3 юли 1969 г. – Най-големият взрив в историята на космонавтиката
Ракетно-космическият комплекс H-1 — съветска ракета-носител от свръхтежък клас – прави втори опит за полет, след като първия (на 21 февруари) се оказва неуспешен.
Възниква авария в двигател № 8 на Блок А. Ракетата успява да се издигне само на 200 метра. На 23-та секунда от полета пада на стартовата площадка. В резултат на най-големия взрив в историята на космонавтиката е тежко повреден целия стартов комплекс. За възстановяването му са нужни почти две години.
H-1 e rазработена в средата на 60-те години на XX век от ОКБ-1 (Опитно Конструкторско Бюро – 1) под ръководството на Сергей Корольов, а след неговата смърт — под ръководството на Василий Мишин. Първоначално е предназначена за извеждане на ниска околоземна орбита на тежка (75 тона) орбитална станция с перспектива за обезпечаване сборката на Тежък междупланетен кораб (ТМК) за полети до Венера и Марс.
Вижте още: „Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре“
С приемане на закъснялото решение по включването на СССР в т. нар. „лунна надпредвара“, програмата Н-1 е форсирана и ракетата става носител на експедиционния космически кораб Л3 в комплекса Н1-Л3 от съветската лунна програма. Цялата пилотирана лунна програма е строго секретна до 1989 год., когато стават известни нейния основен замисъл и техническите параметри на ракетата – носител. Работата по развитието на Н-1 е официално прекратена през 1976 год.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 324 г. — В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се спасява зад стените на Византион.
• 1608 г. — Град Квебек е основан при устието на река Сейнт Лорънс от френския изследовател Самюел дьо Шамплен.
• 1863 г. — Завършва Битката при Гетисбърг, част от Американската гражданска война.
• 1866 г. — По време на Австро-пруската война се състои битката при Кьонегрец с участие общо на 436 000 войници и 1 700 оръдия; австрийските и саксонските войски претърпяват загуба и са принудени да сключат Пражкия мир.
• 1877 г. — Руско-турска освободителна война: Българското опълчение преминава река Дунав.
• 1890 г. — Айдахо става 43-я щат на САЩ.
• 1894 г. — Започва учредителният конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия.
• 1908 г. — С бунт в гарнизона в Ресен избухва Младотурската революция; дадена е амнистия на 1 500 българи — политически затворници.
• 1912 г. — Провежда се за пръв път Оперният фестивал в Савонлина във Финландия, организиран от Айно Акте.
• 1915 г. — В Турция са пуснати в обращение първите банкноти.
• 1940 г. — Втора световна война: Започва Операция Катапулт, в която британската флота, идваща от Гибралтар, напада Френската атлантическа флота, разположена в Мерс ел Кебир.
Вижте още: Среща на високи извънземни и астронавти е наблюдавал бивш служител на НАСА
• 1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
• 1956 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Етиопия.
• 1957 г. — Създаден е Български автомобилен турингклуб, преименуван по-късно на Съюз на българските автомобилисти.
• 1962 г. — След продължителна колониална война френският президент Шарл дьо Гол провъзгласява независимостта на Алжир от Франция.
• 1971 г. — Джим Морисън, водещият певец на групата „Доорс“ е намерен мъртъв в апартамента си в Париж.
• 1985 г. — Състои се премиерата на филма Завръщане в бъдещето в САЩ.
• 1988 г. — Самолет Еърбъс на иранските авиолинии катастрофира над Персийския залив, загиват 290 души.
• 1991 г. — Адигея влиза в състава на Руската федерация.
• 2000 г. — Правителството на Иван Костов постига споразумение с МВФ, което дава възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението.
• 2006 г. — При катастрофа в метрото на Валенсия (Испания) загиват 41 души.
Родени
• 1423 г. — Луи XI, крал на Франция († 1483 г.)
• 1728 г. — Робърт Адам, британски архитект († 1792 г.)
• 1738 г. — Джон Копли, американски и английски художник († 1815 г.)
• 1767 г. — Жан Жозеф Пол Огюстен, френски държавник († 1828 г.)
• 1854 г. — Леош Яначек, чешки композитор († 1928 г.)
• 1855 г. — Петър Груев, български висш военен, генерал († 1942 г.)
• 1857 г. — Антон Шоурек, чешки математик († 1926 г.)
• 1875 г. — Фердинанд Зауербрух, германски хирург († 1951 г.)
• 1876 г. — Ралф Пери, американски философ, неореалист († 1957 г.)
• 1879 г. — Алфред Кожибски, полски лингвист († 1950 г.)
• 1883 г. — Франц Кафка, чешки и австрийски писател († 1924 г.)
• 1923 г. — Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)
• 1924 г. — Славчо Чернишев, български писател († 2000 г.)
• 1925 г. — Асен Попов, български скулптор († 2008 г.)
• 1928 г. — Гюнтер Бруно Фукс, немски поет, белетрист и график († 1977 г.)
• 1929 г. — Петър Дюлгеров, български политик († 2003 г.)
• 1932 г. — Стефан Гецов, български актьор († 1996 г.)
• 1933 г. — Александър Фол, български историк († 2006 г.)
• 1934 г. — Стефан Абаджиев, български футболист
• 1935 г. — Харисън Шмит, американски астронавт
• 1937 г. — Невена Симеонова, българска актриса
• 1942 г. — Радосвет Коларов, български литературовед
• 1945 г. — Стефан Воронов, български естраден изпълнител († 1974 г.)
• 1948 г. — Йордан Костурков, български писател и преводач
• 1949 г. — Емилия Масларова, български политик
• 1961 г. — Албена Бакрачева, български учен и преводач
• 1962 г. — Том Круз, американски актьор
• 1962 г. — Хънтър Тайло, американска актриса
• 1964 г. — Теодор Лулчев, български дизайнер
• 1968 г. — Елин Рахнев, български писател
• 1968 г. — Рамуш Харадинай, косовски военен деец и политик
• 1969 г. — Гедеон Буркхард, немски актьор
• 1977 г. — Деян Божков, български шахматист
• 1978 г. — Петя Янчулова, българска волейболистка
• 1981 г. — Ангел Игов, български писател и журналист
• 1986 г. — Оскар Устари, аржентински футболист
Починали
• 1642 г. — Мария Медичи, кралица на Франция (* 1573 г.)
• 1904 г. — Теодор Херцел, австрийски ционист (* 1860 г.)
• 1908 г. — Николай Игнатиев, руски дипломат (* 1832 г.)
• 1918 г. — Мехмед V, султан на Османската империя (* 1844 г.)
• 1941 г. — Марк Никълсън, английски футболист (* 1871 г.)
• 1965 г. — Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед (* 1888 г.)
• 1971 г. — Джим Морисън, американски певец (The Doors) (* 1943 г.)
• 1971 г. — Цветан Стоянов, български преводач и писател (* 1930 г.)
• 1995 г. — Андрей Гуляшки, български писател (* 1914 г.)
• 1998 г. — Иван Пановски, български изпълнител на народни певци (* 1921 г.)
• 1998 г. — Садек Чубак, ирански писател (* 1916 г.)
• 2000 г. — Георги Трингов, български шахматист (* 1937 г.)
• 2000 г. — Кемал Сунал, турски киноартист (* 1944 г.)
• 2007 г. — Алис Тимандер, шведска зъболекарка и киноактриса (* 1915 г.)
• 2010 г. — Абу Дауд, палестински терорист (* 1937 г.)
инфо: obekti.bg
Вижте още:
Бивш американски пехотинец бранил Марс от обитателите на Червената планета
10-те места местата, чиито жители най-често стават свидетели на НЛО
Космическата нация Асгардия избра свой президент
Човечеството притежавало космически флот
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook тук
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.