Топлокръвните растения

Между края на февруари и май в горите и влажните зони в цяла източна Канада и североизточните щати  може да намерите бавно растящо, зловонно миришещо растение наречено „скункс зеле“ (Symplocarpus foetidus). Това „зеле“ е едно от първите появяващи се през пролетта когато снегът се топи.

Когато растението се показва над снега и започва да цъфти, то оформя малък басейн около себе си, създаден от топенето на снега. Топлината необходима за това топене не идва от слънцето, а от самото растение. Зелето скункс е едно от малкото видове в растителното царство, принадлежащо към древен род цъфтящи, които имат рядката способност да генерират топлина-феномен познат като термогенеза.

В един експеримент било открито, че скункс зелето поддържа температура с 9°C по-висока, докато температурата на въздуха била 15°C. Когато външната температура се понижила до -15°C, температурата на растението все още била с 15°C или 30°C по-висока от тази на въздуха.

Asian sacred lotus (Nelumbo nucifera) също може да си регулира температурата. Измервания показали, че растението поддържа температури от 30°C до 36°C дори когато околната температура пада до значителните 10°C. Друг вид Philodendron selloum е дори още по-добър в термогенезата. В лабораторни условия, растенията се справили да останат с температури между 30°C до 36°C, дори когато учените охладили въздуха до 4°C.

Знанията за растенията генериращи топлина датират отпреди повече от 200 години, но едва отскоро изследователи започнали да разгадават биохимията им. Сега се знае, че топлината се генерира в митохондриите, като вторичен процес на клетъчното дишане, въпреки че действителният процес все още е слабо разбираем.

Биолозите смятат, че термогенните растения съдействат за опрашването чрез генериране на топлина. Жегата прави аромата на цветето по-летлив, което спомага на опрашващите насекоми да ги усетят от далече. Helicodiceros muscivorus, който мирише на разложено месо, изпозва топлината, не само за да привлече мухи и бръмбари, но и да ги накара да повярват, че е мърша. Топлината също прави термогенните растения атрактивни за насекоми, търсещи топлина и комфорт.

Растение, което предлага на опрашителите само глътка нектар или лека закуска от цветен прашец и след това ги отпраща по пътя им, има по-голям шанс да разпръсне полените си, отколкото цвете, което улавя за цяла нощ насекомите с гостоприемството си. Ето защо термогенезата не е често срещана в растителното царство. По време на еволюцията тези топлинни растения измрели и били заменени от такива имащи по-добри методи за опрашване.

 инфо: hobyto.com

Вижте още:

НАЙ-ОТРОВНИТЕ РАСТЕНИЯ НА ПЛАНЕТАТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook