Отхвърлените хипотези за нашия свят

Всички знаем, че тайните на Вселената са безгранични, но продължаваме да се опитваме да ги разгадаем. Постоянно възникват нови теории, а старите се развиват, изчезват или се променят до неузнаваемост.

Такова е естественото развитие на науката, в основата на която лежи включително умението да се признават собствените грешки.

Древните заблуди, от рода на това, че Слънцето се върти около Земята, или по-съвременните – например, че Венера е покрита със зеленина и е годна за живот – са били опровергани с развитието на астрономията и космонавтиката.

Какви още известни научни хипотези са се оказали грешни?

Планетата Вулкан. Френският астроном от XIX век Юрбен Льоверие никак не можел да обясни странната орбита на Меркурий и направил предположение, че редом до Слънцето се е намирала още една планета – Вулкан. Били публикувани дори няколко съобщения за наблюденията на загадъчната планета, но всички те си противоречали взаимно. През ХХ век теорията на относителността разсеяла тайната за орбитата на Меркурий, а заедно с нея – и теорията за планетата Вулкан.

Самозараждането е хипотеза, в която са вярвали в продължение на хилядолетия. Имайки предвид появата на живите организми не от други организми, яйца или семена, а от неживата среда. Дори Аристотел смятал, че ларвите на мухите се самозараждат на групи в животните. И макар, че въпросът за зараждането на живота на Земята все още да е отворен, основно тази теория е опровергана.

Разширяващата се Земя – учудващо популярна идея, съществувала чак до средата на ХХ век. Смятало се, че движението на континентите е протичало поради това, че Земята постепенно увеличава обема си. Тази хипотеза сериозно била разглеждана от Чарлз Дарвин. Изучаването на тектонските плочи през 60-те години и по-късно доказало, че Земята не е променяла размерите си поне 400 милиона години.

Флогистон – хипотетичен елемент, изпълващ всички горещи вещества. Химиците от XVII век смятали, че именно той осигурява горенето, а също отговаря за разнообразните процеси в металите, например за образуването на ръжда. Теорията за флогистона била изместена от кислородната теория през XVIII век.

Марсианските канали. През 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарели обявил, че е успял да разгледа на Марс загадъчни прави линии, и ги нарекъл „канали“. По-късно била формулирана теорията, че каналите имат изкуствен произход и се използват от марсианците за оросяване на планетата. През ХХ век хипотезата била опровергана – линиите се оказали оптична илюзия.

Етер – загадъчна среда, в чието съществуване вярвали много учени, например Аристотел, Рене Декарт и Томас Юнг. Те приемали етера различно – като аналог на вакуума, първородно вещество или „транспорт“ за светлината. Тези теории били изключително популярни, но след продължителни изследвания са получили опровержение. Менделеев обаче въвежда нулева група в своята таблица от 1905 година и прави опит за обяснение на световния етер.

Tabula rasa – теория за това, че човек се ражда буквално „чист лист“, без каквото и да било умствено и сетивно съдържание и ги получава по време на израстването. Формулирана е от Аристотел и била широко разпространена чак до края на ХХ век. Дори дълбокото изучаване на генетичните механизми и предаването на наследствени черти не успели окончателно да убедят привържениците на тази хипотеза в нейната грешност.

Френология – една от първите и най-известни псевдонауки за определяне на умствените качества на човека по формата на черепа и размера на мозъка. Френолозите твърдели, че колкото по-голям е човешкият мозък, толкова повече информация може да съхранява той. По-нататъшното развитие на неврофизиологията опровергало идеите на френологията.

Статичната Вселена. Айнщайн безспорно е един от най-великите учени в историята на човечеството, но и на него му се случвало да греши. Той смятал, че Вселената е неподвижна, размерът ѝ остава неизменен и го сдържа мощно антигравитационно поле. След продължителен спор с Айнщайн тази хипотеза опровергал руският математик Александър Фридман.

Студен ядрен синтез – Свещеният граал на химиците, теория за осъществяването на ядрен синтез без свръхвисоки температури. През 1989 г. Мартин Флайшман и Стенли Понс заявили, че са провели успешно студен ядрен синтез, но никой не успял да повтори техния експеримент. И до днес ядреният синтез не е получил убедителни потвърждения, макар руският учен Александър Пархомов да заяви, че е успял да повтори експеримента на Андреа Роси.

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

КОЙ И ЗАЩО Е ПРЕМАХНАЛ ЕТЕРА ОТ ТАБЛИЦАТА НА МЕНДЕЛЕЕВ?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook