Историята на Жил дьо Ре (част 2)

Жил дьо Ре

Продължение от част 1

Щом чул това, маршалът се наежил. Той нямал никакво желание да отдава на Сатаната безсмъртната си душа. Коварният Прелати обаче го убедил, че дяволът може да им помогне и по друг начин. Свещеникът му разказал как една вечер се разхождал из гората и извикал Сатаната, който му наредил занапред да се обръща към него с „Бароне“. Нечистият дух им обещал масивни златни плочи , ако му окажат нужната почит и му принесат всички необходими жертви. Какви да бъдат жертвите ли? Дребна работа – кръвта, костите, ръцете и очите на поругани и убити деца. Жил дьо Ре кимнал доволно. Това напълно го устройвало.

Само за няколко години в околностите на замъка изчезнали много деца. Най-красивите момченца и момиченца влизали в семейния замък на благородника и никога повече не излизали от там. Сред хората плъзнали най-различни слухове, но било невъзможно да се повдигне обвинение срещу един от най-влиятелните перове на кралството.

Едва след като Жил дьо Ре нападнал някакъв свещеник, Нантският епископ Жан дьо Малестроа му обърнал внимание и всичките му ужасяващи деяния излезли на бял свят.

Жана д’Арк

Феодалът взимал пример от владетелите на древния Рим, за чиито варварски извращения бил чел в богато илюстрираните семейни манускрипти, пазени в голямата му семейна библиотека.  „Намерих една книга на латински за живота на римските императори, написана от учения историк Светоний“, признал в съда някогашния съратник на Жана д’Арк. „Тази книга съдържаше прекрасни рисунки, изобразяващи пороците на тези императори-езичници и аз прочетох завладяваща история как Тиберий, Каракала и други цезари се забавлявали с деца и намирали неизмеримо удоволствие в това да ги измъчват. Реших да последвам примера им и една вечер започнах да правя същото, като тях…“ Според някои данни Жил дьо Ре бил отговорен за смъртта, изнасилването и обругаването на повече от сто деца. Главите на най-красивите от тях той съхранявал, като реликви. Пред съда този мощен благородник признал всичките си деяния с ужасяващи подробности. На едно място изповедта му била толкова чудовищна, че председателят-епископ се приближил към висящото на стената разпятие и го забулил с покривало, защото делата на обвиняемия били светотатствени и не бивало да оскверняват светинята. Когато Жил дьо Ре приключил с изповедта си, той помолил за прошка Бога, църквата и родителите на убитите деца. Отчитайки покаянието му, съдът предоставил на благородника привилегията да се задуши от дима, преди огънят от кладата, на която щял да бъде изгорен, да започне да овъглява тялото му. Заедно с него били екзекутирани и двама негови сподвижници – Хенрие и Поату.

Съдбата на Франческо Прелати е обгърната от мрак. Някои разказвали, че бил изгорен на клада, а други твърдели, че е хвърлен в затвора, след което бил освободен със специален указ на Анжуйския херцог. Целият този случай е изтъкан от ужаси, които превишават до такава степен въображението и на най-болния индивид, че интелигентните хора си задават въпроса дали пък Жил дьо Ре не е умрял, като жертва на тъмните машинации на епископ Жан дьо Малестроа… Да не пренебрегваме и обстоятелството, че този пер е бил един от най-близките на Жана д’Арк, а тя също е била изгорена на кладата като вещица.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook