Интересни факти от днес, 27 октомври

1934 г. върху площ 6410 хектара в най-високите части на планината е обявен Национален парк „Витоша”. Териториите са били отчуждени от собствениците им и заплатени със златни български левове от Държавното съкровище. Снимка: stara-sofia.com

97 г. римският император Марк Кокцей Нерва осиновява Траян, обявявайки го за свой приемник, с което започва периодът на осиновените императори на Рим.

Марк Кокцей Нерва е император на Древен Рим от 18 септември 96 г. до 27 януари 98 г. Нерва условно се приема за основател на династията на Антонините, или адоптираните императори. Той е първият от поредицата на „Петимата добри императори”.

Произхождащ от италийската аристокрация, Нерва следва кариерата на юрист и дипломат, вместо на администратор или военен. Предците на Нерва са били приближени на императорите, а самият той е политически съветник на Нерон и участва в разкриването на заговора срещу него през 65 г. Нерва е лоялен на Флавиевата династия, ползва се с императорското благоразположение и получава трикратно пост на консул.

След заговора за убийството на тираничня Домициан, Сенатът избира за император Нерва, който е един от най-възрастните и авторитетни сенатори. Възкачването му довежда легионите до ръба на бунта, отчасти и заради низвергването на Домициан. Тъй като е цивилен (по професия адвокат) Нерва няма връзки и подкрепа сред военните кръгове, поради което скоро решава да осинови наместника на Горна Германия, популярният пълководец Марк Улпий Траян, обявен за наследник на властта. През втората година, в която Нерва е император, той управлява заедно с Траян, а след неговата смърт Траян става император.

През краткото си управление Нерва успява да съчетае две противоположни дотогава неща – властта на императорския принципат и личната свобода на гражданите. Новият принцепс спира гоненията и репресиите провеждани от неговия предшественик. Обявява амнистия на осъдените по политически причини, забранява доносите, възвръща авторитета на Сената. Прекратени са гоненията на юдеи и християни.

1275 г. основан е холандският град Амстердам. Градът заема северната част на Рандстад и е шестият по големина метрополен район в Европа с общо население над 6,5 млн. души.

Днешното име на града идва от Амстелердам, което означава „бент на Амстел”, реката, преминаваща през града. В началото на 20 в. са намерени останки от онзи бент на сегашния площад Дам (площад), между Националния монумент и сградата на универсалния магазин „Бейенкорф”.

Най-старото споменаване на Амстердам е в документ от 27 октомври 1275 г., в който граф Флорис V освобождава жителите от пътни такси. Има несигурност относно точната дата, на която Амстердам получава статут на град, но според едно от предположенията утрехтският епископ Ги ван Авен дава статут на град на селището през 1306 г.

Скоро след това е въведен акциз върху бирата. Контактите по търговията с бира с Хамбург дават начален тласък за търговията с района на Балтийско море, поставило началото на утвърждаването на Амстердам като търговски град. Градът възникнал като малко рибарско селце в края на 12 в. в резултат на развитието на търговията през Нидерландския златен век Амстердам се превръща в едно от най-големите пристанища в света. По това време градът е водещ център в областта на финансите и търговията и обработката на диаманти.

В началото на Осемдесетгодишната война Амстердам остава лоялен към Испания, но накрая през 1578 г. се присъединява към бунтовниците, главно поради търговски интерес. След завземането на Антверпен от испанците през 1585 г. много граждани на Антверпен заедно с търговската си мрежа пристигат в Амстердам. Идването им, както и идването на португалските евреи, има голяма роля за идването на Златния век за Амстердам и Нидерландия.

Любопитен факт е, че през 1667 г. Амстердам става третият град в света, след Париж и Лил, в който е въведено уличното осветление.

1873 г. подадена е заявка за патентоване на съвременната бодлива тел. Заявката подал Джозеф Глидден – американски фермер от Илинойс.

Пак през 1873 г. друг фермер от Илинойс Хенри Роуз измислил нова ограда за домашния добитък – телена ограда, към която са прикрепени дъсчици с парчета заострена тел. Той патентова изобретението си през май с.г. и го демонстрирал през лятото на селскостопанска изложба в град Де Калб в Илинойс. Това подтикнало Исак Елвуд, Джозеф Глидден и Джейкъб Хейша да поработят над усъвършенстване на конструкцията.

Елвуд патентовал нов тип бодлива тел през февруари 1874 г., но самият той признал, че проектът на Глидден е по-добър от неговия. Глидден намотавал шиповете около проводника, а за да не се преместват настрани, ги обмотавал с друг проводник.

Елвуд купил половината от правата на изобретението на Глидден през юли 1874 г. След като патентът излязъл на 24 ноември, те заедно основали I.L. Ellwood Manufacturing Company. Отначало започнали производството на бодлива тел в задния двор на магазинче за железария на Елвуд. Бизнесът им обаче започнал бързо да се развива. През 1876 г. Глидден продал своята половина от патента на компанията на компанията „Уошбърн и Моен” от Масачузетс.

Изобретението получило широко приложение и още към 1880 г. революционно изменило живота в просторите на Великите равнини на САЩ. Благодарение на него животновъдството в Щатите получило значителен тласък. Нескъпи огради от бодлива тел позволили на фермерите да отглеждат добитък без каубои, а собствениците на ранчо лесно да предпазват своите посеви от животни, скитащи по техните земи.

1904 г. открита е първата секция на Нюйоркското метро, която свързва общината на Ню Йорк и Харлем.

Нюйоркското метро е най-голямата метро система в САЩ и една от най-големите обществени транспортни системи в света. Има 468 метростанции с обща дължина на линиите от 1355 км.

1934 г. върху площ 6410 хектара в най-високите части на планината е обявен Национален парк „Витоша”. Териториите са били отчуждени от собствениците им и заплатени със златни български левове от Държавното съкровище.

Витоша е първият парк в България и на Балканите, и е сред най-старите в Европа. Заедно с обявяването на парка за защитена територия е създаден и резерватът „Бистришко бранище”. Днес площта на парка е 27 079 хектара и той е прекатегоризиран в „природен”. В парка е и природната забележителност Духлата – най-дългата пещера в България.

От Витоша води началото си организираното туристическо движение в България. През 1901 г. е поставена и първата туристическа маркировка. През парка преминава европейският туристически маршрут „Е-4”, свързващ Пиренеите с Алпите, Рила и Пелопонес.

1961 г. НАСА изстрелва ракетата „Сатурн I” – първият космически апарат на САЩ, предназначен за извеждане на товари в околоземна орбита. Първоначално била планирана като универсална военна ракета.

Осъществени са обаче само десет старта. Заменена е с ракетата-носител „Сатурн IB”, която има същата първа степен, а втората е увеличена повече от два пъти заради използвания нов – по-мощен двигател J-2.

1962 г. над Куба съветска ракета сваля шпионски U-2 и загива пилотът. Инцидентът над кубинския град Бан се случва по време на Карибската криза. Пилотът Рудолф Андерсън-младши загива. Той е първият човек, получил Кръста на Военновъздушните сили на САЩ.

На 20 май 1962 г. съветският лидер Никита Хрушчов, веднага след завръщането си от България, излага в тесен кръг предложение да изпълнят молбата на Фидел Кастро за увеличаване на съветското военно присъствие в Куба, като разположат на острова ядрено оръжие. На следващия ден въпросът е обсъден в Съвета по отбрана. Целта всъщност е да се отговори на американското предизвикателство с инсталиране на територията на Турция още през 1961 г. американски ракети PGM-19 „Юпитер”.

През юни Генералният щаб разработва план за операция „Анадырь”. За прехвърлянето на войските и техниката са определени 85 кораба. Първият от тях пристига в Куба на 8 август. Съветският Генерален щаб обаче си дава сметка, че над Куба редовно прелитат разузнавателни самолети U-2 и ракетите няма да останат в тайна, затова изпраща и зенитно-ракетни комплекси С-75 „Двина”, с които на 1 май 1960 г. е свален шпионски самолет над СССР.

Самолет U-2 още в края на август фотографира позиции за зенитните ракети и на 4 септември Кенеди заявява в Конгреса, че в Куба няма „настъпателни ракети”. До тогава шпионските самолети изпълняват по два полета месечно. Кенеди ги прекратява от 5 септември до 14 октомври заради опасения, че сваляне на един U-2 може да ескалира конфликта.

На 14 октомври в 3.00 ч. след полунощ от авиобаза „Едуардс” в Калифорния излита майор Ричард Хейзер. Полетът до Мексиканския залив му отнема пет часа. Час след изгрева той достига Куба, заобикаля я от запад и я пресича от юг на север. След като каца в САЩ, аналитиците на ЦРУ откриват на фотолентата съветски балистични ракети със средна далечина Р-12.

Последващ полет на 19 октомври прави явни нови ракетни позиции, ескадрила бомбардировачи Ил-28 и насочен към Флорида дивизион крилати ракети.

Снимките са представени на Кенеди на следващия ден. Експертите му предлагат ракетите да бъдат унищожени с прецизни удари, да започне пълномащабна военна операция на Острова или да предприеме морска блокада. Кенеди се спира на морската блокада с радиус 926 км и заповядва полетите на U-2 от два месечно да се увеличат до шест на ден.

Блокадата влиза в сила на 24 октомври, когато 30 кораба, включително „Александровск” с ядрените бойни глави и четири кораба с ракетите Р-14, пристигат в Куба. Съпровождат ги под вода четири дизелови подводници. Едновременно с това Кенеди издава заповед за повишаване на бойната готовност на въоръжените сили на САЩ до степен DEFCON-2 – първата и единствената в историята на САЩ.

На 27 октомври 35-годишният майор Рудолф Андерсън излита на U-2A от авиобаза „МакКой” в Орландо, Флорида. Той бил е информиран за наличието на съветските зенитни ракети.

В един от зенитноракетните дивизиони е получено съобщение за засечен разузнавателен U-2 да лети към американската база Гуантанамо. Началник-щабът на дивизиона капитан Антонец звъни в щаба на командващия съветските войски в Куба ген. Иса Плиев за инструкции, но не го намира там.

След няколко минути Антонец отново звъни в щаба, но никой не вдига слушалката. Когато U-2 вече е над Куба, Гарбуз сам притичва до щаба на Плиев и, без да го дочака, заповядва самолетът да бъде унищожен. Пускът е осъществен в 10.22 ч. местно време (17.00 ч. московско време). Андерсън загива, а самолетът пада на територията на Куба.

Няколко часа по-късно два самолета от фоторазузнаването на ВМС на САЩ са обстреляни от зенитни оръдия по време на полет над Куба на малка височина. Един от тях е повреден, но двойката благополучно се завръща в базата си.

За гибелта на Андерсън първи съобщава Генералният секретар на ООН У Тан след визитата си в Куба на 31 октомври 1962 г. Със заповед на президента Кенеди, майор Андерсън е награден посмъртно с първия Кръст на ВВС, Медал да забележителна служба, Пурпурно сърце и премията Чейни.

Любопитен факт е, че днес отломки от самолета на майор Андерсън могат да се видят в музеи в Куба. Двигател и част от опашката се пазят в Музея на революцията в Хавана. Дясната част на крилото, част от опашката и предното шаси се намират в музея на авиацията в Хавана.

1991 г. в Полша са проведени първите свободни демократични избори за Парламент (Сейм) след 1936 г.

Полша е първата от социалистическите страни, в която през 1980 г. след масови стачки и натиск на опозиционната профсъюзна организация „Солидарност”, водена от електротехника от гданската корабостроителница Лех Валенса, се разклащат устоите на комунистическата власт. За да прекратят разпадането на системата, ръководителите на ПОРП и на КПСС решават, вместо да действат със съветски войски, да се обяви военно положение и на 13 декември 1981 г. са арестувани ръководителите на „Солидарност”, които не са успели да преминат в нелегалност. Репресиите обаче не смазват „Солидарност”.

През 1986 г. отношенията между властите и опозиционно настроената  част от обществото се влошават все повече. Организирани са демонстрации в различни градове, а опитите да бъдат склонени затворените водачи на „Солидарност” да емигрират доброволно не дават резултат. За управляващите става ясно, че е необходима промяна на политическия курс. Единствената инициатива на партийното и държавното ръководство е създаването на лишения от компетенции Консултативен съвет при Войчех Ярузелски.

В него се озовават някои известни и ползващи се с  авторитет личности от средите на „Солидарност”, но мнозинството от членовете запазват скептичност и недоброжелателност към евентуалните проблеми. На 29 септември 1986 г. Лех Валенса образува Временен съвет на „Солидарност”, а след него се създават и ръководства на движението в няколко големи района. От ноември започват да се учредяват комитети в предприятията и да се представят в съда заявления за регистрация, които са отхвърлени, но докато трае обжалването комитетите продължават работата си.

Под ръководството на профсъюз „Солидарност” и на неговия ръководител Лех Валенса в страната се провеждат стачки, демонстрации, протести и гражданско неподчинение. На 18 януари 1989 г. ЦК на ПОРП легализира „Солидарност”. Малко по-късно правителството и синдикатът започват т.нар. Кръгла маса на преговори. Те подписват Договор за провеждане на избори за Долната камара и за Сенат. Трудностите в битието на хората и неуспехът на реформите на управляващите обаче определят поражението на ПОРП  на изборите през юни 1989 г. Независимо от това парламентът избира за президент отново Войчех Ярозелски (юли 1989 г.).

Новото правителство на Тадеуш Мазовецки, избрано от средата на опозицията (24 август 1989 г.), формира полски модел на обществено  развитие. Той се основава на републиканската форма на държавно управление, многопартийността, парламентаризма, икономическия реформизъм и др. За първи път от 40 години Полша е управлявана от некомунистическо правителство.

През декември 1989 г. Сеймът одобрява реформата на правителството за трансформация на полската икономика от централнопланирана в свободен пазар. Също така Сеймът внася поправки в конституцията за елиминиране на водещата роля на комунистическата партия и преименува страната в Република Полша. Комунистическата партия се саморазпуска през януари 1990 г. и на нейно място се създава Социално-демократична партия на Република Полша. По-голямата част от собствеността на бившата Комунистическа партия е върната на държавата.

В началото на 90- те години Полша бележи голям прогрес – налице са демократично правителство и пазарна икономика. По време на президентските избори (октомври 1991 г.) с голямо мнозинство за президент е избран бившият лидер на „Солидарност” Лех Валенса. Първите свободни парламентарни избори в страната се провеждат през 1991 г. Участват повече от 100 партии като никоя от тях не получава повече от 13% от общите гласове. Полша има определена преднина в процесите на преустройство и обновление. Продължаващото икономическо напрежение и липсата на икономическа стабилност обаче създават сериозни проблеми.

2009 г. в Париж са обявени присъдите на първа инстанция по аферата „Анголагейт”.Международната политическа афера е свързана с незаконни продажби на оръжие за Ангола през 90-те години. Скандалът избухва през 1997 г. и засяга предимно френски и анголски политици и израелски бизнесмен.

Разследването на аферата стартира през 1997 г. Арестите на основните заподозрени за незаконния износ на оръжие за Ангола лица се извършва през декември 2000 г. Основните заподозрени са французинът Пиер Фалконе и Аркадий Гайдамак, израелски бизнесмен, родом от Съветския съюз с израелско, френско, анголско и канадско гражданство.

Според водещата следствена версия през 1993-1998 г. чрез търговско дружество, собственост на Фалконе, е извършена незаконна доставка на оръжие – танкове, самолети и артилерийски установки, произведено в Русия, за правителството на Ангола, която страна е под оръжейно ембарго от ООН заради бушуващата от 1975 г. гражданска война в страната. Общата стойност на оръжията е оценена на 790 млн. долара.

Жан-Кристоф Митеран, който е съветник на баща си по африканските въпроси в годините 1986-1992, е обвинен в корупция, тъй като през 1997 г. според следствието получава 1,8 млн. долара от Фалконе по договор за консултански услуги (според обвинението по този начин е легализирана сумата на подкупа за Митеран). Подобни „консултантски услуги” на дружеството оказват Паскуа, Атали и Сюлицер. В действителност, според следователите, вместо „консултантски услуги” те са упражнявали политическо и медийно прикритие за осъществяваните незаконни доставки на руско оръжие за анголското правителство.

През декември 2000 г. във Франция са арестувани Митеран, Фалконе и Сюлицер и е издадена международна заповед за арест на Гайдамак, който е напуснал страната. Митеран е освободен под гаранция през януари 2001 г. След напускането на предварителния арест той обвинява съдиите във вендета срещу него и семейството му. През 2007 г. Гайдамак заявява в интервю, че случаят е „политическа манипулация, скалъпена срещу мен от Главното управление по външна сигурност на Франция”, като отрича да се познава с Фалконе и Митеран.

На 6 октомври 2008 г. започва съдебният процес срещу обвиняемите във френския съд. 42 души, включително Митеран, Фалконе, Сюлицер и други, са обвинени за различни престъпления: контрабанда на оръжие, незаконно получаване на средства, съучастие в извършване на престъпления.

Фалконе и Гайдамак (съден задочно в негово отсъствие) ги заплашват присъди до 10 год. лишаване от свобода. На следващия ден след началото на съдебния процес правителството на Ангола изисква от френските власти да го спре, т.к. той може да навреди на националната сигурност на африканската държава. Междувременно разследването установява, че подкупи са получили и високопоставени служители в Ангола, сред които фигурира и президентът на страната Жузе Едуарду душ Сантуш.

Парижкият наказателен съд обявява на 27 октомври 2009 г. присъдите в процеса. Френският бизнесмен Пиер Фалконе и израелският бизнесмен Аркадий Гайдамак са осъдени на по шест години затвор. Те са признати за виновни, че в периода 1993-1998 г. са продали на Ангола оръжия от руско производство в нарушение на международното ембарго на страната, наложено от ООН. Синът на бившия президент Франсоа Митеран – Жан-Кристоф Митеран, съветник на тогавашния вътрешен министър Шарл Паскуа по африканските въпроси, е осъден на две години затвор условно и глоба от 375 000 евро.

Бившият префект на департамента Вар Жан-Шарл Маршиани е осъден на три години затвор, от които 21 месеца условно. Бившият френски вътрешен министър Шарл Паскуа, сенатор от френската десница, е осъден на три години затвор, две от които условно, и глоба от 100 000 евро за търговия с влияние. След произнасянето на присъдите Паскуа иска от президента на Франция Никола Саркози да разсекрети информацията около всички оръжейни сделки по време на неговото управление на вътрешното министерство на Франция.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook