Интересни факти от днес, 13 май

1981 г. Мехмед Али Агджа извършва атентат срещу папа Йоан Павел II на площад „Свети Петър” в Рим. Покушението се разиграва на площад „Свети Петър” пред 10 000 души, които чакат благословията на Папата.

1501 г. Америко Веспучи започва своето плаване на запад и установява, че Христофор Колумб е открил новия континент Америка. Италианският търговец и картограф е участник в първата испанска (1499-1500) и първата португалска (1501-1502) експедиция край бреговете на Южна Америка. Той пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част от Азия.

Никой не предполагал, че Америго ще стане известен мореплавател и картограф. Започнал работа в банката на Медичите, отначало като писар, а след това като счетоводител. Вече е на близо 40 години, когато през 1493 г. съдбата го изпратила в Севиля, където извършил ревизия на клона на банката на Медичите. През с.г. Веспучи се среща с Христофор Колумб и участва в подготовката на втората му експедиция.

През 1499-1500 г. Веспучи взима участие като щурман в експедицията на Алонсо де Охеда към Южна Америка или, както я наричат Нова Индия. Флотилията от два кораба минава през протоците между континента и остров Тринидад. Завива на югоизток, открива крайбрежието между устията на Ориноко и Амазонка, след което се връща обратно и са открити делтата на Ориноко и остров Кюрасао. Откритото крайбрежие Алонсо де Охеда нарича Венецуела и колкото и да е странно, вече възрастния банков служител се оказва превъзходен щурман, а към края на плаването и опитен моряк.

През 1501 г. португалския крал Мануел І решава да изпрати нова експедиция към току-що откритата нова земя Бразилия, сеща се за отлично справилия се щурман и го назначава за ръководител на новата експедиция. През 1501-1502 г. Веспучи открива брега на Бразилия, включително залива Гуанабара. Преди това в Атлантическия океан вторично открива остров Фернанду ди Нороня, а на обратния път открива остров Триндади.

През 1502 г. Америко Веспучи се връща в Лисабон като откривател на Новия свят. След това Веспучи извършва още едно плаване до Новия свят, или както той го нарича материк, по време на което не прави никакви открития, но краля остава доволен и го назначава за главен кормчия на Португалия.

Любопитен факт е, че въпреки, че Хpистофор Колумб открива Америка, континентът носи името на флорентинеца Америго Веспучи. През 1507 г. лотаринският учен Мартин Валдземюлер в своя труд „Въведение в космографията” предлага теорията, че Веспучи е открил четвъртия свят. Преди него древните познавали само Европа, Азия и Африка. Валдземюлер кръщава този континент Америка, на името на пътешественика.

През 1538 г. на картата на Меркатор това название обхваща и територията на Северна Америка. По това време откритите земи от Христофор Колумб били считани за Западна Индия.

1637 г. появява се съвременният кухненски нож. Според легендата, за да предотврати навика на своите гости да чоплят зъбите си с върха на камите си, с които се хранят, кардинал Ришельо издава заповед, с която постановява всички прибори за рязане по масата да са със закръглен връх. Ражда се съвременният кухненски нож.

Преди внезапното вдъхновение да удари кардинала, хранещите се по принцип са използвали ками, за да разрязват залците си. Впоследствие са поемали с ръка или чрез лъжица. Да, вилицата е съществувала още от библейски времена. Въпреки нейната практичност обаче, до 17 в. тя се е срещала сравнително рядко на запад дори и сред френските кралски особи, на които Ришельо е служил безусловно.
За отрицателно време всички полудяват по новите ножове и се сдобиват с тях.

Този тип острие става общоприето в цяла франция след като Луи XIV (който, подобно на повечето крале си е имал свои причини да не иска ножове с големи остриета да се размотават на масата край него) ги постановява с декрет като универсални.

Кардинал Ришельо е бил много повече от обикновен ножар. Той често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции.

Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия.

1787 г. 11 кораба със затворници напускат английското пристанище Портсмът и основат каторжническа колония в Австралия. Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си, след като САЩ обявяват независимостта си, и затова решава да изпраща осъдените в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г.

Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободни заселници и бивши затворници основали шест колонии – Нов Южен Уелс през 1786 г., Тасмания през 1825 г., Западна Австралия през 1829 г., Южна Австралия през 1834 г., Виктория през 1851 г. и Куинсланд през 1859 г.

Шестте колонии стават  щати и през 1901 г. се обединяват в Австралийски съюз с конституция, която събира Британските парламентарни и Американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост.

1846 г. САЩ обявява война на Мексико. Военният конфликт, който в Мексико наричат и „Северноамериканската интервенция”, завършва през 1848 г.

Войната е резултат от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като САЩ присъединяват Тексас. Мексико отказват да признаят този щат и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна провинция.

До Мексиканско-американската война земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други стоки. Всички тези територии преди войната били суверенни територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди това част от испанската колония – Нова Испания.

В годините след откупуването на Луизиана от САЩ, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част от испанските територии и част от територията на американското правителство. Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е преустановено. Новите заселници и Мексиканското правителство имат сложни отношения, най-вече поради факта, че Мексико е католическа държава а преобладаващата част от преселниците са протестанти.

Когато Мексико отменя робовладелството, множество емигранти от САЩ отказват да приемат този закон. Преселниците започват да изказват недоволство от ограничителните политически и икономически решения на правителството на Мексико, което води до „Тексаската революция”.

Новото мексиканско правителство, обезкървено от „Мексиканската революция”, започва да се затруднява в управлението на разположените на стотици мили северни територии.

Главните причини за войната са Тексаската революция, политическата нестабилност в Мексико и невъзможността на Мексико да управлява своите далечни провинции след Мексиканската война за независимост. Населението на Тексас приветства тази война. В Мексико приемат войната като битка за националната гордост.

В съобщение от 11 май 1846 г., Конгресът на САЩ заявява: „Мексико нахлу на наша територия, проливайки американска кръв, на американска земя”. Обединено заседание на Конгреса, представляващо мнозинство одобрява обявяването на война на Мексико. Демократите единодушно подкрепят войната. 67 члена на партията на Вигите гласуват против. Въпреки нежеланието на част от членовете на конгреса, САЩ обявяват война на Мексико на 13 май 1846 г. От своя страна Мексико обявява война на САЩ на 23 май.

Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно Горна Калифорния и Ню Мексико, земите на днешните щати – Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта. Американските политици провеждат няколко години спор за робовладетелството в новите територии. Накрая решават с „Компромис от 1850 г.”, само щатът Калифорния да бъде свободен от робовладелство.

1848 г. за първи път е изпълнен Химнът на Финландия. „Нашата родина” е фактическият национален химн на Финландия.

Композиран е от немския имигрант Фредрик Пасиус, а автор на текста е шведскиговорещият финландец Юхан Лудвиг Рунеберг. Любопитен факт е, че в оригиналния текст на шведски, авторът няма предвид точно определена държава, а просто страна на север, докато в този на фински изрично се споменава името на Финландия.

Част от финландците са на мнение, че този химн трябва да бъде заменен от химна „Финландия”, създаден от Ян Сибелиус, тъй като мелодията на Пасиус се използва и за естонския химн „Mu isamaa”, който има и подобен текст.

Други твърдят, че е заради произхода на Пасиус и Рунеберг, макар че самият Сибелиус е шведскиговорещ финландец, или заради факта, че при писането Пасиус не е осъзнавал значението, което това произведение е щяло да има в бъдеще.

1888 г. в Бразилия с подписването на т.нар. „Златен закон” е отменено робството.Денят на подписването му се чества и като Ден на мулата.

Законът (Декрет № 3353 със силата на закон) е съставен от министъра на земеделието Антониу да Силва Праду и е подписан от принцеса Изабела, изпълняваща функциите на регент по време на отсъствието на баща ѝ император Педро II, който е на пътешествие в Европа. Декретът е съставен на 7 май 1888 г., но умишлено е подписан шест дни по-късно, за да съвпадне датата на подписването му с рождения ден на португалския император Жуау VI – прадядо на Изабела и баща на първия бразилски император Педро I.

Декретът съдържа само два члена: чл.1 От датата на подписването на този декрет робството в Бразилия се премахва; и чл.2 Всички разпоредби, гласящи противното, са невалидни.

„Златният закон” е предхождан от редица други разпоредби, касаещи робството в Бразилия. Има и натиск от Великобритания, която след премахването на търговията с роби започва да притиска останалите държави да сторят същото, за да запази конкурентоспособността на стоките от колониите си. Още през 1850 г. е приет Законът на Еузебио де Кейрош, който официално забранява търговията с роби, през 1871 г. – Законът Вентре либре, който дава свобода на децата на робите (но не и на родителите им), а през 1885 г. е приет Законът за 60-годишните, който освобождава всички роби над 60-годишна възраст.

Любопитен факт е, че с приемането на „Златния закон” Бразилия става последната държава в Западното полукълбо, отменила робството.

1909 г. за първи път е проведена колоездачната обиколка на Италия. Джирото е вдъхновено от Обиколката на Франция. Обиколката е етапно състезание което продължава три седмици и започва през май или в началото на юни. Първият победител е Луиджи Гана.

Любопитен факт е, че докато водачът в общото класиране в Обиколката на Франция получава жълта фланелка (от жълтите страници на „Л’ото”), то в Обиколката на Италия получава розова фланелка (от „Газета дело спорт”). Най-добрият катерач получава зелена фланелка, водачът в класирането за спринтьори – цикламена фланелка, а представящият се млад колоездач – бяла фланелка.

1912 г. във Великобритания са създадени Кралски Въздушни корпуси. Те са част от военновъздушните сили на Великобритания и част от британските въоръжени сили.

Кралските ВВС са най-старите ВВС, независими от контрола на сухопътните или морските сили. Те са основани на 1 април 1918 г., по време на Първата световна война, като обединение на кралските въздушни корпуси и кралските въздухоплавателни служби. След войната броят на техните членове са намалени значително и междувоенните години са относителни спокойни за тях, с изключение на някои действия, проведени в райони на Британската империя.

Кралските ВВС претърпяват бързо разрастване преди и по време на Втората световна война. Под въздушнотренировъчния план на Британската общност от декември 1939 г., въздушните сили на Британската общност тренират и формират ескадрили за служба с формациите на кралските ВВС. Много индивидуални лични състави от тези страни и изгнаници от окупирана Европа постъпват на служба.

По време на битката за Британия през Втората световна война през 1940 г., доблестната защита от страна на кралските ВВС в небесата над Британия срещу германските „Луфтвафе” осуетява плановете на Хитлер за настъпление към Британските острови, като подбужда тогавашния министър-председател Уинстън Чърчил да каже в Камарата на Общините на 20 август: „Никога толкова много не са били задължени на толкова малко”.

1917 г. три селски деца виждат обявлението на Света Дева Мария край Фатима в Португалия. Историята разказва, че в малкото португалско градче Божията майка се явила пред овчарчетата, за да им разкрие важни пророчества, които светът трябва да чуе.

Според легендата Лусия, е десетгодишна, а братовчедите и Жасинта и Франсишку, са съответно на девет и на седем, когато Дева Мария им се явява за пръв път близо до местността Кова да Ирия. Необичайното събитие се случва на 13 май 1917 г. и след това Светата майка се явява пред трите деца на тази дата всеки месец до 13 октомври. Няколко години по-късно Жасинта и Франсишку умират при грипна пандемия, а Лусия става монахиня. Четири десетилетия по-късно явяванията на Дева Мария са признати от Ватикана като Чудесата от Фатима, а градът се е превърнал в едно от най-светите места за поклонение.

Дева Мария разкрила на пастирчетата пророчества за ключови събития на 20 в., сред които краят на Първата световна война, началото на Втората световна, възникването и падането на комунизма. Казват, че една от неразкритите допреди 7 години тайни е била свързана с предсказанието за опита за покушение срещу папа Йоан-Павел Втори, което се случва отново на 13 май, само че през 1981 г.

Днес Фатима представлява огромен площад, застлан с мраморни плочи. В дните на поклонение картината е неописуема и просто трябва да се преживее. Тогава към „същинското” светилище в редица един след друг по пътеката към олтара се придвижват хора – по колене, привели глави, задължително със свещ в ръка. Службите обичайно са в неделя, но през седмицата също има посетители на святото място. Част от тях са туристи, дошли да видят култовото светилище, други – да се помолят… И едните, и другите задължително палят поне по една свещ.

1958 г. Георг де Местрал регистрира текстилната лепенката „велкро”. На 13 май 1958 г. швейцарският електроинженер Жорж де Местрал регистрира търговска марка за изработената от него закопчалка-лепенка Velcrо – името идва от френските думи velours (кадифе) и crochet (кукичка).

Лепенката така се нарича и сега в някои западноевропейски страни.На английски в употреба е въведено наименованието hooks & loops (кукички и примки). Но във Великобритания също се ползва известният бренд Velcro, който не само е търговска марка, но вече е нарицателно име.

Жорж де Местрал измисля лепенката още през 1948 г. Идеята му идва, когато разхожда кучето си в Алпите и то се набутва в гъсти репеи.

Текстилната лепенка се състои от два слоя материали: първият слой е покрит с малки синтетични кукички, а вторият е покрит с фини примки. Когато се притиснат, кукичките се зацепват в примките.

От идеята до промишленото производство изминават 10 годин. Първите модели са на памучна основа, но бързо се износват. Тогава де Местрал прави опити с новото влакно найлон, а по-късно за тъканата основа използва полиестер.

Годините текат, докато швейцарецът открие как да направи кукичките – найлонът е обработван с гореща инфрачервена светлина. Проблеми създават и далеч по-фините примки.

Сега тези лепенки се използват извънредно много – прости и безопасни, не изискват специални грижи. При дрехите и обувките „лепенките” заменят копчета, ципове и други закопчалки. С тях при военните униформи се закрепват опознавателни знаци.

Патентът на Местрал изтича през 1978 г., но остава регистрираната търговска марка Velcro в много страни. Днес има голям наплив на имитации от Тайван, Китай и Южна Корея, като марката е предмет на повече от 300 регистрации в над 159 страни в света.

1981 г. Мехмед Али Агджа извършва атентат срещу папа Йоан Павел II на площад „Свети Петър” в Рим. Покушението се разиграва на площад „Свети Петър” пред 10 000 души, които чакат благословията на светия отец.

Откритият автомобил на Йоан Павел II пъпли бавно сред множеството. В един момент проехтяват изстрели. Според полицията те са били четири, два улучват главата на римокатолическата църква, а другите попадат в туристки от САЩ и Ямайка.

Папата пада в ръцете на сътрудниците си, охраната на Ватикана скача в колата и я откарва през тълпата до изход, където има паркирана линейка. Паниката на „Свети Петър” е огромна. Високоговорителят разнася едно и също съобщение на италиански, английски, френски и китайски език: „Светият отец беше ранен. Да се помолим за бързото му възстановяване”.

През цялото време до откарването му в операционната зала Йоан Павел II не губи съзнание и смята нападението за дело на повече от един човек. Лекарите установяват, че двата куршума са засегнали коремната област, дясната ръка и лявата му длан. Операцията по изваждането им трае 5 часа и 25 минути.
Разследването установява, че килърът е стрелял с 9-милиметров пистолет „Браунинг” Секунди след изстрелите хората около него избиват оръжието от ръката му. Богомолците са готови да линчуват до смърт атентатора, но полицията го спасява от гнева им.

По-късно задържаният е идентифициран като Мехмед Али Агджа. По онова време той е на 23 години, член на „Сивите вълци”. Според свидетели още един мъж (тъмнокос и мургав, с чанта) е бил забелязан да бяга от местопрестъплението. Полицаите обаче са убедени, че Агджа е действал сам. В джоба му са намерени бележки, изписани на турски език, една от които гласи: „Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан”.

На процеса терористът съобщава за връзка с българските тайни служби. Световните медии веднага лансират темата и тя става известна като „българската следа”. Заради показанията на Агджа е задържан служителят от представителството на БГА „Балкан” в Рим Сергей Антонов.

Цялата българска общественост застава зад каузата за невинността на Антонов. Той е оправдан „поради недостиг на доказателства” от римския съд едва през 1986 г. При посещението си у нас през 2002 г. папа Йоан Павел II уверява президента Георги Първанов, че никога не е вярвал България да е била замесена.

Две години след атентата светият отец посети Агджа в затвора и му даде прошка. Никога обаче не се срещна със Сергей Антонов. Йоан Павел Втори си отиде от този свят на 2 април 2005 г.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook