Съществува ли наистина синдром на единственото дете в семейството

Децата, израснали в семейство без братя и сестри, винаги искат да постигнат своето, не могат да споделят с другите и като цяло са егоистични.

Поне така гласи дълго поддържания предразсъдък за момичетата и момчетата, които са единствените отрочета на родителите си. Според нови проучвания обаче в най-добрия случай тези твърдения са преувеличени.

Откъде произлизат тези вкоренени в общественото съзнание схващания?

През 19-ти век възпитателят Е. У. Боханън от Университета Кларк в Масачузетс публикува проучване, фокусиращо се върху „особени и изключителни деца“ (A Study of Peculiar and Exceptional Children). Самото изследване разглежда резултатите от въпросник, който бива попълнен от 200 мъже и жени. Участниците са помолени да опишат особености в поведенията на техни познати, които са единствено дете в семейството си. В 196 случая мъжете и жените, взели участие в експеримента, описват малчуганите без братя и сестри като изключително разглезени.

Също така, в началото на 20-ти век се събуждат притеснения относно израстването като единствено дете. Според някои хора липсата на братя и сестри превръща малчуганите в свръхчувствителни. Популярната хипотеза за времето си гласи, че когато родителите, насочващи всичките си притеснения и страхове върху едно дете, превръщат малчугана в прекалено чувствителен индивид, който с течение на годините става хипохондрик със слаби нерви.

Според данните, събрани през последните години, тези възгледи се смятат за остарели, а децата, израснали в семейства без братя и сестри, не показват сериозни дефицити.

Нови мащабни анализи и изследвания

Психологът Тони Фалбо от Университета Тексас в Остин е единствено дете в семейството и се противопоставя на идеята, че братята и сестрите са необходими за един човек, за да израсне като успешен индивид. През 1986 г. тя анализира повече от 200 изследвания по темата и заключава, че няма съществени разлики в личностните черти на малчуганите със или без братя и сестри. Единствената разлика, която Тони Фалбо открива, е, че единствените деца в семейството изглежда имат по-силни и стабилни отношения с майките и бащите си в сравнение с момичетата и момчетата, които са израснали в голямо семейство.

Изводите на Тони Фалбо са по-късно подкрепени от изследване, проведено през 2018 г. от учените Андреас Клоке и Свен Щатмюлер (Andreas Klocke & Sven Stadtmüller) от Франкфуртския университет за приложни науки. Учените анализират лонгитюдни данни от приблизително 10,000 ученици от Германия, за да проследят прояви на странности при първородните, единствените деца в семейството и тези с братя и сестри. Допълнително, изследователите разглеждат и качеството на връзката родител/дете, като измервателната единица е лекотата, с която малчуганът обсъжда с майка си и баща си важни въпроси.

Една четвърт от единствените деца в семейството определят своите отношения с родителите си като положителни. Малко по-малко от 24% от първородните момичета и момчета, 20% от вторите малчугани и 18% от най-малките деца съобщават за добра и стабилна връзка между тях и своите майки и бащи.

Съжаления на единствените деца в семейството

Въпреки силната връзка със своите родители единствените деца в семейството често съжаляват, че са отраснали в дом без братя и сестри. През 2001 г. Лисен Робъртс от Университета в Западна Каролина и Присила Блантън от Университета Тенеси Ноксвил разпитват млади хора за детството им. Голяма част от участниците съобщават, че намират за изключително жалко, че не са имали близък другар в игрите като малки. Всъщност единствените деца в семейството, които се намират в предучилищна възраст, често имат въображаеми приятели, с които да бъдат близки и да споделят всекидневните неща. Няма нужда от притеснение – творческата игра с измислени другари подпомага социалното развитие и комуникативните умения.

По-малко толерантност, но по-голяма креативност

Имайки предвид ползите от въображаемите приятели, има признаци, че единствените деца в семейството са по-малко склонни да се съгласяват с останалите. Екип от учени в Китай, водени от психолога Дзян Циу (Jiang Qiu) от Югозападния университет в Чунцин, анализират личностните характеристики и когнитивните умения на 126 ученици без и 177 ученици с братя и сестри.

Спрямо данните на едно от проучванията единствените деца в семейството имат по-ниски резултати по отношение на толерантността си.

Според петфакторния модел на личността, силно толерантните хора са алтруистични, готови да помогнат, състрадателни и кооперативни. Нетолерантните индивиди често се характеризират като свадливи, недоверчиви, егоцентрични и по-конкурентни. Нетолерантните индивиди често се определят като свадливи, недоверчиви, егоцентрични и сравнително по-конкуриращи се.

Учениците също така биват помолени покажат уменията си по креативност на тест за творчество, известен като „Тестове за творческо мислене на Торанс“ (Torrance Tests of Creative Thinking). Участниците например трябва да измислят колкото се може повече оригинални употреби на предмет от ежедневието (консервена кутия). Оказва се, че децата без братя и сестри са по-добри латерални мислители – те могат да решават проблемите по по-креативен начин, особено в категорията за гъвкавото мислене. Според китайските учени тези резултатите може да се дължат на факта, че единствените деца в семейството често трябва да разчитат на собствените си възможности, поради което са принудени да се превърнат в изобретателни и находчиви личности още от ранна възраст.

Разлики в структурата на мозъка

Разликата между двете групи деца не свършва с креативността и толерантността. Участниците преминават през редица тестове с ядрено-магнитен резонанс, които показват особености в мозъчната структура на малчуганите. В областта на мозъка (supramarginal gyrus), свързана с въображението и творчеството, изследователите откриват по-голямо количество сиво вещество, свързано с интелигентността, сред децата без братя и сестри. Интересно е, че учените също така установяват наличието на по-малко сиви клетки в предния дял на мозъка (medial prefrontal cortex) при единствените деца в семейството. Този дефицит е съпроводен от по-ниска толерантност. По-ранни проучвания също приписват важни функции на този мозъчен регион, когато става въпрос за обработка на емоционална информация, включително способността да се приписват чувства на другите и регулацията на собствените емоции.

Какво точно влияние оказва липсата на братя и сестри, е все още неопределена. То зависи от това доколко детето има възможността редовно да развива своите социални и познавателни способности. В края на краищата, децата без братя и сестри по никакъв начин не са изолирани социално – например контактите в детската градина предлагат разнообразна междуличностна подготовка. Родителите вероятно ще трябва да работят по-усилено, за да научат малчуганите на социални умения и да предоставят възможности децата си да споделят своите играчки, книги и родителско внимание с други. Като цяло обаче създаването на семейна среда, изпълнена с любов и спокойствие, изглежда далеч по-важно от броя на децата в едно домакинство.

инфо: psychology.framar.bg

Вижте още:

Как да се справим със Синдрома на черния понеделник, стреса и хроничната умора?

Какво е „Синдром на самозванеца“, вие страдате ли от него?

Синдромът на отложения живот

Синдромът на Адели

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

 Последвайте ни във Facebook