Дървените църкви, построени за един ден за борба с епидемиите

Снимка: pochivkablitz.bg

Първият записан случай с тази традиция датира от 1390 г., когато село издигнало малък дървен храм срещу чумата

През Средновековието много руски общности, по-специално в Новгородска и Псковска област, вярвали, че трябва да отговорят със строителство на църкви на бедствията, бушуващи по това време, най-често епидемии.

Традицията, известна като „Обыденный храм“ (еднодневна църква), изисква църквата да бъде завършена в рамките на един ден. Такива еднодневни храмове били издигани с общи усилия и били с малък размер и прост дизайн. Строителството им обикновено започвало през нощта и завършвало преди изгрев на следващия ден.

С падането на нощта църквата трябвало да бъде осветена. Тъй като били правени от дърво, тези постройки не издържали повече от 40-50 години, съобщава Amusing Planet.

Първият записан случай с тази традиция датира от 1390 г., когато село в Новгород издигнало малка дървена църква срещу чумата, която бушувала в Европа.

Снимка: pochivkablitz.bg

През 15-и и първата половина на 16-и век еднодневни църкви се появявали редовно в районите на Псков и Новгород. Всички тези църкви дължали съществуването си на някое епидемично заболяване, заплашващо общността. В повечето случаи ставало дума или за бубонна чума или за комбинация от бубонна и пневмонна чума, които мобилизирали хората да се задействат.

В Псков имало поне две църкви, издигнати през 1522 г. срещу мистериозната „английска потна болест“. Десетилетие по-късно заради дребната шарка и в двата града изникнали много повече храмове.

Снимка: pochivkablitz.bg

Построяването на еднодневна църква обикновено се решавало в общността. Понякога самият цар нареждал това да се направи. През 1522 г., след като издигането на храм в чест на Свети Варлаам Хутински не успяло да уъдържи епидемията в Псков, Василий III наредил построяването на втори – в чест на Покров Богородичен, с пари от собствената му хазна.

През 1532 г., когато Псков бил насред епидемия от дребна шарка, великият княз платил за издигането на църква на Архангел Гавриил. Две десетилетия по-късно Иван IV заповядал да се построят две църкви в отаян опит да се умилостиви Бог и да се ограничи разпространението на бубонна чума в града.

Последният известен еднодневен храм е издигнат през 1654 г. във Вологда. Благодарение на подробно описание на съвременник ни е известно много за това защо и как е построена.

Нито един еднодневен храм не е оцелял в първоначалния си вид, въпреки че много са построени наново от камък и съществуват и в наши дни. Сред тях е Спасо-Всеградската катедрала във Вологда (разрушена през 1972 г.) – същата от 1654 г. Тя била построена наново с камък 30 години по-късно.

Други такива са църквата „Варлаам Хутински“ в Псков, църквата „Симеон“ във Велики Новгород и църквата „Анастасия Узорешителница“ в Псков.

Снимка: pochivkablitz.bg

В последно време много православни общности се опитват да съживят древната традиция. През 2011 г., например, бяха издигнати седем нови църкви в различки градове за един ден за отпразнуване на Рождество Христово. Преди това подобни проекти бяха правени в Кемерово, Москва, Минск, Киев и др.

Снимка: pochivkablitz.bg

Снимка: pochivkablitz.bg

източник: pochivkablitz.bg

Вижте още:

Котките и чумата

Откриха откъде идва най-древният щам на чумата

Пандемиите не са от вчера: Чумата от 14 век се предавала по въздуха

Метрото на Ню Йорк бъка от опасни бактерии на чума и антракс

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook