13 юни 1983 г. – Първият космически апарат прекосява астероидния пояс

Пионер 10 се превръща в първия космически апарат, който прекосява астероидния пояс и посещава една от външните планети на Слънчевата система — Юпитер.

На 2 март 1972 г. Пионер 10 е изстрелян от ВВС база Кейп Каневерал с ракета Атлас-Кентавър. През 1973 г. на път за Юпитер, Пионер 10 пръв прекосява астероидния пояс отвъд орбитата на Марси изследва два астероида. Това пътешествие разкрива на учените, че астероидното поле не е толкова опасно и отваря вратите за всички бъдещи мисии до външните планети. Пионер 10 и Пионер 11 са най-известните апарати от тая серия. Те първи достигат трета космическа скорост и първи изследват далечния Космос.

През декември 1973 г. прелита на 132 000 км над облаците на Юпитер. Изпраща снимки. Получава данни за състава на атмосферата, уточнява масата на планетата, измерва нейното магнитно поле. Установява, че общият топлинен поток отделян от Юпитер превишава 2,5 пъти енергията, която планетата получава от Слънцето. Също така Пионер 10 уточнява плътността на 4 най-големи спътника на Юпитер.

Сега Пионер 10 се намира на разстояние над 80 AU от Слънцето и лети в посока към съзвездието Бик. Той е първият апарат, напуснал пределите на Слънчевата система на 13 юни 1983 година, когато преминава край най-отдалечената планета. Сегашната мисията на Пионер е търсенето на хелиопаузата — мястото, докъдето стига слънчевия вятър и където започва междузвездното пространство. Пионер 10 ще пътува през галактиката милиарди години. Той се движи спрямо Слънцето с постоянна скорост от 12 км/сек. Докато апарата не се отдалечи на 1,5 парсека (309 000 AU за 126 000 г), той ще бъде под гравитационното влияние на Слънцето. По-нататък върху неговия път през галактиката ще влияят звездите, край които преминава.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1805 г. — Експедицията на Луис и Кларк достига до водопадите Грейт Фолс.
•    1839 г. — Милош Обренович абдикира като княз на Сърбия в полза на сина си Милан Обренович II.
•    1842 г. — Кралица Виктория прави първото си пътуване с влак.
•    1855 г. — Поставена е за пръв път операта Сицилианска вечерня на Джузепе Верди в парижката Гранд опера.
•    1865 г. — Река Дунав е премината от чета, членове на която са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови.
•    1895 г. — Провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж — Бордо — Париж.
•    1917 г. — Първа световна война: Германия включва в бомбардировките на Лондон самолети вместо дирижабли.
•    1944 г. — Втора световна война: Нацистка Германия подлага за първи път Лондон на обстрел с ракети Фау-1.
•    1965 г. — В София е открит Театър 199.
•    1974 г. — Открита е последната отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Салерно с Реджо ди Калабрия.
•    2004 г. — Тимо Глок дебютира като пилот от Формула 1.
Родени

•    40 г. — Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 93 г.)
•    823 г. — Шарл I Плешиви, крал на западните франки († 877 г.)
•    1818 г. — Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари († 1881 г.)
•    1831 г. — Джеймс Кларк Максуел, шотландкси физик († 1879 г.)
•    1865 г. — Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет, писател и драматург, Нобелов лауреат през 1923 г. († 1939 г.)
•    1882 г. — Олга Александровна, велика руска княгиня († 1960 г.)
•    1884 г. — Добри Божилов, министър-председател на България († 1945 г.)
•    1888 г. — Фернанду Песоа, португалски поет († 1935 г.)
•    1890 г. — Мина Тодорова, любима на Яворов († 1910 г.)
•    1897 г. — Пааво Нурми, финландски бегач († 1973 г.)
•    1899 г. — Карлос Чавес, мексикански композитор († 1978 г.)
•    1903 г. — Филип Кутев, български композитор и фолклорист († 1982 г.)
•    1911 г. — Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1988 г.)
•    1926 г. — Стоян Стойчев, български актьор
•    1928 г. — Джон Наш, американски математик, Нобелов лауреат през 1994 г.
•    1928 г. — Никола Тодев, български актьор († 1991 г.)
•    1935 г. — Георги Божилов, български художник († 2001 г.)
•    1935 г. — Людмила Черних, украински астроном
•    1935 г. — Христо Явашев, български художник
•    1940 г. — Гойко Митич, югославски актьор
•    1944 г. — Бан Ки Мун, южнокорейски политик, настоящ генерален секретар на ООН
•    1947 г. — Саво Климовски, политик и юрист от Република Македония
•    1951 г. — Стелан Скарсгорд, шведски актьор
•    1952 г. — Цветана Божурина, българска волейболистка
•    1953 г. — Тим Алън, американски комик и актьор
•    1959 г. — Бойко Борисов, министър-председател на България
•    1962 г. — Али Шийди, американска актриса
•    1964 г. — Дебашри Рой, индийска актриса
•    1966 г. — Луис Мерло, испански актьор
•    1967 г. — Иван Василев, български футболист
•    1970 г. — Александър Пшил, немски актьор
•    1972 г. — Петър Чернев, български актьор
•    1974 г. — Венелина Венева, българска лекоатлетка
•    1977 г. — Евгени Хмарук, молдовски футболист
•    1980 г. — Флоран Малуда, френски футболист
•    1983 г. — Ребека Линарес, испанска порнографска актриса
•    1985 г. — Лела Стар, американска порнографска актриса

Починали

•    1798 г. — Ригас Велестинлис, гръцки революционер (* 1757 г.)
•    1876 г. — Михаил Бакунин, руски революционер (* 1814 г.)
•    1894 г. — Николай Ге, руски художник (* 1831 г.)
•    1902 г. — Дине Абдураманов, български революционер (* неизв.)
•    1902 г. — Марко Лерински, български революционер и войвода (* 1862 г.)
•    1943 г. — Кочо Рацин, поет от Република Македония (* 1908 г.)
•    1947 г. — Славко Кватерник, хърватски политик и военен (* 1878 г.)
•    1967 г. — Иван Гулев, деец на БРП († 1908 г.)
•    1972 г. — Георг фон Бекеши, унгарски биофизик, Нобелов лауреат през 1961 г. (* 1899 г.)
•    1977 г. — Тур Бержерон, шведски метеоролог (* 1891 г.)
•    1982 г. — Рикардо Палети, италиански пилот от Ф1 (* 1958 г.)
•    1982 г. — Халид, крал на Саудитска Арабия (* 1912 г.)
•    1986 г. — Бени Гудман, американски джаз музикант (* 1909 г.)
•    1986 г. — Дийн Рийд, американски певец (* 1938 г.)
•    1987 г. — Джералдин Пейдж, американска актриса (* 1924 г.)
•    1987 г. — Хайнц Клос, немски езиковед (* 1904 г.)
•    2012 г. — Уилям Ноулс, американски химик, Нобелов лауреат (* 1917 г.)

Празници

•    Световен ден на безвъзмездното кръводаряване и Световен ден на донора – Чества се от 2004 г. по инициатива на Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите с цел осигуряване за медициински нужди на безопасна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение
•    Италия — Празник на градовете Амантеа, Анакапри и Анцио
•    Латвия, Литва и Естония — Ден в памет на жертвите на комунистическите репресии
•    Тибет — Вси светии

инфо: obekti.bg

Вижте още:

5 странни теории за космоса, звучащи абсурдно

Земята потънала в пълен мрак за 2 години след астероида, убил динозаврите

Кои страни са най-заплашени от астероиди

Руски космонавти разказват стряскащи истории за космоса

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук