Интересни факти за Рибния буквар

1. „Рибният буквар” е първият български учебник.

2. Авторът е д-р Петър Берон. По време на издаването на книжката той е бил едва 24 годишен.

3. „Рибният буквар” е забележителна книга от периода на Българското възраждане.

4. Издаден е в град Брашов, годината е 1824 г.

5. Съдържа 140 страници и е в малък формат.

6. “Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йовановича. В годе 1824” – това е пълното наименование на българския учебник. Той е оставил дълбока следа не само в културния и образователния, но и в духовния живот на българите.

7. Причината първият български учебник да е по-известен като „Рибен буквар” е в последната страница на книжката. Там са изобразени кит и делфин – заради тези две риби, букварът получава това наименование.

8. „Рибен буквар” е наричан още през периода на Възраждането.

9. В т.нар буквар има интересна информация, но не е буквар в буквалния смисъл на думата. По скоро става дума за малка енциклопедия.

10. В нея Берон е събрал най-различни факти, които е обединил в 8 раздела.

11. Той отхвърля разпространеното килийно образование и познавайки образованието в европейските държави, препоръчва него.

12. Берон написва в предговора подбудите, които са го накарали да напише тази малка книжка.

13. В този предговор на буквара авторът споменава, че за да се изучат добре децата, е необходим подготвен и добър учител. Берон напълно отхвърля метода на насилие или наказание. Твърди, че децата трябва да се учат, но и да играят. Учителят трябва да бъде авторитет за децата, да им служи за пример.

14. В първия си дял, букварът съдържа всички 42 черковнославянски букви, написани с 3 различни шрифта. В този дял е поместена и информация за частите на речта. За пример на различните времена и числа на глагола, Берон избира думата „любя”.

15. Във втори дял на буквара са молитви – те са шест на брой, трябва да бъдат изричани от децата преди лягане и ставане от сън, както и преди и след хранене и завършване и започване на учебните занятия.

16. От третия до шести дял на буквара информацията от части може да бъде определена като днешната читанка – различни приказки и басни с поучителни истории, афоризми, разкази, цитати.

17. В дял трети „Добри съвети” Берон написва 57 съвета за отношенията между млади и стари, за уважението, разбирателството и любовта между поколенията, толерантността.

18. „Умни съвети”, който е поместен като четвърти дял от учебника, съдържа мисли от велики древни философи. Повечето от тях са поучителни и съдържат информация, по която децата могат да различат и да разберат кое е справедливо и кое не, кое е добро и кое не е. Целта на този раздел е децата да се научат да бъдат разумни и разсъдливи.

19. Пети раздел е озаглавен „Басни” – логично, в него са включени басни, предимно от Езоп.

20. 50 кратки разказчета има в раздел шест. Берон е подбирал всички тях с идеята и смисъла, тяхната поука да води децата към честност, трудолюбие, приятелство и благородство. Разказите са от гръцката литература.

21. „Физически сказания” е седмият раздел, който всъщност е и най-голям. Дава знания по различни предмети – география, анатомия, хигиена и др. Обясняват се значенията на някои думи, освен това се разказва за различни видове животни, известните явления, анатомията на човешкото тяло и предимството му пред животните. В края на книжката има 12 рисунки на различни животни, както и много интересни съвети за хората.

22. „Аритметика” е осмият дял от буквара. В него са поместени основните действия – събиране, изваждане, умножение и деление.

23. Последната информация, поместена на страниците на малката енциклопедия съдържа обръщение към сънародниците. В него най-общо Берон призовава подпомагането за развиването на българските книги. Заглавието на обръщението е „Любезни еднородни”.

инфо: http://sanovnik.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook