение очаквали следващото голямо откритие, което (поне такива били надеждите) да осветли еволюционното развитие на хоминидите. Мнозина смятали, че така необходимите находки ще се появят в Китай. Древните китайци наричали фосилите “драконови кости”. И тъй като се смятало, че драконовите кости притежават целебни свойства, китайските аптекари ги стривали на прах и ги използвали за различни лекове и мазила. Тази практика се запазила в течение на векове. От друга страна, китайските магазинчета предоставяли едно необикновено поле на работа за първите западни палеонтолози.

През 1921 г. шведският геолог Гунар Андерсон посетил находището при Чикушан – Хълма на пилешките кости, местност до село Чжоукоудиян, намираща се на 40 км югозападно от Пекин. Той бил придружаван от Ото Здански – австрийски палеонтолог, и от Уолтър М. Грейнджър от американския музей за естествена история. Първите им разкопки не били особено успешни и довели до откриването на няколко сравнително късни фосила.

Дейвидсън Блек – ръководителят на разкопките край Чжоукоудиян.

През 1921 и 1923 г. Зденски провел кратки проучвания, макар и без особено желание и надежди. Той открил следи от ранен човешки предтеча – два зъба, които с колебания отнесъл към ранния плейстоцен. Зъбите – долен премолар (предкътник) и горен молар (кътник) – били опаковани заедно с други фосили и били изпратени към Швеция за допълнително проучване. През 1923 г., вече в Швеция, Здански публикувал статия върху проучванията си в Китай, в която пропуснал да спомене зъбите.

До 1926 г. нещата останали на това ниво. В тази година престолонаследникът на Швеция, който освен това бил председател на Шведския комитет за проучване на Китай и покровител на палеонтоложките изследвания, запланувал посещение в Пекин. Професор Уиман от университета в Упсала попитал бившия си студент Зденски дали е намерил нещо интересно, което да може да бъде показано на принца. Зденски му изпратил доклад и снимки на зъбите, открити при Чжоукоудиян. Докладът бил показан на Гунар Андерсон на една среща в Пекин, на която присъствал и престолонаследникът. Когато видял зъбите, Андерсон заявил: “Това е човекът, чието откриване предсказах.”

Имало още един човек, който смята, че откритите от Здански зъби са очевидно доказателство за съществуването на изкопаем човек. Това бил канадският лекар Дейвидсън Блек, който временно пребивавал в Пекин.

През 1926 г. Блек присъствал на срещата, на която Гунар Андерсон представил на шведския престолонаследник доклада за зъбите, открити от Здански при Чжоукоудиян през 1923 г. Блек бил страшно развълнуван от откритието и приел предложението на Андерсон, който искал по-нататъшните проучвания на обекта да се извършват съвместно от Китайския геологически институт и катедрата на Блек в Обединеното медицинско училище в Пекин, което било спонсорирано от фондацията “Рокфелер”. Един от представителите на Китайския геологически институт – д-р Амадеус Грабау – кръстил търсения хоминид Пекински човек. Блек поискал средства от фондацията “Рокфелер” и за негово огромно удоволствие получил солидна сума.

Пей Уенджонг – китайският антрополог и археолог, който открива първия череп на Пекинския човек на 1 декември 1929 г.

Разкопките при Чжоукоудиян започнали през пролетта на 1927 г. в разгара на гражданската война в Китай. През първите няколко месеца на усърдна работа не били открити никакви останки от хоминиди. В последния момент, когато започнали студените есенни дъждове, отбелязващи края на първия работен сезон, бил намерен един-единствен зъб. Въз основа на тази находка и на двата зъба, открити от Здански (по това време вече във владение на Блек), Блек решил да обяви откриването на нов вид фосилен хоминид. Той го кръстил Синантроп – Китайски човек.

Блек бил нетърпелив да покаже откритието си на света. Докато пътувал с новонамерения зъб обаче, той открил, че не всички са толкова ентусиазирани от Синантропа. Например през 1928 г. на годишната среща на Американската асоциация на анатомите някои от членовете го критикували за това, че предлага нов вид, основавайки се на толкова оскъдни данни.

Блек продължил обиколките си, показал зъба на Алес Хръдлика в САЩ и после се отправил към Англия, където се срещнал със сър Артър Кейт и сър Артър Смит Удуърд. Докато бил в Британския музей, били направени отливки на зъба, които трябвало да бъдат разпратени на други изследователи. Подобна пропаганда била необходима, за да привлече вниманието на научната общественост към откритието. Политическите умения били важни дори и за един учен.

След като се върнал в Китай, Блек продължил да следи отблизо разкопките при Чжоукоудиян. В продължение на месеци нямало никакви резултати. На 5 декември 1928 г. обаче Блек написал на Кейт следното: “Изглежда, че в последните няколко дена на всеки сезон има някаква магия. И този път, два дена преди приключването на работата открихме дясната половина от долна челюст на Синантропа, на която все още имаше запазени in sito три молара (кътника).”

На 1 декември 1929 г., отново в самия край на сезона, китайският учен Пей Уенджонг направил историческо откритие. По-късно Пей ще напише следното: “Натъкнах се на почти цял череп на Синантроп. Той беше отчасти в меки пясъци и отчасти в твърдата материкова скала, така че успях да го извадя сравнително лесно.” След това Пей пропътувал на мотоциклета си 40-те километра до неозойската изследователска лаборатория, където показал черепа на Блек.

Бюст реконструкция, който показва как най-вероятно е изглеждал Пекинският човек, смятан днес безпрекословно за пряк предшественик на съвременния човек.

Находката направила от Блейк медийна сензация. През септември 1930 г. в Пекин пристигнал сър Графтън Елиът Смит; целта му била да разгледа мястото на откритието и да проучи фосилите. По време на престоя на Смит Блек го инструктирал за едно светкавично пропагандно пътуване в Америка, което да представи Пекинския човек. След това Смит си заминал и очевидно добре се справил със задачата. През декември Блек написал едно изключително чистосърдечно писмо на Хенри Хъфтън (директор на Пекинското медицинско училище), който по това време си почивал в САЩ: “Ако се изчервявах всеки път, когато се сетя за хладнокръвната рекламна кампания, която аз замислих, а Графтън Елиът Смит изпълни, щях да съм постоянно морав.”

Пекинският човек се явил точно навреме за защитниците на човешката еволюция. Няколко години по-рано се състоял един от най-прочутите съдебни процеси в световната история: един съд в Тенеси признал Джон Т. Скоупс за виновен в това, че преподавал еволюцията, което било в разрез със законите на щата. Учените искали страшна разплата. Поради това всеки нов факт в подкрепа на човешката еволюция бил добре дошъл. Малко след въпросното дело се случил епизодът с хесперопитека – много “рекламиран” праисторически първобитен човек, измислен от палеоантрополозите само въз основа на един зъб от Небраска. За срам на учените, подкрепили съществуването на този “човешки предшественик”, човекоподобният зъб се оказал всъщност от изкопаемо прасе.

Междувременно постоянните съмнения и нестихващите спорове около питекантропус еректус на Йожен Дюбоа също трябвало да намерят решение. Накратко – вярващите в еволюционните идеи учени, борещи се срещу външните заплахи и вътрешното разцепление, имали огромна нужда от едно добро откритие, което да заздрави каузата им – Пекинският човек.

инфо: novinar.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook