Това е най-митичното място в цяла България!
Стъпите ли в полите на Странджа, няма как да не попаднете на странни каменни мегалити, подредени във форма на миниатюрни къщички. Долмените се срещат тук на всяка крачка и пазят невероятни легенди за змейове, змеици и самодиви.
В Странджа и до днес живеят старци, които се кълнат, че с очите си са виждали как самодиви в бели премени играят диво самодивско хоро.
Нежните мистични създания се събирали в тъмни доби на потайни сборища около долмените. Археолозите си имат друго мнение по въпроса и гледат на змейовите легенди като на фолклорна екзотика. За учените мегалитите са сред най-интересните археологически паметници, построени от хората преди хиляди години. Може и така да е, но легендите за самодиви и змеици са къде по-интересни и пленяващи.
Енергийно светилище край Стрелча, по-старо от пирамидите в Египет, може да е било дом на тайнствените пеласги
Едва ли има друго място в България, което да пази толкова много митове и легенди. Невероятните истории за танцуващи в транс самодиви и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки, са живи и до днес в Странджа. Малцината старци, останали в обезлюдените села, ги разказват със страхопочитание. Разказват ги така, както са ги чули в своето детство от бабите си.
Друг е въпросът, че в странджанските села девойки отдавна няма – нито красиви, нито грозни. Сигурно затова и змейове напоследък почти не се появяват. Или поне така се шегуват местните хора. Къщите на змейовете обаче още ги има. Стоят си непокътнати в планината със стотици. Още от времената, когато гората била пълна с подобни същества.
Не е за вярване, но както всички легенди в Странджа, и тези са преплетени с реалността. Тук дори си имат истински доказателства за страшните създания и то не едно и две. Първият артефакт, доказващ съществуването на змейовете, са долмените.
И няма как да е другояче – иначе защо местните ще ги наричат „змейови къщи“?! Те са неразривно свързани с древните легенди за великани в човешки образ, които крадат хубави момичета.
Според преданията това се случва винаги и само през лятото – на празниците Еньовден и Горещниците. Единственото, което различава змея от хората, са малките крилца под мишниците. Те обаче са скрити под дрехите и никой не разбира, че това е предрешен звяр. Обикновено змеят обладава съзнанието на девойката и тя остава завинаги негова в плен, обсебена от своя любим.
Старите предания са запазили и ритуалите, с които тази коварна любов може да бъде „излекувана“. Родителите качвали момичето на кола без ритли и го извеждали извън селото в посока на слънцето. Когато стигнели до наклон, те разглобявали колата, а частите разхвърляли на различни страни. Това правели странджанци преди много години, когато имали съмнения, че някоя девойка е залюбена от змей.
Друго доказателство, че змейовете са си съвсем истински, се крие в имената на селата. В района около Малко Търново поне половин дузина селца са кръстени на змейове – Белеврен, Еврена, Евренозово, Караеврен. Коренът на думата „еврен“ идва от турски език и в буквален превод означава „змей“. Едното от селата е наречено на белия змей – Белеврен, другото е кръстено на черния змей – Караеврен, днес познато повече с новото си име Близнак.
А помежду трите села Белеврен, Евренозово и Караеврен е местността на Змея – Еврена. За да докажат своето пребиваване в района, змейовете са оставили десетки каменни къщи.
В съседното село Бяла вода и до днес разказват легендата как змеят, който живеел в пещерата на баира, откраднал хубавата Елена от хорото. Спуснал се като хала от върха и грабнал момата, а после отлетял. В Бяла вода повече никога не видели хубавата Елена, но намерили сукмана й край пещерата, която нарекли „Еленината дупка“.
Преобладаващият брой долмени са ориентирани към върхове, където е отбелязано присъствие на древни тракийски светилища. Тази особеност наричаме топоцентричен ориентационен принцип.
Особено впечатляваща е ситуацията с долмени, насочени към рида Гората в Източните Родопи, чийто хребет е осеян със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.
Правдоподобието на такъв ориентационен принцип намира подкрепа във фолклорната връзка между хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.
През гъсти гори и покрай крепостни стени – нов мрашрут примамва към тайните на Странджа (КАРТА)
Според легендата около живителен извор, бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в околността. Всяка година напролет водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е заради кръвна жертва, принасяна от „стопанина” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска крепост с обширно селище край нея.
Анализът показва обаче, че топоцентричният принцип не е достатъчен, за да обясни всички ориентации в този район, защото близко разположени и подобни долмени имат ориентации, различаващи се драстично!
Оказа се, че е добре обектите да се разглеждат и по райони. Особено благодарна за такъв анализ група образуват долмените в района с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с голяма вероятност долмени в този район “гледат” не толкова към характерна височина, а един към друг!
Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) до средата на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага черква, било традиция след гроздобер, в началото на октомври, да се прави служба и курбан, а за маса служел… долменът!
Краеведката от Хлябово Златка Караманова споменава, че в миналото хлябовци се събирали около долмените на култови празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени легенди.
Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това очевидно не плаши иманярите, а и някои хора от местното население, които използват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.
инфо: pochivka.blitz.bg
Вижте още:
Странджа крие мистериите на Марков камък
Ванга и Людмила Живкова търсели в Странджа тайнствена гробница на египетска богиня
Странджанската гробница, която уби Людмила Живкова
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.