Възможно ли е да съществуват подводни цивилизации в Световния океан? (част 3)

продължение от част 2

Искат ли да контактуват с нас морските цивилизации?

Ако съществуването на морска раса се окаже реално и бъде доказано някой ден, неминуемо ще възникне въпросът, защо през последните години няма никакви данни те да са опитвали да контактуват със сухоземните същества. Макар отговорът да е доста сложен, не е изключено все пак и те да са правили това.

Според американския изследовател А. Сандерсън например е напълно възможно морските обитатели да ни подават сигнали от дълбините с т. нар. светлинни мелници.Наблюдаването на загадъчно светене, идващо от морските дълбини, датира отпреди много години. Още в средновековни текстове са описани подобни феномени.

Европейските моряци се боели от тези явления, а въртящите се под водата светещи обекти дори имали и своето жаргонно име „дяволска въртележка“. Появата на това явление се считала за предвестник на беди. А феноменът дори се наблюдавал не само във вид на кръгове, но и на ленти и други геометрични форми. Със светлинно шоу от морските дълбини се сблъсква и екипажът на съветския кораб „Антон Макаренко“

През 1973 г. свидетелят на събитието капитан Лисенко разказва: „Беше нощ с пълно безветрие, изключително тиха и безлунна, дори нямаше звезди. Отначало по вълните се появиха светещи петна, които ставаха все повече и повече. След това те се сляха в светещи линии с дължина от няколко метра. От мостика на кораба имаше пряка видимост на около 12 мили във всички посоки и това пространство докрай бе изпълнено със светещи, строго начертани линии, разделени една от друга с тъмни пространства от около 40 метра. Стана много светло, все едно изгря Луната. Светлината, която идваше отдолу, бе студена, сребриста и много ярка. Все едно корабът се движеше върху гигантска книга с разперени страници. Но след това линиите започнаха да се изкривяват. Те се  завъртяха подобно на гигантски спици на колело, чийто епицентър беше близо до кораба. Движението им беше бавно но равномерно. Невероятно зрелище, на което станаха свидетели всички моряци. Някои от тях се почувстваха зле, докато го гледаха – все едно се возеха на въртележка. Въртенето продължи 40 – 50 минути и после всичко изчезна.“

През 1976 г. българските пътешественици Дончо и Юлия Папазови по време на своето околосветско пътешествие с яхтата „Тивия“ наблюдават през нощта в Тихия океан, близо до екватора, сияещи огромни кръгове. Впечатлението, което се създавало, било „все едно някой свети с огромен прожектор изпод водата“.

Подобни, но мигащи светлини наблюдава и пътешественикът Тур Хейрдал по време на плаванията си със сала „Кон-Тики“. В някои от тези описани случаи са наблюдавани и обекти, които може би са предизвиквали светлинното шоу. Разбира се, трудно е да се предположи, че те са предизвикани от морски обитатели.

Един от най-загадъчните случаи, който може да се причисли към вероятните опити на морски обитатели да влязат в контакт с хората, се случва през 1966 г. Военноморските сили на САЩ разполагат до източното крайбрежие огромна антена с дължина около километър и започват да тестват нова апаратура за далечна подводна връзка. В хода на експеримента разположен на далечно разстояние морски съд приемал сигнала със своите уреди. Отначало получавал изпратените съобщения идеално, но след известно време със сигнала започнало да пристига и нещо като ехо, повторение на сигналите, а след това и съвсем непознат сигнал, закодиран по неизвестен начин. Изумените учени повтаряли многократно експеримента и резултатът бил един и същ. Един от участниците в него споделя: „Създаваше се впечатление, че някой там в дълбините приемаше нашия сигнал, имитираше го с цел да привлече внимание, а после започваше да предава свои съобщения на същата честота.“

Били направени опити да се засече излъчването на непознатия сигнал, като се оказало, че източникът му се намира в район на Атлантика на дълбочина около 8000 метра. В крайна сметка експериментите били прекратени, а изследванията продължили, но разбира се – засекретени.
Накрая се оказало, че закодираните съобщения са на съвсем непознат за учените език. И до ден-днешен не е ясно дали Пентагонът е успял да разшифрова посланията, а и нищо чудно никога да не разберем истината.

Господарите на мрачните дълбини

На всички днес е ясно, че дълбините на моретата и океаните остават за човечеството неизследвани почти напълно. И все пак в света съществуват няколко подводни апарата, които могат да се спускат почти до всяка точка на Световния океан.

По време на част от тези спускания се регистрират необичайни събития. Ето някои от тях.

През 1996 г. американците потапят безпилотен дълбоководен апарат в най-дълбоките части на знаменитата Марианска падина (най-дълбоката точка в океана, известна до момента на науката). Отначало всичко върви добре и платформата е закрепена за дъното на стоманени подпори, а роботът започва своята проучвателна мисия. След три часа работа обаче неговите камери фиксират, че около платформата се мяркат силуети на загадъчни същества. Учените, разбира се, започват опити да ги разгледат отблизо, но в този момент акустичните датчици започват да предават към повърхността звуци от стържене на метал и удари.

Обезпокоени за съдбата на апарата, американците спешно го изтеглят на повърхността и се оказва, че са го направили точно навреме. Загадъчните стопани на Марианската падина успели порядъчно да го повредят – някои елементи от конструкцията били силно деформирани, а два дебели стоманени кабела (което шокирало учените) се оказали буквално прерязани – все едно с оксижен. Само няколко минути забавяне и апаратът щял да остане завинаги на дъното във владение на загадъчните същества.

Година по-късно необичайно събитие се случва и на австралийския батискаф „Калмар“ по време на снимки в котловината Белингсхаузен, дълбока около 6 километра. Камерата на апарата, плаващ на около 40 метра над дъното, заснела странни обекти с овална форма и ярки очертания, излъчващи силна вътрешна светлина. След проучване на записа учени от университета в Мелбърн дошли до извода, че на филма са заснети някакви съоръжения с изкуствен произход. Било взето решение за повторно заснемане на зоната и само след седмица батискафът е потопен отново на същото място. Разбира се, този път той не открил абсолютно нищо. Господарите на дълбините явно решили, да заличат следите от своето присъствие…

Подобни случаи на загадъчни морски явления вероятно могат да се изброят със стотици, дори хиляди. Много от тях може би са предизвикани от непознати морски видове или пък от секретни апарати на големите и мощни държави. И все пак дали всички те са лъжа, природни явления или секретни мисии? Не е ли възможно поне част от тези срещи да са съвсем истински, да доказват, че интелигентният живот е превзел и дълбините на океаните? Това тепърва предстои да бъде доказано и разкрито. А дотогава на нас ни остава само да размишляваме и… да спорим в коментарите.

 инфо: http://hicomm.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook