Има ли някъде там копие на моето Аз? (част 2)

pixabay.com

продължение от част 1

Тезата на Тегмарк се базира на това, че поне за момента повечето научни наблюдения над видимата Вселена сочат, че тя е безкрайна и пълна с материя. Пределът на това, което виждаме, всъщност е сферата с радиус от 4х1026 метра, или иначе казано, виждаме в Космоса дотам, докъдето може вездесъщото око на телескопа “Хъбъл”.

Поне в тази сфера Вселената е равномерно „заселена” от облаци галактики и звездни купове. Ако отвъд този хоризонт нещата са аналогични, в един момент чисто математически

начинът, по който е подредена материята, би трябвало да започне да се повтаря.

Може просто да разглеждаме „нашата” сфера като кутия, в която има място за около 10118 субатомни частици. Всеки протон може да бъде или да не бъде там, т.е. възможните подредби са 2 на 10118 .  Ако закръглим цифрите, една такава Хъбълова кутия се простира на 10 на десета на 118. степен метра, твърди Тегмарк.  Оттам нататък започва повторението и някъде там трябва да се намира следващата уютна Хъбълова сфера, където в паралелна вселена, идентична с нашата, ваше копие в момента скептично чете тези редове. Този вариант условно може да се нарече мултивселена тип 1.

Какво става обаче, ако безкрайността не е точно безкрайност и това огромно пространство от звезди и паралелни вселени всъщност в един момент

се затваря като сапунено мехурче и се рее в необятната празнота…

редом до други такива мехурчета, всяко от което е мултивселена тип 1?

Тази идея се базира на теорията за тъй нареченото хаотичнo разширяване (chaotic inflation) на пространството след Големия взрив. Хипотезата е, че след взрива пространството е започнало да се разширява неимоверно бързо и (естествено) във всички посоки, но в някои региони от него този процес се е забавил и там са се оформили своего рода „джобове” или „мехури”, пълни с материя, разделени, разбира се, от бездни празнота.  Един такъв регион би могъл да е нашата мултивселена тип 1. Според Тегмарк е възможно редом с нас да се намират други такива мултивселени, в които физичните закони и измеренията, такива, каквито ги познаваме, са поели в посока, твърде различна от тази, с която сме свикнали като „нормална”.

Например някои теоретици смятат, че в „родния” Космос някога

са съществували на равни начала не 3, а цели 9 пространствени измерения!

Още на ранен етап от еволюцията на Вселената обаче трите измерения, които приемаме като даденост, са взели връх, докато останалите шест са били „стеснени” до толкова микроскопични размери, че в момента не е възможно да бъдат „наблюдавани” в класическия смисъл на думата.

Възможността отвъд безкрая да има други вселени, където нещата са се развили другояче, ражда интересни алтернативи. Като вселени с повече от 3 „големи” пространствени измерения, където атомите са толкова нестабилни, че думата „материя” просто е неприложима… Или пък нещо още по-радикално – места, където съществува повече от едно „времево” измерение. Дори още по-малки разлики биха могли да направят другите мултивселени коренно различни от нашата. Тегмарк дава един прост пример за това какво би се случило, ако условията, установени на случаен принцип след Големия взрив, бяха други. Ако електромагнитната сила, една от четирите основни във Вселената, беше само с 4 процента по-слаба, елемент като водорода нямаше да съществува, респективно нямаше да има и звезди. Ако пък протоните бяха с 0,2 процента по-тежки, те биха могли да се превърнат в неутрони и да дестабилизират атомите. Това идва да покаже колко странни и чужди биха могли да бъдат другите мултивселени около нас.

Музика в безкрая…

Според физици като Бърт Овърт Вселената – такава, каквато я познаваме, представлява своеобразна мембрана, подобна на водна повърхност или лист хартия. Тази идея води началото си от 70-те години на 20. век и е известна като Струнната теория (String theory).

Според това новаторско виждане всичко в нашата Вселена е изградено от изключително малки обекти, наподобяващи струни. Когато една струна вибрира в дадена честота, тя, образно казано, създава елементарни частици – кварки, електрони, протони. Със своята „мелодия” струните създават и фундаменталните сили, които държат Вселената цяла – магнетизма, слабата ядрена сила, която кара ядрата на някои елементи да се разпадат и чрез която се синтезират нови елементи в сърцето на звездите, силната ядрена сила, която крепи ядрото на атома, и накрая гравитацията. За да е възможен този модел, са необходими 10 измерения, в които да вибрират струните.

До 1995 г. съществуват 5 варианта на Струнната теория, докато физикът Едуард Уитън не предлага нова, тъй наречена М-теория (M-theory), която елегантно ги обединява в едно, прибавяйки допълнително 11. измерение. Резултатът – космическите струни се преплитат  в огромни суперструктури, наречени мембрани. Така този „божествен концерт” превръща Вселената, в която живеем, в нещо като постоянно променящ се обект – мембрана, която се рее и се изменя подобно на водна повърхност. 4-измерната ни реалност е също една такава плоскост, паралелна с други такива, движещи се в различни измерения.

Овърт и колегите му смятат, че тя е била създадена, когато паралелна мембрана, движеща се в горните измерения, се е блъснала в нея още преди да има материя. Този гигантски протокатаклизъм е генерирал енергия и е създал фотоните, кварките и останалите елементарни частици, а впоследствие звездите и нас.

И все пак дали в 11-ото пространство плуват други вселени-мембрани и дали на някои от тях има живот?

Футуристът и физик  Мичио Каку смята, че това е възможно и че съществуват други мембрани, подобни на нашата, както и такива, в които царят физични закони, неподдаващи се на математиката, с която разполагаме.

Перспективата за пътуване към подобни светове изглежда вълнуваща, но за да се създаде„проход” в реалността дори теоретично, ще са необходими гигантски количества енергия. Нищо по-малко от взрив на свръхнова например, освен ако не приемем вероятността да съществуват „слаби” точки – тунели между тези вселени.

Интересно е да се отбележи, че според М-теорията гравитацията би могла да е такъв пътешественик. Според физици като Лиза Рандъл гравитацията изглежда слаба в сравнение с другите фундаментални сили поради факта, че тя тече като река между различните измерения и така губи част от енергията си.

източник: obekti.bg

Вижте още:

Ученичка на Борис Золотов: Има паралелноземни цивилизации

Търсят се доказателства за съществуването на паралелни светове

Машината на времето: Сътворена от Вадим Чернобров

Различните паралелни реалности и многобройните версии на Аза

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook