Искате да бъдете терапевт? Пет личностни черти, които трябва да притежавате

Снимка: pexels.com

В продължение на близо 25 години хората в кабинета на психотерапевта Шон Гроувър споделят своите тайни, страховете и надеждите си. Признават грешки, изследват любовта и взаимоотношенията, преодоляват травми от детството, размишляват върху сънища и кошмари. Някои хора посещават няколко сесии, други работят с години.

Неведнъж се е случвало да попитат Гроувър: „Как можеш да прекараш живота си, слушайки оплакванията на хората? Никога не бих могъл да го направя“. Това твърдение доказва, че тези хора не са способни да бъдат добри терапевти.

Личностни черти на терапевта

Ако желаете да станете терапевт, ще са ви необходими тези пет личностни черти:

1. Човечност

Наслаждавате се на времето, прекарано с хората, чувствате се емоционално заредени и се интересувате от историите на другите. Наслаждавате се на искрените емоции, като сърдечен смях и плач. Изпитвате удоволствие да слушате истории и да споделяте тясна връзка с другите. Дори и да сте срамежливи, интимните разговори ви ободряват.

2. Добър слушател

Вие сте „терапевтът“ във вашата социална група. Приятелите ви разкриват своите тайни и търсят вашите съвети, защото сте добър слушател. Това умение е основата на терапията – не съвети, анализи или насоки. Хората се доверяват и се отварят пред добрите слушатели. Лечението започва, когато човек се почувства чут и разбран.

3. Аналитично мислене

Очаровани сте от човешкото поведение и се питате какво кара хората да избухват. Обичате мистерията и се наслаждавате на събирането на улики за отделните хора. Отбелязвате чертите на характера и имате отлична памет за детайлите.

4. Алтруизъм

Обичате да помагате на хората. Точна така – вие сте добротворец. Помощта, която оказвате на хората, ви презарежда, осмисля живота ви и повишава самочувствието ви. Социалната справедливост също представлява голям интерес за вас. За теб, когато даваш на другите, даваш и на себе си.

5. Личностно развитие

Много хора се притесняват, че техните собствени проблеми, свързани с психичното здраве, могат да им попречат да станат добри терапевти. Но вярвате или не, вашите предизвикателства могат само да ви помогнат. Много от най-добрите терапевти (но не всички, разбира се) са се борили със собствените си емоционални проблеми. Често тяхната собствена терапия събужда желание в тях да станат терапевти. Борбата с личните демони може да предизвика у вас емпатия и способност да се идентифицирате с болката на другите.

Следващите стъпки

Ако притежавате повечето или всички тези качества, имате суровините, от които се нуждаете, за да станете добър терапевт. С правилното обучение можете да усъвършенствате тези таланти в професия, която ще ви доставя удоволствие.

В наши дни има терапия за всичко – танцова терапия, психодрама и арт терапия и т.н. Първо, разберете какъв вид терапевт искате да бъдете. Коя област ви интересува? След това помислете за хората, с които искате да работите – деца, тийнейджъри, възрастни. Двойки, семейства или групи? Изграждане на общност или традиционна социална работа?

Ръководство за специалисти по психично здраве
Социалните работници, психиатрите и психолозите са терапевти. Как обаче се различават? Те имат много различно обучение и уникални специалности. Представяме ви бърз поглед върху техните спецификации:

Клиничните социални работници имат висше образование по социална работа и обикновено са обучени за овластяване и застъпничество. Социалните работници прилагат практически подход към решаването на проблеми чрез разговорна терапия, консултиране или групова работа. Развиват у клиента умения за справяне, повишават или подкрепят потенциала му за адаптация и за водене на независим живот.

Психиатрите са медицински специалисти, които работят с хора с различни психични разстройства. Тъй като имат медицинско образование, психиатрите следват медицински модел и обясняват промените в психиката, тяхното протичане и повлияването им със законите на биологията. Лечението е предимно чрез лекарства.

Психолозите, за разлика от психиатрите, нямат медицинско образование и не могат да назначават лечение с медикаменти. Участват в тестове и оценки, като невропсихологични оценки. Например в работата с деца помагат за идентифицирането на състояния като дислексия и разстройство с дефицит на внимание. Психологическата подкрепа обикновено не включва продължителна и задълбочена психотерапевтична работа.

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Спрете да мрънкате, нека сме благодарни за всичко

7 знака, че вероятно сте по-умен от средното

Един психологически експеримент, който ще промени живота ви

Ето как тровите живота на детето си, без да го осъзнавате

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook