Българите са извършвали успешни мозъчни операции в древността

2Редица факти доказват, че древните българи са имали сериозни медицински познания, те умеели да правят сложни хирургически операции, дори трепанации на черепа. При находките от пустинята Такла Макан е открита мумия, на която приживе е направена гръдна операция, като оперативната рана е зашита с конски косъм.

Намерени са и хирургически инструменти от този период (мумиите са на възраст 3000 години).

Особено забележителни са извършваните трепанации, изучени и описани от д-р Петър Боев, чиято заслуга е, че световната наука ги призна за специфичен древнобългарски обичай, който „маркира“ пътя на българите в Алтай през Средна Азия чак до централна Европа и Балканския полуостров.

1Посочените трепанации бивали два вида: символични (с магическо-обреден характер) и истински хирургически операции с лечебна цел.

 Символичната трепанация на черепа се отличава от реалната трепанация по това, че се премахва само външната черепна пластинка и част от гъбестото вещество (диплое), без да се засяга вътрешната пластинка на черепните кости. Следите, които оставят символичните трепанации, най-често имат овална форма, с диаметър от 8 до 20 мм и дълбочина от 0,5 до 2 мм и се намират върху или в съседство със стреловидния шев на черепния покрив, предимно около точката на свързване с венечния шев (областта на Брегма).


При мъжкия череп от Плиска (VII-IХ в.), който има три белега от ритуална трепанацияе приложен лечебен метод за лекуване на нервно или психическо заболяване.

3

 

От намерените находки се установява, че трепанациите, правени за лечение на психически заболявания, са най-често в областта на темето (върха на главата). Там обаче съгласно теорията на тибетската и китайската медицина се намира важна енергийнаточка бай-хуй („сто срещи“) това е точка 20 от т.нар. „Заден среден меридиан“, прилагана при лечение на главоболие, неврастения, влошаване на паметта, шум в ушите, епилепсия и др.

Вероятно символичните трепанации са правени от древните българи с религиозно мистични цели за постигане на определени нива на съзнание, свързано с езотеричните практики на колобрите – жреците на тангра.

При реалната трепанация се отнема и вътрешната костна пластинка (ламина интерна). При реалната трепанация на череп на 7-годишно дете отнекропола при с. Одърци, Добричко (IХ-Х в.) следата от трепанацията е върху лявата теменна кост. Пирамидата на лявата слепоочна кост е разрушена от възпалителен процес, който е и вероятната причина за трепанацията.

Трепанацията на черепа се налагала най-често при сериозни травми на главата (например след удар с боздуган, меч или бойна секира) за отстраняване на костиците, притискащи мозъка.

Черепът от Ловешкия некропол (VIII-ХI в.) свидетелства за трепанация, направена приживе и довела до оздравяване. В случая се счита, че оперативното вмешателство се е наложило след счупване на черепа и хлътване на част от костта. След грижливото обработване на травматичната рана не се е развил супуративен процес. Това говори за добри познания по асептика и антисептика, оперативни инструменти и използване на билки за упойка – мак, блян (съдържа скополамин и се дава като успокоително при психомоторна възбуда), мандрагора, коноп, мухоморка, зърнеш и алкохол.

При правенето на лечебните трепанации древните български хирурзи са действали изключително внимателно, защото в случай на неуспех и особено ако пострадалия е бил важна личност, те са били погребвани заедно с умрелия пациент!

Подобен случай е описан от Георги Костов и потвърден от изследователя на древни български некрополи от Украйна. Константин Красилников (некропола е край с. Жолтое-Украйна). В гроба на хирурга, чиито ръце и глава са били отсечени, са намерени медицински инструменти и специални кръгли сребърни шаблони за извършване на трепанации. Последното доказва, че древните българи са знаели за антисептичните свойства на среброто.

4Обгарянето (моксата) като оперативна техника в донесено от българите на Балканския полуостров. Моксата се извършвала с корени от тръстика, обвити с вълна и напоени с мас. Има данни, даващи основание да се приеме, че българите са използвали и акупунктура – практикувана е с игли от акация, глог и игли от кост. Дори до началото на ХХ век е имало народни лечители (в Пернишко), практикуващи лечение с игли от акация.

Древните българи  отглеждали различни домашни животни едър и дребен рогат добитък и най-вече коне. Като добри животновъди те са познавали добре различните заболявания при животните и са ги лекували. Вероятно моксата и акупунктурата първоначално са прилагани върху животни, а след това тези методи са използвани и при хората. С помощта на моксата и лечебното обгаряне с нажежено желязо те са лекували копитния гнилец при конете и овцете, а също така и някои специфични заболявания, предизвикани от животните на хората като „синя пъпка“ (антракс) или злокачествения цирей (карбункул). 

В китайската ветеринарна акупунктура са описани различни методи за лекуване на животни и то най-вече на коне. Тъй като е известно, че конете не достигали в Китай и били внасяни отвън (от хуно-българите), лесно можем да се досетим откъде е заимствана тази традиция.

Бойното изкуство на българите (техниките със захвати) говори, че за лечение са използвани и техниките на мануалната терапия (т.н. чекръкчийство). Търсейки паралели между българската и източната медицина, бие на очи един интересен факт: известните у нас „чекръкчии“, които умело наместват кости и изкълчени стави, имат своеобразен тест-изпит за майсторство да сглобяват счупена стомна в чувал, без да я гледат (само с опипване). Абсолютно същият изпит-тест съществува и в Китай за техните народни лекари – специалисти по ортопедия. Знае се, че мнозинството от тях са и специалисти по бойни изкуства У-ШУ и Ци-Гун.

Автор: Д-р Владимир Христов

инфо: http://parallelreality-bg.com/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

2 коментара
  1. Krasimir Panauotov 3 години ago
  2. Gala 3 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.