Северното чудо на Русия – остров Врангел
Остров Врангел е най-отдалечената северна точка в Русия. Намира се на кръстовището на западното и източното полукълба и е разделен от 180-ти меридиан на две почти равни части. Разположен е на север от Северната полярна окръжност, по средата между Чукотско и Източносибирско море.
Площта му е 7300 кв.км, а най-високата му точка е 1096 м. Бреговете му са разнообразни – крайбрежни лагуни и брегове, покрити с дребни камъчета, високи скали, блата, а централната му част е планински терен. На места има ледници, езера и арктическа тундра. Температурите са ниски, ветровете са бурни и изключително студени, а снежната покривка е 8 месеца в годината. От ноември до януари на острова е пълен мрак.
Срещат се много видове животни: два вида леминги, бялата снежна гъска, тихоокеански моржове, а във водите – гренландските сини китове. Тук живеят и белите мечки, най-едрите хищници в света, които обикновено обитават по-северните райони сред полярните ледове.
Западното крайбрежие е скалисто и населено с птичи колонии. Там гнездят чайки и корморани. От скалите може да се наблюдават китовете в морето. В центъра на острова се намира колонията на дивите гъски. Проходите на централното било лесно се преминават с АТВ-та. Тук може да срещнете северни елени, овцебикове, полярни бухали и лисици. На острова може да се видят уникални залези, изгреви и снежна дъга. Към края на полярния ден в небето се появява северно сияние. На цялата тази красота се любуват дори животните.
По време на краткото лято тундрата се покрива с цветен килим и островът разкрива своята краткотрайна прелест, буквално прелива от разнообразие от цветя. Тук все още растат 114 вида редки и много редки растения.
Островът е получил наименованието си в чест на руски мореплавател и изследовател на Арктика – Фердинанд Врангел. Наричан е още Невидима земя или Вълшебна земя. Бил е част от древния континент Берингия, но преди 10 хиляди години се е отделил от континента. Днес от голямата земя го разделя протокът Лонг (северното крайбрежие на Чукотка), широк в най-тясната си част от 140 км. За разлика от другите северни острови, този се отличава с изключително разнообразни растителни и животински видове. Благодарение на природното разнообразие, във времето са оцелели сравнително топлолюбиви хипоарктически елементи.
Тук са открити множество останки на мамути и артефакти от ерата на палеолита. Данните сочат, че последната изолирана популация от вълнисти мамути живяла на остров Врангел в Северния ледовид океан е до преди четири хиляди години.
На територията на острова, с изключение на равнинните местности, е преобладавала суша, което означава, че органичният свят на острова еволюирал непрекъснато от края на мезозойската ера. Археологическите находки в района на Дяволското дефиле доказват, че първите хора (палеоескимоси) са живели тук 1750 години преди новата ера и се прехранвали с лов на морски животни. В дефилето са открити най-старите оръдия за лов на Чукотка – харпуни, направени преди около 3360 години до нашата ера, което подсказва, че населението е изчезнало в края на ерата на мамутите.
От 1976 година островът е със статут на резерват. Целта е да се съхранят и изследват типични и уникални екосистеми на Арктика, животински видове, сред които белите мечки – островът е дестинацията на една от най-важните популации на мечките. След официалната забрана за лов на елени, бели мечки и моржове през втората половина на ХХ век, островът се обезлюдил.
Местното население се е прехранвало изцяло с лов на животни, но след забраната те се разпръснали в различни части на Чукотка. Днес островът е необитаем, основно се посещава от научни изследователи и учени.
Препоръчва се, обиколката на острова да е организирана. Има няколко начертани маршрута за изследователи. Тези маршрути могат да бъдат използвани за екологично чист туризъм в полза на резервата. Кръговият маршрут води до постройките на лесничейството на залива „Съмнителния“. Това наименование дошло от изследователя М. Ломоносов, който през 1763 година посочил острова като „Съмнителния“, преди да бъде открит официално от изследователите.
Още през първата половина на XVIII век руснаците знаят за съществуването на острова от чукчите и ескимосите.
На 9 април 1723 година, Фердинанд Вранлер организира експедиция и тръгва да търси острова по замръзналото море с шейни и достига до нос Якан, от който се виждал островът (по думите на местните), но поради лошата видимост, изследователите не откриват никакви признаци на земя и се връщат на голямата суша. Тогава Врангел записва в дневника си: „Върховете се виждат от нос Якан през лятото“ и нанася острова на картата.
Първият, който вижда острова е изследователят Хенри Келет през 1849 година. Тогава той открива остров Хералд, от чийто връх всъщност забелязва планински върхове на север в морето. Тогава Келет съвсем основателно посочва, че е видял споменатия от Врангел остров.
През 1867 година, Томас Лонг минавайки покрай острова с китоловен кораб, също вижда сушата и за първи път нарича острова в чест на руския пътешественик и държавник Фердинанд Петрович Врангел. След дълги дебати между всички видни географи на онова време, името „Врангел“ е прието официално.
Много кораби са минавали покрай острова, а от 1881 г. до 1911 г. никой така и не успява да доближи острова, той е труднодостъпен за плавателни съдове през онези години. Едва през 1911 година, първата руска експедиция с ледоразбивач „Вайгач“ приближава успешно бреговете му. Екипажът стъпва на острова и забива руското знаме.
Поради изобилие от видове животни и морски бозайници, островът винаги е бил обект на голям интерес от страна на много държави.
Например, през 1914 година на острова бе вдигнат британски флаг от екипажа на бригантина „Карлук“ със заявлението: „Имайки предвид липсващите официално обявени права от други държави, обявяваме остров Врангел за собственост на Британската империя“.
По-късно през 1916 година царското правителство официално обявява остров Врангел за собственост на Руската империя. Но набезите не спират. През 20-те години на ХХ век, Канада и САЩ нееднократно се опитват да завладеят и присвоят острова, едновременно с това, активно практикуват нелегален лов на животни и морски бозайници.
През 1924 година руски моряци от екипажа на «Красный Октябрь» заварват на острова американски бракониери, съответно и американското знаме. Те конфискуват 38 кожи на полярни мечки, 57 на бели лисици и голям запас от оръжие. След тази поредна инвазия, през ноември на 1926 година Съветското правителство е принудено да отправи меморандум към САЩ, да спазва „общите принципи на международното право и договорни задължения.“ Тогава, правителството на СССР изпраща на острова Г. А. Ушаков с още 59 души. Така се появява първата полярна станция и селище „Ушаковски“, а територията на острова става охраняема.
През 2011 година се осъществи изследователска експедиция с цел изследване на останките от последните мамути на планетата. Тогава членовете на експедицията откриват последния обитател на острова.
Наследникът на древна шаманска династия, Григорий Каургин живее по същи начин, както са живели преди столетия неговите предци. Природата му е по-близка от хората, а срещата с белите мечки не го плаши толкова, колкото съвременната цивилизация. Той предпочита да не общува с идващите на острова хора, но когато се налага, го прави.
Изследователите наричат чукчата от индиански произход „Последният пазител на древната шаманска династия“. Григорий разказа, че след официалното закриване на единственото селище „Ушаковски“ през 1997 година, на острова са останали само няколко човека, но в суровите условия е оцелял само той.
„Ако не познаваш и не усещаш тундрата, трудно можеш да оцелееш“, обясни Каургин. Мъжът много пъти е попадал в сложни ситуации с природата, но силният дух винаги му е помагал да оцелява. Чукчата получава помощ от персонала на резервата и метеорологичната станция. Те периодично снабдяват с гориво, храна и медикаменти единственият жител на опустялото селище. Но Григорий уверява, че би оцелял и без тяхната помощ, тъй като на острова има достатъчно риба и овцебикове.
През 2004 година островът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство.
Вижте още:
Красотата на Плитвишките езера
инфо: http://znanie.eu/
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.