Натрапчиви мисли при някои психични разстройства

pixabay.com

Невинаги натрапчивите мисли са сигнал за проблем. Те обаче могат да бъдат възприети като такъв, когато са повтарящи се, фрустриращи и възпрепятстващи ежедневното функциониране. В тези случаи може дори да се касае за някои психични разстройства, предупреждават специалисти.

По-долу ще разкрием връзката между натрапчивите мисли и шест от разстройствата, при които те са общ симптом:

Тревожност;

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР);

Депресия;

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР);

Биполярно разстройство;

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).

Натрапчиви мисли и тревожност

Хората, диагностицирани с ОКР, обикновено страдат от по-графични, настойчиви или по-неподходящи мисли, докато тези с тревожност често са погълнати от нежелани мисли от по-малко интензивен характер.

Хората с генерализирано тревожно разстройство (ГТР) често са особено склонни да се безпокоят за безопасността на член от семейството. Хората със социално специфична форма на тревожност (като социална фобия) често изпитват затруднения да забравят моментите, когато са допуснали грешка, казали са или са направили нещо глупаво.

Когато човек с тревожност е изправен пред внезапна и нежелана мисъл, той често предприема най-неподходящите възможни действия: превръща я в обсесия в опита да я избие от ума си и по невнимание й дава сила, която тя е нямала преди.*

Натрапчиви мисли и ОКР

Натрапчивите мисли са основен симптом на ОКР и почти всички, диагностицирани с това разстройство, страдат от тях.

Д-р Робърт Л. Лейхи (Robert L. Leahy) описва проблема по следния начин:

„Имате някои мисли или усещания, които не ви харесват, например „Защо имам тези странни, болни, отвратителни, нежелани мисли?“.“**

Тези мисли водят до онова, което Лейхи нарича негативна оценка на мислите — смятате, че нещо нередно се случва с вас, щом имате тези мисли, и че трябва да направите всичко възможно, за да се освободите от тях – като ги контролирате и избягвате, или като търсите успокоение в други.

Това, което различава хората, страдащи от ОКР, от останалите по отношение на натрапчивите мисли, е тяхната реакция, която всъщност причинява проблемите. Експертът по тревожност д-р Дебра Касин (Debra Kissen) прави списък с най-честите натрапчиви мисли — неща като загуба на контрол, насилие, сексуален акт – които около 90% от хората съобщават, че са имали поне веднъж или два пъти в живота си. Разликата между повечето хора и тези с ОКР е, че първите са „леко притеснени“ от мислите, докато вторите често са крайно обезпокоени от тях.***

Натрапчиви мисли и депресия

Натрапчивите мисли не се срещат единствено при страдащите от тревожност и ОКР, пациентите с депресия също са склонни да страдат от тях.

Повтарящите се внезапни мисли често водят до депресия, особено когато са твърде депресивни. Тези повтарящи се депресивни мисли са известни като руминация или мисловно предъвкване. Когато хората руминират, те се съсредоточават върху проблематична мисъл, поведение или друг проблем, който ги тревожи. Те обикновено се връщат към проблема отново и отново, непрекъснато се опитват да измислят решение, но никога всъщност не стигат до него.****

Натрапчивите мисли, които може да има страдащият от депресия, включват:

Оценява всичко в крайности (т.е. вижда всичко в черно и бяло).

Винаги вижда негативното и очаква да се случи най-лошото.

Предъвква мисловно конкретно лошо преживяване и генерализира всички подобни преживявания в бъдеще.

Мисли твърде много (напр. анализира прекалено).

Опитва се да чете мисли или приема, че знае какво мислят другите или какви са техните намерения.

Предсказва, че ще се случи нещо лошо и приема тази прогноза като „съдба“.

Увеличава всяко възприемано пренебрежение или обида.

Счита натрапливите си мисли за факти, за нещо вярно и неоспоримо.

Чувства отговорност за неща, които не са в неговия контрол, и предполага, че ще се случи най-лошото.****

Тези мисли могат да превземат ума на някого, да възпрепятстват способността му да разсъждава обективно и да вижда истината в ситуацията, а именно – че това са просто мисли, че те не са непременно верни и че не отразяват действителността.

Натрапчиви мисли и ПТСР

Можем да мислим за този симптом на ПТСР като за това „да бъдеш заклещен в миналото“. Хората с този проблем изпитват затруднение да забравят какво се е случило с тях, а умът им непрекъснато го припомня чрез натрапчиви мисли, спомени, ретроспекции и кошмари. Любопитно е, че мозъкът може да предизвиква точно същите усещания в тялото на страдащия, които той е имал по време на събитието. Последното е и причината да не успява да го остави в миналото.

Тези натрапчиви мисли вкарват човека в състояние на „силна тревога“ или така нареченото състояние „бий се или бягай“. Той е в пълна готовност и в постоянна власт на хормоните, които мозъкът освобождава, когато засече опасна ситуация.

Натрапчиви мисли и биполярно разстройство

Хората, диагностицирани с биполярно разстройство, също могат да страдат от натрапчиви мисли и обсесивно мислене. Общите приблизителни изчисления сочат, че поне една пета от хората с биполярно разстройство страдат от натрапчиви, обсесивни мисли.

Това създава т.нар. ефект „колелото на хамстера в мозъка“, при което страдащият се въвлича в различна обсесия всяка седмица или дори всеки ден, и я преследва, докато не изникне друг проблем.*****

„Това е почти като… взимат лопатата, започват да копаят и нямат търпение да видят какво ще открият, но в крайна сметка се вкопчват в мислите си и преди да се усетят вече са дълбоко в капана на нищото. Всички неща, за които първоначално са били ентусиазирани, просто не са там.“*****

Тези обсесивни мисли и тревоги имат неприятни последици — смущения в съня, диви прищевки или дори непристойно, вредно или дисфункционално поведение. Всичко това отнема цялото внимание на страдащия, който не може да се фокусира.

Натрапчиви мисли и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)
Горното вероятно звучи твърде познато на всеки, който е диагностициран със СДВХ, или има близък с този проблем.

Класическият симптом на СДВХ е затруднение в концентрацията и фокусиране на вниманието, дори когато няма очевиден източник на разсейване. Мнозина от страдащите преживяват натрапчиви, повтарящи се или смущаващи мисли.

Проучване по този проблем установява, че участниците със СДВХ имат значително по-тревожни и стресиращи мисли от тези без синдрома. Първите докладват за наличието на значително повече мисловно предъвкване. Това сходство на симптомите предизвиква голямо припокриване между СДВХ и ОКР, което затруднява поставянето на точната диагноза.

* Seif, M., & Winston, S. (2018). Unwanted intrusive thoughts. Anxiety and Depression Association of America.

** Leahy, R. L. (2009). How do obsessive compulsive people think? Psychology Today.

*** Kissen, D. (2017). How to take the power back from intrusive thought OCD. Anxiety and Depression Association of America.

**** Smith, Y. (2017). Intrusive thoughts and depression. News-Medical.

***** Flanigan, R. L. (2017). Bipolar disorder and grappling with obsessive thinking. BP Hope.

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Вече нищо не ви радва? Ето как да се справите с анхедонията

Невролози откриха мелодията, която намалява с 65% тревожността (чуйте)

7 начина за справяне с чувството за вина

Тялото ти има 6 странни суперсили, за които не подозираш

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook