30 декември 1924 г. – Хъбъл показва, че не сме сами във Вселената

На днешния ден през 1924 г. астрономът Едуин Хъбъл оповестява съществуването на други галактики, което променя схващанията за Вселената като цяло.

До този момент са наблюдавани само обекти от нашата галактика Млечен път, тъй като астрономите по това време смятат, че цялата вселена се изчерпва именно с тази галактика. На практика думата галактика произлиза от гръцкото название на Млечния път.

Първият, който споменава за наличието на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият философ Демокрит.

За първи път Млечният път е наблюдаван през телескоп от Галилео Галилей през 1610, който открива, че галактиката е съставена от огромен брой звезди. Едва през 1750 г. Томас Райт спекулира в труда си „Оригинална теория, или нова хипотеза за Вселената“, че галактиката е въртящо се тяло от много звезди, които са свързани помежду си чрез гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.

Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по онова време, Хъбъл успява да идентифицира няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, включително и мъглявината Андромеда.

През 1921 г. Харлоу Шейпли съобщава, че галактиката Млечен път е дълга точно 300 хил. светлинни години, 10 пъти по-голяма отколкото са си мислили всички по онова време. За изчисленията си той използва няколко цефеиди.

Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл наблюдава, са само облаци от газ, които не се намират много далече.

За да докаже, че тези мъглявини не са толкова близо, Хъбъл използва цефеида от Андромеда, за да изчисли разстоянието до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на почти 1 млн. светлинни години, което надхвърля дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод – тези мъглявини са извън нашата галактика и съответно вселената не се изчерпва само с нея.

Шейпли пише на Хъбъл следното: „Не знам дали съжалявам или съм доволен за тази развръзка на проблема с мъглявините. Може би и двете.“
Въпреки победата си над своя професионален съперник, Хъбъл не се оказва сто процента прав. До смъртта си той настоява, че наблюдаваните от него обекти извън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.

Една година по-късно Хъбъл съставя и широко използваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда различните типове галактики в системата, която днес познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.

Днес благодарение на космическия телескоп, носещ името на този проницателен и изтъкнат астроном, ние успяваме да надникнем много по-далече от това, което той някога си е представял. За деветнадесет години от пускането на Хъбъл (история на телескопа) през 1990 г. са направени над 900 хил. наблюдения, заснети са повече от 570 хил. снимки на повече от 30 хил. небесни обекта.

Също така телескопът помогна на учените да определят приблизителната възраст на Вселената (13,7 млрд. години), да установят, че в центъра на повечето галактики има черни дупки, да наблюдават образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1699 г. — С указ на император Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово.
•    1703 г. — При земетресение в Токио загиват около 37 000 души.
•    1853 г. — САЩ купуват от Мексико южната част на Аризона и Ню Мексико.
•    1877 г. — Избухва Трънското въстание с ръководител капитан Симо Соколов.
•    1888 г. — Основана е Австрийската социалдемократическа партия.
•    1899 г. — Открит е футболният стадион Айброкс в Глазгоу, Шотландия.
•    1907 г. — Създадена е играта бейзбол.
•    1922 г. — Образуван е Съюзът на съветските социалистически републики (СССР).
•    1927 г. — Открито е метрото на Токио — първото в Азия.
•    1927 г. — Руският химик Сергей Лебедев за първи път публикува метод за получаване на синтетичен каучук.
•    1943 г. — Втората световна война: При петата бомбардировка на София от британско-американската авиация загиват 75 души, а над 90 са ранени.
•    1946 г. — В СССР е включен първият ядрен реактор.
•    1947 г. — Под натиска на СССР, кралят на Румъния Михай I принудително абдикира и страната е обявена за народна република.
•    1951 г. — С постановление на Министерски съвет в България се регламентира опазването напаметниците на културата и музейното дело.
•    1953 г. — В САЩ е пуснат в продажба първия цветен телевизор.
•    1956 г. — Приключва официалното преброяване на населението в България, според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на населението е 7 629 254.
•    1963 г. — Открит е нефтохимическият комбинат край Бургас.
•    1964 г. — Започва работа като постоянен орган на ООН Конференцията на ООН за търговия и развитие.
•    1967 г. — В България е въведена петдневна работна седмица.
•    1972 г. — След заповед на американския президент Ричард Никсън се прекратяват бомбардировките на Виетнам
•    1985 г. — Астрономът Стивън Синот открива Пък — спътник на Уран, използвайки снимки заснети от Вояджър 2.
•    1992 г. — НС избира за министър-председател на България професор Любен Беров от мандата на ДПС.
•    1993 г. — Ватиканът и Израел установяват дипломатически отношения.
•    1999 г. — В Лондон маниак атакува с нож Джордж Харисън (Бийтълс) и съпругата му.
•    2002 г. — Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй.
•    2005 г. — Открита е отсечката Шумен – Каспичан от автомагистрала Хемус.
•    2006 г. — В Ирак е екзекутиран чрез обесване бившият държавен глава Садам Хюсеин, осъден на смърт за геноцид.

Родени

•    39 г. — Тит, римски император
•    1370 г. — Григорий XI, римски папа
•    1552 г. — Саймън Формън, британски окултист и астролог
•    1673 г. — Ахмед III, султан на Османската империя
•    1678 г. — Уилям Крофт, британски композитор
•    1746 г. — Франсоа-Андре Венсан, френски художник
•    1756 г. — Павел Враницки, чешки композитор и цигулар
•    1834 г. — Ернст Равенщайн, немско-британски географ
•    1848 г. — Александър Померанцев, руски архитект
•    1852 г. — Данаил Николаев, български офицер
•    1865 г. — Ръдиард Киплинг, британски писател, Нобелов лауреат през 1907
•    1874 г. — Янко Йесенски, словашки поет
•    1883 г. — Йордан Лазаров, български революционер
•    1904 г. — Дмитрий Кабалевски, руски композитор
•    1905 г. — Даниил Хармс, руски писател
•    1905 г. — Еманюел Левинас, френски философ
•    1906 г. — Сър Карол Рийд, английски филмов режисьор
•    1919 г. — Васил Спасов, български футболист
•    1923 г. — Иван Улитин, съветски офицер
•    1926 г. — Димитър Бочев, български актьор
•    1928 г. — Бо Дидли, американски блус-певец
•    1930 г. — Владимир Янчев, български режисьор
•    1930 г. — Панайот Панайотов, български футболист
•    1935 г. — Омар Бонго, президент на Габон
•    1941 г. — Бруно Парма, словенски шахматист
•    1942 г. — Владимир Буковски, съветски писател и дисидент
•    1946 г. — Пати Смит, американска поп-певица
•    1947 г. — Иван Зафиров, български футболист
•    1957 г. — Светослав Овчаров, български кинорежисьор
•    1961 г. — Бен Джонсън, канадски лекоатлет
•    1966 г. — Бенет Милър, американски режисьор
•    1970 г. — Ивайло Гаврилов, български волейболист
•    1975 г. — Тайгър Уудс, американски голф-състезател
•    1982 г. — Кристин Крюк, канадска актриса
•    1984 г. — ЛеБрон Джеймс, американски баскетболист
•    1988 г. — Ян Мела, полски полярник, най-младият в историята покорител на северния и южния полюс

Починали

•    274 г. — Феликс I, римски папа
•    1525 г. — Якоб Фугер, германски банкер
•    1572 г. — Галеацо Алеси, италиански архитект
•    1691 г. — Робърт Бойл, ирландски химик
•    1870 г. — Хуан Прим, испански генерал
•    1893 г. — Стефан Веркович, сръбски изследовател на български фолклор
•    1896 г. — Хосе Рисал, филипински национален герой
•    1902 г. — Стефан Любомски, български военен деец
•    1920 г. — Джеймс Баучер, британски журналист
•    1937 г. — Иван Ангов, български революционер
•    1944 г. — Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г.
•    1952 г. — Йордан Стубел, български писател
•    1962 г. — Артър Лавджой, американски философ
•    1968 г. — Кирил Мерецков, съветски маршал
•    1968 г. — Тригве Ли, норвежки политик
•    1969 г. — Иржи Трънка, чешки художник
•    1973 г. — Димитър Съсълов, български историк
•    1974 г. — Васил Холиолчев, български кинооператор
•    1986 г. — Венка Асенова, българска шахматистка
•    1994 г. — Дмитрий Иваненко, руски физик
•    1995 г. — Иван Янчев, български актьор
•    1997 г. — Симон Дювалие, съпруга на хаитянският диктатор Франсоа Дювалие
•    1997 г. — Шиничи Хоши, японски писател
•    2004 г. — Арти Шоу, американски музикант
•    2006 г. — Саддам Хюсеин, президент на Ирак
•    2009 г. — Абдураман Уахид, индонезийски политик
•    2012 г. — Домна Ганева, българска актриса

Празници

•    Филипини — Ден на Хосе Рисал (общонароден празник)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Изследване на Харвард: Космическите радиоимпулси може да са от извънземни

Хъбъл засне умираща звезда, подобна на нашето Слънце

Уникална космическа „пеперуда“ от „Хъбъл“

10 мръсни малки тайни на NASA

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук