Езикът на делфините е ключ към общуването с извънземните

Делфините имат „високоразвита устна реч“, която се доближава
до тази на хората. Тяхната комуникация се провежда на честота, която не може бъде уловена от човешкия слух, и затова за нас остава загадка до момента. Енигматичната същност на делфините открай време провокира изследователите да опитват да разшифроват техния език, чрез който да опознаят още по-добре тези благородни създания.
Доказано е, че те разговарят с изречения, които се състоят от до пет „думи“, под формата на сонарни импулси, църкания и подсвирквания.

За разлика от много представители на човешкия род делфините са отлични слушатели и следят внимателно своя събеседник, преди да му отговорят.

В това се убеждава преди време Вячеслав Рябов, който ръководи изследване в природния резерват “Карадаг” с две афали – Яша и Яна, които от 20 години живеят в басейн. Учените „подслушали“ разговор между двете морски създания и установили, че произведените от тях импулси се различавали по продължителност и честота. Тоест докато Яша е говорила, Яна е мълчала, слушала, включвала се на места и обратното.

„В това отношение можем да предположим, че всеки импулс е фонема или дума от делфинския език. Той има всички характеристики на човешкия и е свидетелство за едно високо ниво на интелигентност и съзнание“, обяснява Вячеслав Рябов.

Още през 70-те години специалистите стигат да откритието, че един особено умен делфин афала в Хонолулу, наричан Акеакамаи, може да бъде научен да различава синтаксиса и жестовете на ръцете, използвани за предаване на съобщение.

Непреодолима пречка обаче остава установяването на двупосочна вербална комуникация, която специалистът по делфини Денис Херцинг се опитва да отстрани цели три десетилетия, за да си поговори искрено и лично със своите любимци от дълбините.

Още от 1985 г. заедно с научната организация Wild Dolphin Project Херцинг използва подводна техника за запис на видео и звук, за да изучава комуникацията на особено дружелюбна група делфини край бреговете на Бахамите. Така се съставя база данни за взаимоотношенията, звуците и поведението на животните и как те са се променяли с времето. Целта е да се овладеят и използват собствените сигнали на делфините за комуникация с тях.

Така преди две години Херцинг успява да разбере една тяхна дума. Дълго време тя ги учи да разпознават и да желаят различни обекти, да запомнят имената на трима нейни колеги, но този подход не дава резултат. Така се стига до експериментирането с уникалното устройство CHAT за гмуркачи с размерите на кухненски робот, разработено в сътрудничество с Тад Старнър от Google Glass. Въпросната джаджа е програмирана да издава отличителни подсвирквания, които отговарят на обекти като шал, въже или водорасло – всички познати на морските създания. С помощта на сложен алгоритъм, който пресмята всичко от фонов шум до посоката и ъгъла на звуците, издавани от делфините (на разстояние до 30м), CHAT ги улавя и веднага ги превежда на английски. Те се записват и свалят от устройството през WiFi и след това се преглеждат за сходства и модели.

Така изследователите долавят уникален зов, на който са научили делфините, а машината го превежда на английски. Те си казват „саргас“, което са вид водорасли, използвани често от учените при играта им с тях.

„При думите fun и sun, „f“ и „s“ са уникални звуци, които се използват в комбинация с UN. Силата да се комбинират тези части, прави човешкия език толкова уникален. В миналото не можехме да търсим подобни детайли в звуците, които издават делфините, но компютърните програми го правят възможно днес“, казва Херцинг.

Някои нейни колеги се съмняват, че делфините наистина водят сложни разговори, различни от назоваването на определени обекти и изразяването на някакви емоции.

Абсолютно несъгласен с тях е известният американски учен Джон Лили, който е категоричен, че ако хората успеят да дешифрират езика на делфините, ще могат да разберат и този на извънземните.

Неуспорим факт е, че тези бозайници не просто общуват помежду си на техния език, но дори избират с кого да го правят и с кого не.

Това сочат резултатите от подробното проучване на специализиран екип, който наблюдава поведението на афалините в Индийската речна лагуна в продължение на шест години и половина. С помощта на фотоидентификационно изследване специалистите успели да опознаят моделите на взаимодействие на около 200 делфина, а също и техните поведенчески особености и предпочитани местообитания. Видяло се, че подобно на хората и афилините избират своята „компания“, обединяват се в групи или „общини“, които се стремят да заемат определен участък от лагуната по протежение на оста север-юг. Обитателите на по-тесните участъци от лагуната имали по-компактни „социални мрежи“, подобно на хората, живеещи в малки градове и ограничен кръг на общуване.

Оказва се, че под водата делфините са склонни да приличат на хората по много начини. Те дори напълно съзнателно могат да употребяват определени „наркотични“ вещества.

Те могат да се дрогират със силните токсини от рибата таралеж, които са смъртоносни, но в умерени дози действат като наркотик. Делфините са съвсем наясно с тяхното опияняващо въздействие.

Зоологът и продуцент на научнопопулярни филми Роб Пайли успява да заснеме с дистанционно управлявани камери как млади делфини смучат риба таралеж във филм за Би Би Си. Животните разполагали с една риба за всички, която си предавали от уста на уста, подобно на джойнт, цели 30 минути.

След като си поиграли, животните изпаднали в състояние на транс, издигали се на повърхността и наблюдавали отражението си във водата.

„Останахме с впечатлението, че младежите експериментират с нещо очевидно замайващо“, споделя Пайли.

Изглежда, животът под водата никак не се свежда просто до едно съществуване на определен животински вид. Нищо чудно да се окаже, че делфините много преди нас са създали и свое подобие на фейсбук, туитър и инстаграм, или друг вид социални мрежи, които ние още дори не можем да си представим.