Мултивселена, Паралелни Вселени и Реалности – теоретичен анализ

„Мултивселена“ или „мета-вселена“ е хипотетичен набор от множество възможни вселени, включително нашата вселена, които заедно съставляват цялата физическа реалност. Различните вселени в рамките на една мултивселена се наричат „паралелни вселени“, съобщава Портал12. Структурата на мултивселената, естеството на всяка вселена вътре в него и връзката между различните съставни вселени, зависи от спецификата на разглежданата хипотеза за мултивселената. В тази ситуация „паралелни вселени“ се наричат също алтернативни вселени, квантови вселени, паралелни светове, или алтернативни и паралелни реалности.

Мултивселената е хипотетичен набор от крайни и безкрайни възможни вселени, включително нашата вселена, в която живеем и изграждаме нашата реалност. Взети заедно, тези вселени съдържат всичко, което съществува: цялостта на пространство, време, материя, енергия, и физическите закони и константи, които ги описват. От многото светове следват възможни доказателства и интерпретации, физици и математици са насочени към проучване на последиците от теорията в дълбочина. Също така тези мисловни пътувания подсказват и загатват, че има паралелни вселени, успоредни на нашата собствена и ние съжителстваме с тях в така нареченото „хитепространство“, изграждащо нашата мултивселена.

Във физиката и космологията паралелните вселени са хипотетичнa колекция от идентични или различни вселени, включително уникални и хипотетични вселени, които съжителстват с познатата ни вселена, но могат да се развиват и живеят при коренно различни закони на физиката.

„Паралелна вселена“ е хипотетична автономна реалност, съпътствана от една собствена и добре изучена наша вселена. Типична и дълбоко специфична група паралелни вселени се нарича „мултивселена“, въпреки че този термин може да се използва, за да опише възможните паралелни вселени, които представляват реалност. Докато термините „паралелна вселена“ и „алтернативна реалност“ като цяло са синоними и могат да се използват взаимозаменяемо в повечето случаи, понякога има допълнителна конотация с термина „алтернативна реалност“, което означава, че реалността е вариант на нашата собствена. Терминът „паралелна вселена’ е по-общо възприет, без никакви конотации, предполагащи една връзка или липса на връзка с нашата собствена вселена.

Вселена, където самите закони на природата са различни – например един, от които не съществуват закони на движение – би била в общия случай като паралелна вселена, но не и алтернативна реалност и концепция между двете възможности за фантастичен свят и нашата реалност. Физиците се отнасят към тази теория фантом като теория на всичко. Квантовите физици смятат, че те са по следите на констатацията това да бъде окончателната теория. Но друга област на физиката е убеденa, че квантовото ниво не е най-малкото ниво, така че по тази причина не може да представи и осигури теория на всичко. Теорията допуска съществуването на много други паралелни вселени, където законите на природата са малко по-различни от нашите и се описват от друг тип уравнения.

Пътуване до други вселени
От теоретична гледна точка, пътуване през измеренията до други вселени е възможно, но ограничението за това е количеството енергия, необходима за изпълнението на тази задача. Въпреки че това е огромна пречка за нас, може би съществуват цивилизации, които успяват да извлекат реколтата енергия от антиматерия и да пътуват до други вселени – и една от тези вселени може да бъде нашата. Но такова пътуване до други вселени с различни физични закони на природата може да създаде някои ограничения върху универсалните космически туристи и да обърка техните планове.

Докато теоретично е възможно да се пътува през хиперпространството, количеството енергия, необходимо за изпълнение на това, е извън нашата технология в този момент. Например: просто за да се премине в хиперпространството, се изисква огромно количество електронволта енергия. В самото начало, когато големият взрив създал нашата Вселена, някои теоретични физици вярват, че също е създадена обратна на нашата – огледална вселена, където времето се движи в обратна посока. От нашата гледна точка и положение в пространството, времето в паралелна вселена се движи назад. Но две отделни групи от видни физици работят по модели на мултивселената, които разглеждат първоначалните условия, които може да са създали стрелката и основната посока на времето, и както изглежда – за да покажат, че в тези вселени времето се движи в две различни посоки. Може да съществува паралелно огледален свят, който има същата физика на частиците, както наблюдаемата вселена, и свързващи се само гравитационно.

Търсенето на границите на нуклеосинтеза в огледалната вселена означава, че секторът на огледалото трябва да има по-малка температура от обикновеното. По тази причина развитието на огледалната вселена трябва съществено да се отклонява от стандартната космология, доколкото това е от решаващо значение. За развитието на този паралелен на нас, огледален свят се отдава голямо значение на епохи като бариогенезис и нуклеосинтез. Като се започне от инфлационен сценарий, който би могъл да обясни различните начални фази на двата сектора, са изучени историята и времето на ранната огледална вселена. Огледалните вселени могат да осигурят значителен принос към плътността на енергията на мултивселената и по този начин те биха могли да представляват съответния компонент на тъмната материя и тъмната енергия, влизащи в състава на дадена огледална вселена. За съжаление, ние не можем да обменяме информация с физици, живеещи в огледалната вселена и да комбинираме нашите наблюдения.

Преди всичко, ако двата свята имат еднаква микрофизика, описваща се от квантови взаимодействия, животът трябва да бъде възможен също и в огледалния сектор. Въпреки това, не може да има много възможности да се улесни космологичният сценарий на двата паралелни свята с бъдещи данни за висока точност по отношение на големия мащаб в структурата на наблюдаемата огледална вселена. В действителност М-теория дава възможност за много различни вътрешни пространства – различни вселени, всяка от които със свой собствен специален набор от закони на природата. Има възможност за образуване на вселена, която чрез гравитацията ще изцежда материя в нашата вселена с някои от нейните местни закони на природата. Теорията може да обясни ефекта от тъмна материя, където области на вселената са по-тежки.

Следвайки теорията, проблемите около големия взрив се заменят с вечен космически цикъл, където тъмната енергия вече не е тайнствена непозната величина, а по-скоро самата допълнителна гравитационна сила, която движи вселената към вселена или причинява взаимодействие на мембрана с мембрана. Тъмната материя не би попаднала в гъсти гравитационни кладенци, защото това ще бъде замъглено от физическото разстояние между различните вселени и от факта, че звездите и галактиките няма да съществуват на точно същото място във всяка вселена. Материята в множество паралелни вселени трябва да се държи заедно и да еволюира в големи мащаби, но само част от гравитацията им ще достигне до нашата вселена.

Черни дупки и изтичане на гравитацията в други Вселени
Ако една голяма маса от тъмна материя се появи при по-масивни вселени, измерена чрез своята инерция и последвалото измерване на нейната гравитация, ще бъде добър индикатор, че съществува въпросът за изтичане на гравитацията в други вселени. В случай, че не се наблюдава това разминаване между инерцията и гравитацията, тогава е много по-вероятно съществуването на невидимо значение при взаимодействията в нашата вселена. Ако тъмната материя е външната мембрана на всяка вселена, тогава гравитацията ще трябва да премине през две мембрани – обгръщаща всяка мембранна вселена, като по този начин се създава двоен слой от тъмна материя и евентуално тъмна енергия. Няма да има комуникация между двете вселени с изключение на гравитационното притегляне с паралелна вселена сестра на нашата, която може да прекоси малката разликата.

При положение, че двете вселени са заобиколени от тъмни брани независимо, формиращи мембранни вселени можем да очакваме двете мембрани да имат различни свойства, точно както вселените съдържат и притежават качества доста по-различни от тези в нашата вселена. Това поставя на сцената в продължение на изследвания на най-малко два различни вида тъмна материя, всяка образувайки мембрана капсулирана и съчетана в дадената вселена.

Мембранна теория за Вселените
Мембранната теория може да даде обяснение за слабата гравитация. Въпреки това, тази идея изисква най-малко един от допълнителните размери трябва да бъде много голям в сравнение с определен мащаб. Може да се покаже, че при липса на енергия, гравитацията ще бъде локализирана в мембрана и ще се държи точно така, както е предвидено от общата теория на относителността. Но при достатъчно висока енергия, гравитацията няма да бъде повече локализирана в мембраната и в по-високите измерения ще се държи по начин вкючващ драматични промени в гравитационната динамика. Правени са опити да се визуализира пресечната зона на две мембрани, преминаващи през всяка друга област всъщност създавайки нашето пространство, както те го правят в действителност.

Отделни вселени манифестират,  взаимодействат помежду си и участват във всяка мембрана, предполага се тяхното проникване посредством изтичащата гравитация. От многото светове се доказани възможни интерпретации, физици и математици са насочени към проучване на последиците от теорията в дълбочина. Но изградената теоретична картина за многото светове не е само теория, която се опитва да обясни мултивселената. Също така не е единственият вариант, който подсказва, че има вселени, успоредни на нашата собствена.

Автор: Борис Стоянов

инфо: portal12.bg

Вижте още:

• РАЗЛИЧНИТЕ ПАРАЛЕЛНИ РЕАЛНОСТИ И МНОГОБРОЙНИТЕ ВЕРСИИ НА АЗА
• ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ ОБЯСНЯВАТ КВАНТОВИТЕ ЯВЛЕНИЯ
• ТЪРСЯТ СЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ
• ПОРТАЛИТЕ КЪМ ЧУЖДИ СВЕТОВЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook