Старосел – малкото село в центъра на България с три неустоими изкушения

Село Старосел е разположено между планината Средна гора и Тракийското равно поле. То е едно изключително интересно място, привличащо хора с най-различни интереси. Доволни ще останат както любителите на историята на древните траки, така и ценителите на прочутото местно вино, както и почитателите на СПА туризма и лековитата минерална вода.

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия. През 5 век пр.н.е. там е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (османското Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през 15 век.

През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществува до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Там бил и пазарът за едър рогат добитък.

Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, като е основал революционен комитет. По-късно селото взема масово участие в Априлското въстание.

Тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел, е открит през 2000 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.

Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм „Хоризонт”.

Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове.

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.

Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили.

Могила “Хоризонт” се намира в местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел. До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека. Храмът се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада.

Днес Старосел е и успешна СПА дестинация и неговите почитатели нямат думи да опишат свойствата на минералните му води, ползите от хидротерапиите и удоволствието от минералните басейни. СПА туризмът процъфтява и няма българин или чужденец, който да не си е тръгнал доволен и ободрен от здравословните водни процедури или просто от плуването в някой от минералните басейни на открито и закрито в Старосел. Неслучайно към съществуващите прекрасни хотели в скоро време предстои да се добавят още няколко туристически обекта, които ще бъдат способни да подслонят гостоприемно многото желаещи.

Третият силен коз на Старосел е виното. Местната винена изба произвежда около 1 милион бутилки бели, розе и червени вина годишно от собствени лозя на площ от 200 хектара, на които се отглеждат 8 сорта грозде. Тя може да бъде разгледана и да се дегустират местните вина.

Мнозина смятат, че днешните жители на района остават верни на добрия вкус на траките, защото е очевидно, че още древните са открили достойнствата на този благодатен край с неговите лозя и минерални извори, с чудната природа на границата между планината и равнината, с мекия и приятен за живот климат.

инфо: pochivka.blitz.bg

Вижте още:

Тракийски аристократи с урни в Глухите камъни

Космически кораб или тракийска гробница е могилата край Юнаците?

Траките можели да лекуват само с думи

Тракийските наблюдателници в Белоградчишките скали

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook