Ужасът на пещерата на Черния дявол

За пещерата Кашкулак, скрита в Кузнецкия Алтай в Хакасия, вече няколко столетия от поколение на поколение се носи лоша слава. Това е култова пещера на древните хакаси. Тук те принасяли жертви на своите богове, включително и човешки. „Кушкулак“ в превод означава „пещерата на Черния дявол“.

Участниците в много научни експедиции, изследващи пещерата с човешки и животински останки, в повечето случаи са били смели и опитни хора. Но практически всички, без изключение, са изпитвали едно и също чувство на безпричинен панически страх и ужас, който постоянно ги завладявал, когато се спускали в пещерата.

Случвало се изведнъж хората, без да се уговарят, да хвърлят снаряжението и да бягат с всички сили към изхода. При това не ставало дума за новаци, а за изпечени спелеолози, виждали и доста по-сложни пещери. По-късно, идвайки на себе си, изследователите не можели да обяснят случилото се.

Освен усещането за дискомфорт и необясним ужас, с хората се случвали и по-странни неща. Нещо подобно се случило през 1983 г. с Константин Баулин, спелеолог, служител на Новосибирския институт за клинична и експериментална медицина. След няколко часа работа хората се отправили към изхода, Константин бил последен на въжето. И изведнъж почувствал върху себе си нечий втренчен поглед и изпитал панически, с нищо несравним страх.

За миг ученият, буквално подчинявайки се на нечия чужда воля, се обърнал и… застинал от ужас: на около пет метра от себе си той видял фигурата на възрастен човек в развяващи се дрехи и вълнена шапка с рога, който го викал при себе си. Разстоянието между тях не било голямо и изследователят успял ясно да разгледа горещите му очи и плавните канещи движения.

В първия момент ученият искал да хукне да бяга, но краката не го слушали и той дори направил няколко крачки към видението. Изведнъж случайно дръпнал въжето, което го свързвало с другите участници, и магически се освободил от него. Изследователят се хвърлил към изхода, след което повече никога не се спуснал в тази пещера, а човекът видение дълго го преследвал в съня и го викал при себе си.

Според мълвата в една от галериите на пещерата живее нейният пазител – древен хакаски шаман. Неканените гости, нарушаващи неговия покой, той наказвал с това, че им се явявал насън, а и наяве в образа на човек в диви стърчащи дрехи и жестове примамвал смелчаците надълбоко в пещерата. Възможно е всичко това да е халюцинация?

Има логика, безспорно има. И самите халюцинации в пещерата може да се обяснят с необичайната обстановка и въздействието на затвореното пространство под земята върху психиката. Но защо при различните хора, пребивавали в пещерата, се появяват едни и същи халюцинации, е трудно да се каже.

И все пак има редица интересни наблюдения, които могат да хвърлят светлина на този феномен. Така например в пещерата уредите фиксирали постоянно колебание на магнитното поле.

Освен това учените установили, че сред останалите сигнали устойчиво се натрапва строго определен импулс. Понякога той се фиксирал като единичен, а друг път вървял на цели „лъчи“ в продължение на около час с интервали от две минути. Но винаги сигналите постъпвали с еднаква амплитуда. Имало и дни, когато импулсът изобщо не се проявявал, но след това уредите отново го фиксирали.

Какви са тези сигнали и кой е техният източник? Това, че те идвали от недрата на земята, станало ясно след серия изследвания. На какво е послужило за техен източник, не могло да определи дори най-съвременното оборудване. Някои смятат, че сигналите, фиксирани в пещерата, не се явяват природни и може да излизат само от изкуствен излъчвател. Ако това е радиомаяк, то за кого са предназначени неговите сигнали, насочени към небето?

Следващи изследвания установили, че появата на нервност и потиснатост, преминаващи в панически ужас, съвпадало с фиксирането на странните импулси. Освен това, когато на горната площадка нямало никого, магнитометърът мълчал, но щом на нея се появели хора, веднага започвал да реагира. И колкото повече хора имало там, толкова по-голяма била силата на импулса. Сякаш пещерата знаела на кого да демонстрира своите тайни.

Когато започнали да съпоставят фактите, се оказало, че в тези моменти започвали да се държат неспокойно и прилепите от пещерата. За експеримент били донесени няколко охлюва, но те веднага се скрили.

Опитвайки се да обяснят горните факти, изследователите предположили, че в тяхната основа лежи външен физически фактор, чието възникване е свързано с присъствието на хора. Именно човекът става пусков механизъм и катализатор на тези доста неустойчиви процеси, за реализацията на които е необходим външен тласък. Вероятно това се случва в пещерата на Черния дявол.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

ТАЙНАТА НА ПЕЩЕРАТА НА СКЕЛЕТИТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook