Как да се научиш първо да обичаш себе си

Всеки е чувал това клише от книгите за самопомощ – „трябва първо да се научиш да обичаш себе си, за да можеш да обикнеш някой друг“. Може да звучи мъдро, но пропуска една важна истина – ако искаме да изпитаме истинска близост, трябва да се научим да обичаме определени аспекти от себе си – отново и отново – от хората около нас.

Това пише психотерапевтът Кен Пейдж в статия за Psychology Today.

Колкото и да искаме да контролираме съдбата си, простата истина е, че понякога единственият начин да се научиш да обичаш себе си е да те обичат – и то точно в тези области, в които се чувстваш най несигурен и най-раним.

Когато това се случи, чувстваме свобода и облекчение – и „разрешение“ да обичаме себе си по по-дълбок начин. Никакво количество положителни утвърждения не може да повтори този опит. Това е дар на близостта, не на волята.

Въпреки това, ако нашата уязвимост е посрещната с присмех или с равнодушие, нещо крехко се свива и оттегля в нас и може никога повече да не посмеем да споделим тази част от себе си. В любимия ми епизод на Chipmunks Саймън се влюбва лудо, но няма идея как да спечели сърцето ѝ. Дейв го увещава „Просто бъде себе си!“ В отговор Саймън се оплаква: „Това вече го пробвах!“ Когато автентичното ни аз не сработи в света, създаваме фалшиво аз, което ни позволява да се чувстваме приети и в безопасност – но на значителна цена.

По думите на големия психоаналитичен теоретик Доналд Уиникът „Само истинското ни аз може да бъде креативно и само истинското ни аз се усеща реално.“ Бих добавил, че само истинското ни аз може да носи риска на интимността.

Всеки път, когато сме изправени пред избора да споделим дълбокото си аз, ние стоим на ръба на пропаст. Често е прекалено страшно да направиш стъпка напред.

Представете си, че вземете домашния любимец, когато обичате и го изведете в двор, в който има невидима електрическа ограда. Когато мине отвъд позволеното му пространство, то е разтресено от неочакван електрошок. Само няколко разтърсвания са достатъчни, преди животното да схване посланието: ако отиде твърде надалеч, наказанието е мигновено. За кратко то ще започне да се държи така, сякаш изобщо не съществуват границите – то просто ще ги избягва. Ако е изтласкано близо до опасната зона, то ще изпитва растяща тревожност. Светът зад оградата не си струва болката.

Сега си представете, че изключите невидимата ограда и поставите купа храна извън периметъра ѝ. Домашният ви любимец може да умира от глад, но още ще се страхува да излезе от периметъра си. И когато в крайна сметка пресече линията, то още ще изпитва ужас да навлезе в освободеното ново пространство.

И когато накрая пресече линията, то ще го направи треперейски, очаквайки следващи шокове. Същото е и с нас. Дори да копнеем за свободата на истинското си аз, някакъв дълбок рефлексивен инстинкт все още се опитва да ни защити от това да бъдем наранени отново.

Всеки от нас може да научи повече за нашите истински и неистински „аз“, като отговори на два въпроса:

• Кои части от вашето автентично аз е трябвало да криете или да маскирате в детството си?
• В настоящите си взаимоотношения, къде се чувствате затворени в твърде малко пространство? Какви части от себе си не изразявате?

В работата ми като терапевт, съм открил, че сме склонни да се срамуваме от своите най-уникални, най-пламенни и иконоборчески части. Тези аспекти от нас застрашават нашата сигурност, но както обяснявам в книгата си Deeper Dating, те са прекият път към любовта и, съвсем не случайно, към личното величиие. Когато потискаме тези предизвикателни дарове, оставаме с чувство на празнота и самота.

Този срам, обгръщащ най-уязвимите ни качества, е почти универсален. И дори най-доброто ни. Колкото и усилия да полагаме, трудно можем да го поместим.

И така, как можем да се освободим от капана на страха и срама, натрупани около нашите дарби? Най-добрият – и понякога единственият – начин е чрез взаимоотношенията; взаимоотношенията, които ни учат на ценността на най-ранимото ни аз.

Измежду хората, които познавате, кой вижда, обича и подхранва истинската ви същност? Кой не се страхува прекалено от вашата пламенност и не завижда на вашите заложби? Кой има щедростта на духа да насърчава вашата себеизява? Тези хора са злато. Опитайте да се опирате на тях повече и да им връщате повече в замяна. Това, казано простичко, е изходът. Тези връзки наричам „връзки на вдъхновение“ и обикновено трябва първо да изградим такива взаимоотношения първо извън романтичната сфера, преди да ги открием в романтичните си партньори. Когато започнете връзка с такъв човек, осъзнавате напредъка, който сте направили и го празнувате.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

• СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА И ЗАЛЯЗВА ЗА ТЕБ
• КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА АБСОРБИРАМЕ ЧУЖДАТА НЕГАТИВНА ЕНЕРГИЯ
• ДА ЗАОБИЧАШ СЕБЕ СИ. ОТНОВО
• 20 ПРИЗНАКА, ЧЕ УСПЯВАТЕ В ЖИВОТА, ДОРИ И ДА НЕ ГО УСЕЩАТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook