20 юли 1969 г. – „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“

На 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на извънземна почва.

На 5 април 1967 г. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън – отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност.

Сред 17 – те „аса“ е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния – на Аполо 11. На 14 април 1969 год., на специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговия командир Н. Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.

Пилотираният космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „Колумбия“ (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „Ийгъл“ (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият апарат от серията „Аполо“, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва:

„Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна“.

В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се отмени прилуняването и принудителното връщане на орбита. Екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл, които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:

„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“ , на 21 юли 1969 в 2 часа, 56 минути и 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуска.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

791 г. — Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).
1031 г. — Анри I става крал на Франция.
1402 г. — В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.
1810 г. — В Богота е обявена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания.
1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен
1878 г. — С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.
1891 г. — На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.
1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание.
1917 г. — Първата световна война: Подписана е Декларацията от Корфу, според която сърби, хървати и словенци образуват общата държава Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.
1921 г. — Публикуван е първият български Закон за авторското право.
1924 г. — В Париж е основана Международната организация по шахмат — ФИДЕ.
1926 г. — Методистката църква приема правото на жените да бъдат свещеници.
1928 г. — Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони.
1933 г. — В Лондон се състои 500-хилядна демонстрация срещу антисемитизма.
1941 г. — Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф.
1944 г. — Втората световна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг.
1949 г. — Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет.
1949 г. — Израел и Сирия подписват споразумение за прекратяване на тяхната 19-месечна война.
1956 г. — Франция признава независимостта на Тунис.
1974 г. — Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.
1975 г. — Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.
1976 г. — Американският космически кораб Вайкинг-1 успешно каца на Марс след 11-месечно пътешествие.
2001 г. — НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление.

Родени

356 пр.н.е. г. — Александър Македонски, владетел на Древна Македония († 323 пр.н.е. г.)
1304 г. — Франческо Петрарка, италиански поет и хуманист († 1374 г.)
1519 г. — Инокентий IX, римски папа († 1591 г.)
1774 г. — Огюст Мармон, френски маршал († 1852 г.)
1785 г. — Махмуд II, султан на Османската империя († 1839 г.)
1847 г. — Макс Либерман, немски художник († 1935 г.)
1850 г. — Георг Елиас Мюлер, германски психолог († 1934 г.)
1860 г. — Димитър Перниклийски, български военен деец († 1936 г.)
1864 г. — Ерик Аксел Карлфелт, шведски писател, Нобелова награда за литература през 1931 († 1931 г.)
1872 г. — Стенли Финч, първият директор на ФБР († 1951 г.)
1873 г. — Алберто Сантос-Дюмон, бразилски пионер в авиацията († 1932 г.)
1876 г. — Ото Блументал, германски математик († 1944 г.)
1878 г. — Александър Радославов, български революционер († 1951 г.)
1878 г. — Петър Манджуков, български революционер († 1966 г.)
1880 г. — Херман Кайзерлинг, германски философ и писател († [[]])
1881 г. — Недялко Атанасов, български политик († 1960 г.)
1882 г. — Иван Ингилизов, български революционер († 1944 г.)
1883 г. — Александър Андреев, български революционер († 1928 г.)
1888 г. — Емил Зегадлович, полски писател († 1941 г.)
1895 г. — Ласло Мохоли-Над, унгарски художник и фотограф († 1946 г.)
1914 г. — Дядо Добри, български църковен дарител
1919 г. — Едмънд Хилъри, новозеландски планинар и изследовател († 2008 г.)
1920 г. — Дик Лукас, американски аниматор († 1997 г.)
1922 г. — Ангел Солаков, български политик († 1998 г.)
1925 г. — Жак Делор, бивш председател на европейската комисия
1926 г. — Александър Александров, български актьор
1927 г. — Матилда Караджиу Мариоцяну, румънски лингвист († 2009 г.)
1932 г. — Ото Шили, немски политик
1933 г. — Кормак Маккарти, американски романист
1938 г. — Натали Ууд, американска актриса († 1981 г.)
1939 г. — Георги Г. Георгиев, български актьор († 2008 г.)
1941 г. — Людмила Чурсина, руска актриса
1946 г. — Васил Банов, български актьор
1947 г. — Карлос Сантана, мексикански китарист
1947 г. — Герд Биниг, германски физик, Нобелов лауреат през 1986 г.
1949 г. — Маруся Любчева, български политик
1951 г. — Даниил, румънски патриарх
1959 г. — Джована Амати, италиански пилот от Формула 1
1961 г. — Илия Желев, български художник
1964 г. — Крис Корнел, американски музикант
1969 г. — Джош Холоуей, американски актьор
1973 г. — Петер Форсберг, шведски състезател по хокей на лед
1973 г. — Хаакон Магнус, норвежки престолонаследник
1975 г. — Саша Симонович, сръбски футболист
1980 г. — Жизел Бюндхен, бразилски фотомодел
1983 г. — Виктор Танев, български актьор

Починали

1031 г. — Робер II, крал на Франция (* 972 г.)
1816 г. — Гаврил Державин, руски поет (* 1743 г.)
1862 г. — Йохан Готлиб Ньоремберг, германски физик (* 1787)
1872 г. — Людевит Гай, хърватски писател (* 1809)
1897 г. — Джин Инджелоу, английска поетеса и романистка (* 1820 г.)
1901 г. — Уилям Козмо Монкхаус, английски поет и критик (* 1840 г.)
1903 г. — Лъв XIII, римски папа (* 1810 г.)
1908 г. — Деметриус Викелас, първи президент на МОК (* 1835 г.)
1923 г. — Мария фон Батенберг, германска принцеса (* 1852 г.)
1923 г. — Панчо Виля, мексикански революционер (* 1878 г.)
1926 г. — Феликс Дзержински, руски революционер и политик от полски произход (* 1877 г.)
1927 г. — Фердинанд I, Крал на Румъния (* 1865 г.)
1935 г. — Константин Лекарски, български агроном (* 1853 г.)
1937 г. — Гулиелмо Маркони, италиански електроинженер, Нобелов лауреат през 1909 (* 1874 г.)
1945 г. — Пол Валери, френски поет (* 1871 г.)
1951 г. — Абдула I, крал на Йордания (* 1882 г.)
1951 г. — Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг (* 1865 г.)
1954 г. — Елеонора Крюгер, руска благородничка (* ?)
1955 г. — Калуст Гулбенкян, британски предприемач (* 1869 г.)
1973 г. — Брус Лий, американски актьор и майстор на бойните изкуства (* 1940 г.)
1979 г. — Хърбърт Бътърфийлд, британски историк (* 1900 г.)
1981 г. — Абрам Кардинер, американски лекар (* 1891 г.)
1994 г. — Пол Делво, белгийски художник (* 1897 г.)
2000 г. — Джоузеф Инрайт, американски морски офицер (* 1910 г.)
2004 г. — Антонио Гадес, испански хореограф (* 1936 г.)
2006 г. — Жерар Ури, френски режисьор (* 1919 г.)
2007 г. — Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1918)

Празници

Международен ден на шахмата (по повод основаването на ФИДЕ на 20 юли 1924 г. в Париж)
Илинден — нов стил (пророк Илия)
България — Професионален празник на пивоварите – Определен с Решение на УС на Съюза на пивоварите в Република България през 1996 г. Чества се в Деня на св. Пророк Илия поради това, че кръстителят на Съюза – епископ Наум Агатоникийски, избира Светия Пророк за покровител на пивоварите.
Кипър — Ден на мира и свободата
Колумбия — Обявяване на независимост (1810 г. от Испания, национален празник)
Норвегия — Рожден ден на престолонаследника Хаакон Магнус
Япония — Ден на морето

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Жената, приземила “Аполо 11” на Луната

Имали ли са нацистите база на Луната и още…

Дело на извънземни ли е тази постройка, запечатана на повърхността на Луната?! (ВИДЕО)

Уфологът Джордж Греъм: Луната е завладяна от извънземни, НАСА си мълчи

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук