Полярният лед изчезва, резултатите са пагубни

Броят на полярните мечки може да спадне с една трета до средата на века, сочи първата систематична оценка за това как топенето на арктическия лед се отразява на най-голямата мечка в света, предаде АФП.

Сигурно на 70% е, че

популацията на полярните мечки в световен мащаб, която възлиза на 26 хил. екземпляра, ще намалее с 30% през следващите 35 години

– период отговарящ на три поколения, показва проучването.

Международния съюз за опазване на природата (IUCN) класифицира полярната мечка като „уязвим“ вид или в най-висок риск от изчезване сред видовете в дивата природа.

Новото изследване е най-изчерпателното до момента, съчетаващо сателитни данни за арктическия морски лед от последните 35 години с всички промени в 19 различни групи от полярни мечки, разпръснати в четири екологични зони в Арктика.

„Полярните мечки зависят от морския лед в повечето аспекти от живота им“, посочва проучването.

Макар и вече Северната полярна област да трябва да замръзва,

морският лед през ноември отново е с рекордно ниски стойности

– за седми път през 2016 г., предаде Асошиейтед прес.

Площта на арктическия плаващ лед през ноември е била 9,1 млн. кв. км, с 800 хил. кв. км под рекорда от 2006 г. Разликата е по-голяма от площта на щата Тексас. Това е седмият месец тази година с рекордно ниски стойности, обяви американският Национален център за данни за снега и леда.

В Баренцово море край Норвегия ледът отново намаля с 50 000 кв. км, вместо да се увеличи. През ноември там времето трябваше да е студено, но не беше.

Този район е важен, защото неотдавнашно изследване свърза плаващия лед там с екстремни метеорологични явления на по-малка географска ширина.

„Почти сигурно е, че тази зима ще има необичайно време“,

каза Дженифър Франсис от университета „Рътгърс“.

Нивата на плаващия лед са безпрецедентно ниски, откакто районът се наблюдава със спътник. На места арктическият въздух е бил с 10 градуса по-топъл от нормалното, а морската вода – с4 градуса над нормалното. Това е предотвратило образуването на лед. Специалистите обясниха ниските стойности с естествени метеорологични явления и причиненото от човека глобално затопляне.

Междувременно учени

откриха мъртва зона в Бенгалския залив

в северозападната част на Индийския океан. На огромна площ от 60 хил. кв. км и дълбочина от 100 до 400 м там водата е много бедна на кислород. Той е 10 пъти по-малко, отколкото в наситените с въздух повърхностни слоеве на океана.

Глобалното затопляне води до разширяване на мъртвите зони в световния океан, отбелязват учените с ръководител Лора Бристов от института „Макс Планк“.

Това, че Бенгалският залив е обкръжен от много населен район, само ускорява темпа на разширяване на мъртвата зона, защото във водата попада много азот от селскостопанските торове.

Аналогични мъртви зони има по западните брегове на Северна и Южна Америка, Намибия, край западното крайбрежие на Индия. В тези води практически няма микроорганизми, усвояващи азот – един от главните елементи на живота.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

ЛЕДНИЦИТЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЯДРЕНА ЗАПЛАХА

УЧЕНИ: ЛЕДОВЕТЕ В ГРЕНЛАНДИЯ СЕ ТОПЯТ ПО-БЪРЗО ОТ ПРОГНОЗИТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook